Клиничен случай: Автоимунен гастрит



01/06/2006

Представяме ви 63-годишна жена с абдоминален дискомфорт, достигащ до болка непосредствено след прием на храна и дори на вода и отминаваща след няколко минути. Симптоматиката е съпроводена с умерена редукция на телесното тегло. Проведеният дихателен тест за Helicobacter pylori е негативен (1).

Пациентката е с анамнеза за сезонна алергична астма през лятото, алергия към пелина и лека депресия, за която приема 25 mg sertraline. Съобщава, че неспецифичната коремна болка и алергията са от няколко години.

Горната фиброгастроскопия установява хранопровод с нормална морфология. Корпусът на стомаха е с необичайна мукозна находка – редуващи се еритемни области с участъци на тежка атрофия. В антрума са установяват ерозии, дуоденумът е нормален.

Ендоскопската картина наподобява псевдополипоза на колона при неактивен улцерозен колит. Това дава основание да се подозира автоимунен гастрит. Хистологичният резултат показва хронични промени като при неспецифичен гастрит с атрофия, редуващи се с почти нормална мукоза – картина съответстваща на автоимунен гастрит.

Плазмената концентрация на имуноглобулин Е (IgE) е повишена, имуноглобулините А, G и M (IgA, IgG, IgM) са в нормални граници. Плазмените нива на фолиева киселина и на витамин В12 също са в норма. Антителата срещу париеталните клетки са силно повишени, а нивото на гастрина е малко над нормата.

Поставена е диагноза автоимунен гастрит в начална фаза. Започната е терапия с преднизолон, довела до частично подобрение. За превенция на пернициозната анемия е назначен витамин В12 инжекционно по 1 mg на три месеца.

Познати са два типа атрофичен гастрит – мултифокален хроничен атрофичен гастрит, свързан с инфекция с H. pylori – тип В и автоимунен хроничен атрофичен гастрит – тип А, който може да няма връзка с Н. рylori.

Тип В гастрит засяга корпуса и антрума на стомаха, като серумните нива на гастрина са ниски. Тип А засяга тялото на стомаха, нивата на гастрина са повишени и при повечето пациенти в циркулацията се установяват антитела към париеталните клетки.

Тип А се свързва с пернициозната анемия и може да бъде установен години преди изявата й. Корелацията между ендоскопската находка и хистологията не е съществена, въпреки тежката атрофия със загуба на жлезистите структури и появата на видими съдове.

Диагнозата се улеснява от серологични изследвания. Ендоскопската картина, в ранен етап на заболяването, може да е необичайна: смес от запазена мукоза и тежки атрофични промени, както е в случая. Двата вида гастрит се свързват с повишен риск за развитие на неоплазия. (КП)

Използван източник:

1. Kruse А. Autoimmune gastritis. Gastrosource 2005 http://gastrosource.com

http://gastrosource.com/frameset_GI_NEW.asp