Telithromycin облекчава симптомите при тежък астматичен пристъп



01/05/2006
Telithromycin* (Ketek), приложен в еднократни дневни дози за период от 10 дни и в комбинация със стандартна терапия, намалява тежестта на симптомите, подобрява функционалните показатели на дишането и съкращава периода за възстановяване при тежки астматични пристъпи, показаха резултатите от двойно-сляпо, рандомизирано, плацебо-контролирано проучване TELICAST**, публикувани през април в New England Journal of Medicine (1). Влошаването на астмата се провокира от вирусни инфекции, но възпалението на мукозата може да се поддържа и от хронична инфекция с вътреклетъчни патогени. Въпреки неясните механизми на действие (традиционно се смята, че антибиотиците нямат ефект при тежка астма), авторите са изолирали Chlamydophilia pneumoniae и/или Mycoplasma pneumoniae, за които се предполага, че водят до изостряне на заболяването, при 61% от включените в изследването. Поради липсата на връзка между бактериологичния статус на пациентите и ефекта от лечението, изследователите предполагат, че резултатите се дължат и на противовъзпалителните ефекти на telithromycin. Проучването обхваща 278 пациенти на възраст 18-55 години с анамнеза за астма повече от шест месеца преди рандомизирането и с астматични пристъпи, налагащи краткосрочни медицински грижи (тежка диспнея и върхов експираторен дебит <80% от предвидения). Изследваните са разделени в две групи: telithromycin 800 mg/ден или плацебо за период от 10 дни, в комбинация със стандартна терапия (бронходилататори, инхалаторни кортикостероиди, антилевкотриени и theophylline). Първични крайни точки за оценка на ефективността на терапията са били степента на облекчаване на симптомите и върховият експираторен дебит (измерен от пациента в домашни условия). Наличието на Chlamydophilia pneumoniae или Mycoplasma pneumoniae е установено със серологични изследвания, полимеразно верижна реакция и микробиологична култура. Резултатите показват, че терапията с telithromycin е довела до значимо подобрение на симптомите (използвана е десет степенна скала за оценка на тежестта им), в сравнение с плацебо-групата (р<0.004). Не са отчетени разлики по отношение на сутрешния върхов експираторен дебит, измерен в домашни условия, между двете групи. По отношение на вторичните крайни точки на проучването са установени клинично значими подобрения по отношение на FEV1 (форсиран експираторен обем за 1 сек), върхов експираторен дебит (измерен от специалист), FVC (форсиран витален капацитет) и FEF 25-75 (форсиран среден експираторен поток). Въпреки наличието на Chlamydophilia pneumoniae и/или Mycoplasma pneumoniae при повечето от пациентите, не е установена пряка връзка между бактериологичната находка и ефекта от терапията. Честотата на неблагоприятните странични ефекти (предимно леки и умерено изразени) е била сходна в двете групи (38.6% в групата с telithromycin срещу 39.7% в плацебо-групата, р=0.90), като при telithromicin по-често е регистрирано гадене (20.5% срещу 13%, р=0.01). Не са установени промени в стойностите на чернодробните ензими в края на терапията. Антибиотици и астма? Въпреки че стандартите за лечение на острите екзацербации на хроничната астма отхвърлят емпиричното приложение на антибиотици, наличието на кашлица и гнойна експекторация кара лекарите да „играят на сигурно”, особено ако се касае за тежък пристъп (2): - Няма достатъчно данни от клинични проучвания за приложението на антибиотици при пациенти с остра астма, поради което е трудно да се изработят препоръки за прилагането им в този случай, показаха резултати от мета-анализ, публикуван през февруари в Cochrane Database of Systematic Reviews (3). От анализираните 128 проучвания, само две (с общо 97 пациенти) са били рандомизирани и контролирани - Подобни са и резултатите от мета-анализ за приложението на макролиди при хронична астма, публикуван в същия брой на списанието (4). Включените седем проучвания с общо 416 пациенти не са регистрирали сигнификантна промяна на FEV1; отчетено е обаче съществено намаление на еозинофилната възпалителна реакция в групите на антибиотично лечение, което сочи потенциална полза от макролидите при пациенти с астма и хронична бактериална инфекция. (ИТ) * telithromycin (Ketek, www.ketek.com) на Sanofi-Aventis е регистриран в България (www.bda.bg) Ketek е кетолиден антибиотик, който се прилага от пет години в Европа и Япония, а от 2004 – и в САЩ. Одобрен е за лечение на синуит, изострен хроничен бронхит и придобита в общността пневмония. Антибиотикът е активен срещу полирезистентен Streptococcus pneumoniae, включително резистентните на erythromycin и penicillin. През 2004 FDA добави към лекарствената инструкция на медикамента чернодробна токсичност като възможен страничен ефект. ** TELICAST (The Telithromycin, Chlamydophila, and Asthma trial) За допълнителна информация: Telithromycin е високоефективен при респираторни инфекции. MD 2005; бр. 9 (ноември) http://mbd.protos.bg Telithromycin за краткосрочна терапия при остър бактериален синуит. MD 2005; бр. 4 (май) Използвани източници: 1. Johnson S., Blasi F., Black P. et al. The effect of telithromycin in acute exacerbations of astma. NEJM 2006; 354 (15): 1589-1600 www.nejm.org 2. Little F. Treating acute asthma with antibiotics - not quite yet. NEJM 2006; 354 (15):1632-1634 3. Lasserson G., Rowe B. Antibiotics for acute asthma. The Cochrane Database of Systematic Reviews 2006 Issue 2 www.cochrane.org 4. Richeldi L., Ferrara G., Fabbri L. et al. Macrolides for chronic asthma. The Cochrane Database of Systematic Reviews 2006 Issue 2