Слънчев загар и фотопротекция



01/05/2006
Преди повече от 400 години Коперник “постави” слънцето в центърa на нашата звездна система. То заема специално място в религията, културата и всекидневието на човечеството – от боготворенето му в древността до ... “страха” от него и фотопротекторите в наши дни (1). Слънчевите лъчи имат краткосрочни и дългосрочни ефекти върху кожата и организма. Клиничната им картина е от обикновеното слънчево изгаряне до обриви, увреждане на кожните тъкани, определящо преждевременното остаряване на кожата и появата на кожен рак (базоцелуларен и спиноцелуларен карцином и малигнен меланом) (2). Кожният рак е най-честата неоплазма, като само в САЩ се диагностицират приблизително един милион нови случая всяка година. Честотата му нараства и в детската популация, като вече е около 4% от малигномите в тази възрастова група. Установено е, че 90% от всички случаи на кожен рак могат да бъдат профилактирани. Около79% от диагностицираните лезии са базоцелуларен карцином, 15% - спиноцелуларен карцином и 5% - инвазивен меланом. Повече от 73% от всички случаи на смърт, в резултат на кожен рак, се дължат на меланома. Инвазивният меланом е петият по честота тумор при мъжете и шестият при жените, като при жените на възраст 25–29 години е на първо място спрямо всички останали неопластични заболявания*. Установено е, че пет или повече слънчеви изгаряния удвояват риска за развитие на кожен рак. В профилактиката на меланома и на кожните карциноми основна роля има фотопротекцията (3). Историята на слънчевия загар и фотопротекторите В древността слънцето е било обожествявано. Първи гърците, забелязвайки добрия ефект на слънцето върху определени заболявания, са въвели термина хелиотерапия. С развитието на човечеството слънчевият загар става символ на класовата принадлежност. Колкото по-бледа е кожата, толкова по-висока е класата. Жените в древна Гърция и Рим са използвали бои и креда, за да избелват лицата си. В средата на X век арсенът се превръща в предпочитаното белило, което в по-високи дози се оказва смъртоносен макияж. По време на кралица Елизабет, жените са си правили тънки сини линии по челото, за да изглежда кожата им нежна и прозрачна. При излизане на открито са носели чадърчета или маски. И до днес в Азия летните чадъри са много разпространени сред жените. 1920 - до началото на XX век висшето общество не е приемало слънчевия загар. През 1920 г. две известни френски личности превръщат слънцето от табу в мода. Coco Chanel освобождава жените от прекомерно покриващите ги дрехи и, вероятно случайно, придобива тен по време на круиз с яхтата на дюка на Westminster. По същото време Париж се влюбва в певицата с карамелен тен Josephine Baker. Модерните жени по света, подражавайки на тези два идола, започват да се излагат на слънчевите лъчи. Идва модата на все по-изрязаните банските костюми, носени с подходяща шапка, която тогава обаче се е използвала само като декоративен акцент, а не за предпазване от слънцето. Козметичните фирми на свой ред създават специални пудри и кремове за изравняване на тена на местата, които случайно са били пропуснати от слънчевите лъчи. Моделиерите „освобождават” нежната половина от дрехите с ръкави и създават все по-оскъдните модели. Появяват се и множество реклами на козметичните фирми, които обявяват, че е “великолепно да си със златен или бронзов тен”. Слънчевият загар се превръща в символ на благополучие, особено през зимните месеци. 1929 - Helena Rubenstein прави първите коментари, че слънчевите лъчи могат да имат вреден ефект върху човешкия организъм като казва, че „слънчевото изгаряне е заплаха за вашата красота”. Д-р W. Evans отбелязва, че излагайки се на слънце „може би тези почернели мъже и жени канят преждевременно старостта”. 1945 - през 1945 г. РАВА (para-aminobenzoic acid) получава признание и „женските” списания започват да промотират предварителните облъчвания с „лампи” преди излагането на слънчевите лъчи. Започва производството на “олио за тен”. 1948 - появява се Man-Tan - първият продукт за придобиване на тен без излагане на слънце, който се произвежда в кафяво, бежово и дори в оранжево. Отново в „женските” списания се публикуват мнения, че постепенното потъмняване на кожата намалява увреждащия кожата ефект на слънцето. 1954 - списание Harper’s Baazar съобщава, че „има слънцезащитни продукти, които могат да намалят интензитета на слънчевите лъчи със 75%”. 1970 - във FDA започва обсъждането на качествата на фотопротекторите. Поставено е началото на индустрията за производство на солариуми и разкриването на “студия за слънце”. 1972 - FDA определя слънцезащитните продукти като лекарства без рецепта (ОТС – over the counter), а не като козметика, с което въвежда по-строги изисквания за упътванията им за употреба. В края на седемдесетте години на XX век вече има цяло едно поколение, което е „изпекло” телата си, но за което е напълно ясно, че слънчевите изгаряния в детството и младостта могат да се превърнат в кожен рак 10–20 години по-късно... 1978 - FDA заявява официално, че фотопротекторите могат да предпазят от развитието на кожен рак, да забавят процесите на преждевременно стареене на кожата и да възпрепятстват слънчевите изгаряния. През 1978 е въведена и системата за оценка на силата на слънцезащитните фактори (Sun Protection Factors - SPFs), като първите разработени фотопротектори са били със SPF от две до 15. 1980 - продължава разпространението на солариумите без да има законови разпоредби за качеството и безопасността им. Професионалните апарати излъчват UVA и UVB лъчи, предизвикващи почерняване, но и изгаряния, докато домашните – само UVB, чиито интензитет е такъв, че по-често водят до изгаряне, отколкото до почерняване. И двата вида уреди допринасят са преждевременно стареене на кожата и за появата на кожни неоплазми. 1985 - Американската академия по дерматология (American Academy of Dermatology - AAD), алармирана от нарастващата честота на кожен карцином, става първата медицинска организация, която започва да обучава обществеността за опасността от кожен рак при прекомерна слънчева експозиция. През 1988 г. AAD провежда консенсусна конференция за фотостареенето и фотоувреждането, изводът от която е, че „няма безопасен начин за придобиване на тен”. Започва производството на слънцезащитни продукти и с по-високи SPFs. Само за периода 1950-1985 честотата на малигнения меланом нараства с 500%. 1990 - Появяват се фотопротектори, осигуряващи защита не само срещу UVB, но и срещу UVA. 1991 - В САЩ са докладвани 1800 изгаряния от солариуми, повечето от които при хора между 15 и 24 години. Между един и два милиона са смятаните за “tanning junkies” – “пристрастени към придобиването на тен”, които посещават соларните студия около 100 пъти годишно. В същата година феминистката общност се противопоставя на становището за вредното въздействие на слънчевите лъчи по отношение на стареенето на кожата и кожния рак като заявява, че насаждането на фобия към слънцето ще скъса връзката на жената с природата и че „превръщането на природата в страшен враг” е гледна точка на мъжете, които се стремят да вкарат жената отново в дома, използвайки страха й от преждевременно остаряване. 1996 - Независимо от всички образователни програми и предупреждения за вредността на слънчевите лъчи, младите хора и жените, най-вече на и над средна възраст, продължават да се стремят към придобиване на изкуствен тен. В изследване сред американските младежи под 25 години е установено, че 58% полагат грижи за придобиване на тен, а 62% смятат,че изглеждат по-добре с тен. 2001 - само в Америка има около 20 000 соларни студия, обслужващи над 22 милиона клиенти на година. Все повече се говори за фотопротекция и се провеждат многобройни проучвания за установяване на механизмите на фотостареенето. Създават се омекотители, които прибавени при пране повишават фотозащитния фактор на дрехите (Rit Sun Guard). 2005 – установено е, че един на всеки 62 души има риск за поява на инвазивен меланом, което е 2000% увеличение на риска спрямо 1930 г. Ако се вземе предвид и меланом in situ (неинвазивен), кожният карциномен риск нараства на един на всеки 34 души (5). От меланом умира по един американец на всеки 68 минути. За 2005 е изчислено, че новите случаи на този тумор в САЩ са 105 750, от които неинвазивен меланом – 46 170 и 59 580 – инвазивен (33 580 мъже и 26 000 жени) - 10% увеличение на честотата спрямо 2004 г. Фотопротекция Употребата на фотопротектор е практическия компромис между пълното избягване на излагането на слънце и подсъзнателния стремеж на човека към него. Редовното приложение на слънцезащитни продукти намалява честотата на преканцерозите – актиничните кератози, на соларната еластоза и на кожните карциноми. Ефектът за профилактика на меланома не е напълно доказан. Фотопротекцията е основна профилактика и при лекарствената фотосенсибилизация, както и при фотоиндуцираните или влошаващите се от слънцето дерматози. Слънцезащитните продукти в САЩ са определени от FDA като лекарства без рецепта. FDA определя условията за безопасността, ефективността и етикирането на продуктите. Слънцезащитният им фактор (SPF) се дефинира като дозата UVR необходима за създаването на една минимална еритемна доза (minimal erythema dose - MED) на протектирана кожа след приложението на 2 mg/cm2 продукт разделена на дозата UVR нужна за получаването на една MED на незащитена кожа (5). Класифи-кация на фото-протекторите Фотопротекторите, в зависимост от механизма си на действие, се определят като химични абсорбенти или физични екрани. Химичните обикновено са ароматни съединения, конюгирани с карбонилна група. Те абсорбират слънчевите UV лъчи и преминават в по-високо енергийно състояние, след което отново се връщат в първоначалното си, като излишната енергия се отдава под формата на топлина или флуоресценция. Физичните фотопротектори отразяват или разсейват слънчевите лъчи, а най-новите микронизирани форми дори ги абсорбират. Те са по-подходящи за приложение при деца. Първите физични фотопротектори са били матови, най-старият е червеният вазелин. По-късно се използват титановият диоксид и цинковият оксид, които сега се произвеждат в микронизирани форми, за да са козметично приемливи. Фотопротекторите са водоустойчиви (необходимо е повторно нанасяне, ако човек е бил във вода 40 минути) и силно водоустойчиви (необходимо е повторно нанасяне, ако човек е бил във вода 80 минути). От друга страна слънцезащитните продукти биват тясноспектърни (осигуряват защита срещу UVB) и широкоспектърни (осигуряват защита срещу UVB и UVA). В зависимост от степента на SPF, фотопротекторите се делят на минимално (SPF 2-12), средно (SPF 12-30) и високо (SPF >30) протектиращи. Идеалният фотопротектор би бил химично инертен, безопасен, абсорбиращ или отразяващ пълния спектър на ултравиолетовите лъчи, със SPF>/=30 и козметично издържан. Това все още определя конкуренцията между фирмите производители. SPF дава защитата само от UVB, но не и от UVA. Един продукт е с широк спектър, ако съдържа бензофенони (oxybenzone), цинамати (ocylmethyl cinnamate, cinoxate), sulibenzone, salicylates, titanium dioxide, zinc oxide, avobenzone (Parsol 1789). Американската академия по дерматология (AAD) и FDA съветват да бъдат използвани продукти със SPF минимум 15 с широк спектър независимо от типа кожа** през цялата година. Одобрените от FDA съставки на слънцезащитни продукти са 16, като всяка е до определен процент и може да бъде съчетана само с някои от другите: Вехикулумът е от особено значение за ефективността и естетичността на слънцезащитните продукти. Помощните вещества, от които е съставен – разтворители и емолиенти, могат значително да повлияят абсорбирането на UV лъчи от активните съставки на продуктите. Веществата, формиращи филмовото покритие, и емулгаторите определят качеството на фотопротективния филм върху кожата. По-високите фактори изискват по-плътен и непрекъснат филм с минимум взаимодействия между активните и инертните съставки. Помощните вещества на вехикулума определят и водоустойчивостта на фотопротектора. Не на последно място от тях зависи и козметичната приемливост на продукта, която от своя страна определя комплаянса на потребителя. Най-популярните фотопротектори са под формата на лосиони или кремове. Това се определя от фармацевтичната формула – олио във вода или вода в олио. Фотопротекторите с нaй-висок SPF съдържат 20-40% олия, поради което са твърде мазни на пипане. Съществуват и сухи лосиони или спортни с по-малко съдържание на олия. При „свръх-прозрачн в двуокис като основна съставка на вехикулума, за по-добър козметичен вид. Други форми на фотопротекторите са гел, липстик или само стик и аерозоли. При геловите форми вехикулумът е на водна или алкохолна основа, но в тези случаи активните вещества са водоразтворими, което значително ограничава избора им. Те са и с по-висок потенциал за предизвикване на иритация на кожата. Стиковете съдържат липидоразтворими съставки, към които са прибавени восъци и вазелин. Това ги прави по-трудни за нанасяне, но за сметка на това се използват върху малки площи – устните, носа и около очите. Аерозолите са много удобни за приложение, но при тях e по-трудно създаването на непрекъснат филм. Фотопротекторите се влагат в много козметични продукти като по такъв начин се улеснява всекидневното им приложение. Могат да бъдат комбинирани и с DEET (N, N,-diethyl-m-toluamide) – съдържащ репеленти, но в тези случаи е възможно да се намали ефекта на фотопротектора. За практиката - няма безопасен начин за почерняване - всеки, независимо от типа кожата, се нуждае от фотопротектор с SPF >/=15, когато прекарва на открито повече от 20 минути - фотопротекторите трябва да се прилагат всеки ден независимо от сезона - фотопротекторът трябва да се нанася 15-20 минути преди излагане на слънце - фотопротекторът трябва да се нанася в доза 2 mg/cm2 - съдържанието на следните вещества определят широкия спектър на фотопротектора: бензофенони (oxybenzone), цинамати (ocylmethyl cinnamate, cinoxate), sulibenzone, salicylates, titanium dioxide, zinc oxide, avobenzone (Parsol 1789) - SPF отразява защитата само срещу UVB лъчите, като удвояването на фактора не означава удвояване на ефекта. SPF15 абсорбира 93% от лъчите, докато SPF30 - 97%, а SPF2 - 50% - само фотопротекторът не е достатъчен за профилактика на отрицателните слънчеви ефекти, необходимо е и избягване на слънчевите лъчи между 10 и 16 часа, т.е. времето, в което сянката ни е по-ниска от нас; носене на дрехи, покриващи възможно по-голяма част от тялото, както и шапка с голяма периферия и очила UV филтър - да се избягва облъчването с изкуствени източници на UV радиация (солариуми, лампи и др.) освен по медицински показания, тъй като техните лъчи имат същите вредни ефекти върху кожата, както слънчевите Само факти - пясъкът отразява 17% от слънчевите лъчи - снегът отразява до 80% от лъчите - водата отразява до 10% от лъчите - дори в облачен ден 80% от UV лъчите достигат до земната повърхност - обикновената бяла тениска има SPF 3 - по-тъмните дрехи осигуряват по-добра защита - гримът, без да е влаган в него фотопротектор, има SPF 3-4 в зависимост от цветовете - стъклото абсорбира лъчите с дължина на вълната под 320 nm, но все пак значителна част от UVA лъчите преминават през него - SPF варира от две до 100 - SPF на дадена материя намалява, когато дрехата е по-широка и по-влажна - интензитетът на ултравиолетовата радиация варира в денонощието и през сезоните, като през май е по-висок отколкото през август. Интензитетът на слънчевите лъчи нараства с надморската височина – с 4% на всеки 300 метра (затова има специални високопланински фотопротектори) - в Newcastle University е в процес на разработване фотопротектор, който да защитава кожната DNA, тъй като е установено, че индуцирането на промени в генетичния материал се предизвиква от по-ниски дози УВ радиация отколкото водещата до слънчево изгаряне (АЦ) * като се изключат честотите на базоцелуларния и спиноцелуларния кожни карциноми, които заедно са най-честите малигноми и в двата пола – American Cancer Society’s 2005 Facts & Figures ** типове кожа Някои фотосенсибилизиращи лекарства и вещества: - антибиотици - тетрациклини, хинолони - сулфонамиди - сулфонилурейни препарати - фенотиазини - амиодарон - някои антиканцерогенни средства - някои препарати за лечение на акне - парфюми Използвани източници: 1. Sikes R. The Histroy of suntanning. A love-hate affair. J Aesthetic Science 1998; 1 (2): 6-7 2. Levy S. Sunscreens and photoprotection, 2005 www.emedicine.com/derm/topic510.htm 3. American Academy of Dermatology. 2005 Skin cancer fact sheet www.aad.org 4. American Academy of Dermatology. Melanoma facts sheet 2005 www.aad.org 5. The final over the counter drug products monograph on sunscreens. Federal Register 1999: 64: 27666-27963 www.fda.gov