Сборът от компонентите на метаболитния синдром може да прогнозира риска за диабет тип 2



01/05/2006
Сборът от индивидуалните компоненти за диагностициране на метаболитния синдром (metabolic syndrome score - MS-score или МС-индекс) повишава възможността за прогнозиране на развитието на диабет тип 2 при отделния пациент, показаха резултатите от проучване на Macchia и сътр., публикувани през март в American Нeart Journal (1). Агресивната интервенция за промяна в начина на живот профилактира появата на диабет тип 2. MS-score може да служи като прагматичен диагностичен метод за идентифициране на хората с висок риск за развитие на диабет тип 2, при които профилактичните мерки биха постигнали най-голяма полза. Прогностичната стойност на MS-скора е била оценена въз основа на анализ на данните при 7468 пациенти с нормална изходна глюкоза на гладно, които са участвали в проучването за вторична профилактика на миокардния инфаркт GISSI-Prevenzione. От тях, за период от 3.5 години проследяване - 940 души (12.6%) са развили диабет. Вероятността за диабет тип 2 е нараствала прогресивно с увеличаване на сбора от индивидуалните компоненти за диагностициране на MS, което е позволило на авторите на анализа да разработят диагностичен индекс - MS-score (виж таблицата). Висок общ сбор от точки (в най-горната четвъртина) е бил свързан с шест пъти по-висок риск за диабет в сравнение със сбор от точки в най-долната четвъртина. Критериите, използвани за изчисляване на MS-индекса, са били: пол, възраст, кръвна глюкоза на гладно, индекс на телесна маса, HDL-холестерол, триглицериди, хипертензия (систолно артериално налягане =/>130 mmHg, диастолно АН =/>85 mmHg или антихипертензивно лечение). Прогностичната стойност на MS-score е значимо по-висока от тази на диагностичните критерии за MS, препоръчвани от американската Национална холестеролова образователна програма за лечение при възрастни (MS-ATP)* - чувствителност 67% спрямо 62% и специфичност 63% спрямо 66% (p =0.002). Високият MS-score, но не и MS-ATP, e бил сигнификантно свързан със смъртността. Според диагностичните критерии на ATP, с MS са били 37% от включените в анализа пациенти, от които - при 70%, 27% и 3% са били налице три, четири и пет компонента на MS. Хипертензията e била най-често срещания индивидуален компонент (81% от пациентите) за поставяне на диагнозата MS, докато повишената кръвна глюкоза на гладно (>/=6.1 mmol/l) - най-рядко срещания (18% от случаите). Въпреки това, кръвната глюкоза на гладно е имала много по-голяма прогностична стойност (56% от цялостния риск за диабет тип 2), а хипертензията най-малка (11%). От развилите диабет участници в хода на проучването (940 от 7468 души =12.6%), 454 (9.6%) от 4737 души не са отговаряли на критериите на ATP за поставяне на диагнозата MS и 486 (17.8%) от 2731 са били с MS, съгласно указанията на ATP (ОР=1.95, р<0.0001). Глюкозата на гладно има най-значим и статистически сигнификантен принос в размера на MS-индекса, като стойности от 4.9 до 5.5, от 5.6 до 6.0 и >/=6.1 mmol/l, в сравнение със стойности под 4.4 mmol/l, увеличават относителния риск за развитието на диабет тип 2 съответно над два, три и шест пъти. Триглицеридите са вторият по значимост участник, като стойности от 1.1 до 1.75 и >/=2.2 mg/dL са съответствали на повишен относителен риск за развитието на диабет с 43% и 96%. Индексът за телесна маса (ИТМ, BMI) е бил асоцииран с повишен риск с 22% и 51% при пациенти с ИТМ 26-27 kg/m2 и >/=28 kg/m2. MS-индексът се изчислява като се съберат всичките индивидуални рискови точки. Стойността му може да варира от 0 до 57. Общ сбор /=28 - с висок. При сравнение със здравите индивиди според двата диагностични критерия (47%), пациентите, които ендовременно са отговаряли на MS-ATP критериите и са имали висок MS-score (25%), са били с много висок риск за развитие на диабет тип 2, тези само с висок MS-score (16%) са имали сигнификантно повишен риск, докато при тези, които са отговаряли на MS-ATP (12%), но са били с нисък MS-score, не е имало увеличение на риска. 1835 пациенти са отговаряли и на двата диагностични критерия (22.6% от тях са развили диабет), 896 са отговаряли на изискванията на MS-ATP за MS, без да са имали висок MS-индекс (8.0% от тях са развили диабет) и 1214 са имали висок MS-score, без да са отговаряли на диагностичните критерии на АТР (17.8% от тях са развили диабет). При пациентите с най-нисък MS-score абсолютният риск за развитието на диабет тип 2 е 1.4 на 100 пациенти-години, докато при тези с най-висок – 9.3 на 100 пациенти-години. Сред участниците с висок MS-индекс е бил установен повишен риск с 30% за фатални инциденти (p<0.0075), като рискът за смърт или за развитие на диабет по време на проследяването е бил над два пъти по-голям (p<0.0001). За намаляване на сърдечносъдовия риск при хората с MS се препоръчва: - контрол на телесното тегло – загуба на 7% до 10% от изходното тегло през първата година и продължаваща редукция след това за постигане на желаното тегло (ИТМ<25 kg/m2) и обиколка на талията <94 cm при мъжете и <80 cm при жените - редовна физическа активност с умерена интензивност в продължение на 30 до 60 минути пет до седем дни в седмицата - антиатерогенна диета - намален прием на наситени мастни киселини (<7% от общия енергиен внос), транс мастни киселини, холестерол (<200 mg дневно) и общи мазнини (25%-35% от общите дневни калории); повечето от хранителните мазнини трябва да бъдат ненаситени и приемът на прости захари да се ограничи - отказ от тютюнопушене Посочените мерки могат да профилактират над 80% от коронарните инциденти при хората с MS. Пациентите с нарушена глюкоза на гладно се съветват да променят начина си на живот, по-специално да постигнат редукция на тегло (7-10%) и да увеличат физическата си активност (важна е системността, а не интензивността на натоварванията). Подобна немедикаментозна мярка може да намали риска за развитие на диабет тип 2 с над 50%. Не се препоръчва прилагането на фармакологична антидиабетна терапия при хората с нарушена глюкоза на гладно. (КП) * Диагностичните критерии на NCEP/ATP (Adult Treatment Panel) III не включват инсулиновата резистентност като компонент на метаболитния синдром, както и изискват оценка на кръвната глюкоза само на гладно (не е необходимо да се провежда тест с обременяване с глюкоза). През април 2005 година Международната диабетна федерация (IDF) въведе ново, унифицирано за цял свят, определение за симптомокомплекса „метаболитен синдром“ (MS) и препоръча следните диагностични критерии: - централно затлъстяване (задължителен компонент) - за европеидната раса - обиколка на талията =/>94 cm при мъжете и =/>80 cm при жените плюс две от следните характеристики: - повишени нива на триглицериди =/>1.7 mmol/l (150 mg/dl) или специфично лечение поради това липидно нарушение - нисък HDL-холестерол 1.04 mmol/l (40 mg/dl) при мъжете и 1.29 mmol/l (50 mg/dl) при жените или специфично лечение поради това липидно нарушение - повишено артериално налягане (AН) – систолно АН 130 mm Hg или диастолно АН 85 mm Hg, или лечение на диагностицирана преди това хипертензия - хипергликемия на гладно - стойност на кръвната глюкоза на гладно =/>5.6 mmol/l (100mg/dl) или диагностициран преди това диабет тип 2; при измерване на стойност =/>5.6 mmol/l (100mg/dl) се препоръчва провеждането на орално обременяване с глюкоза (ОГТТ), но това не е задължително за потвърждаване на синдрома Използван източник: 1. Macchia A. et al. A clinically practicable diagnostic score for metabolic syndrome improves its predictivity of diabetes mellitus: The Gruppo Italiano per lo Studio della Sopravvivenza nell'Infarto miocardico (GISSI)–Prevenzione scoring. American Heart Journal 2006; 151:3;754 http://journals.elsevierhealth.com/periodicals/ymhj