Подобряването на гликемичния контрол повишава когнитивната функция при мъжете с диабет тип 2



01/05/2006
Понижаването на гликемията на гладно с фармакологични интервенции може да има благоприятен ефект върху свързаните с диабета нарушения в паметта, показаха резултатите от проучване, публикувано през февруари в Diabetes Care (1). В рандомизираното двойно-сляпо мултицентърно изследване са участвали 145 възрастни пациенти с диабет тип 2 (Д2), поддържали до момента относително адекватен гликемичен контрол с metformin. Едната част от групата е била рандомизирана на допълнителна терапия с rosiglitazone (инсулинов сенситайзер от класа на тиазолидиндионите или агонистите на PPARgamma, който подобрява инсулиновата чувствителност), а другата – на glibenclamide/glyburide (инсулинов секретагог от класа на сулфонилурейните препарати, който увеличава ендогенната секреция и нивата на циркулиращия инсулин). Участниците са били със сходни изходни нива на плазмената глюкоза на гладно. В началото и в края на 24-ата седмица са били проведени тестове за изследване на когнитивните способности и работната памет*. И двата антихипергликемични медикамента са довели за 24 седмици до понижаване на изходните нива на плазмената глюкоза на гладно със средно 2.1–2.3 mmol/l (21-24%). И в двете групи е установено сходно и значимо подобрение на работната памет (намаление на грешките с 25-31%), въпреки различния механизъм на действие на розиглитазон и глибенкламид. Между подобрението на паметовите способности и степента на промяна на гликемичния контрол, оценена с постигнатото намаление на плазмената глюкоза на гладно, е установена сигнификантна положителна корелация (r=0.30). Неизвестно е дали постигнатото подобрение в когнитивната функция е дългосрочно, както и дали при пациенти с по-висока изходна хипергликемия използването на сходни фармакологични интервенции за подобряване на гликемичния контрол ще доведе до още по-изразен ефект върху работната памет. По-възрастните мъже с диабет тип 2 често имат когнитивна дисфункция, но причините за това остават неизвестни. Деменцията и болестта на Alzheimer (AD) също се срещат по-често сред популацията с диабет тип 2 в сравнение с останалото население, а пациентите с AD могат да имат нарушен глюкозен отговор още в ранните стадии на заболяването. Според една формулирана наскоро хипотеза, AD е невроендокринно увреждане - форма на “мозъчен диабет” или “диабет тип 3” (2, 3). Патологичните изменения в мозъчната тъкан при AD могат да се причиняват от намалена експресия на гените на инсулина и инсулин-подобните растежни фактори (IGF) и на техните кореспондиращи рецептори, съобщиха авторите на тази хипотеза през декември в списание The Journal of Alzheimer’s Disease. Според тях, AD е мозъчен диабет, тъй като се дължи на прогресивно задълбочаващ се дефицит на инсулин и IGF в мозъчната тъкан поради нарушени сигнални механизми. Идентифицирането на хората с мозъчен инсулинов дефицит или с намален инсулинов отговор (инсулинова резистентност) ще насърчи търсенето на нови възможности за лечение на AD с напълно различни терапии, които вероятно ще са по-тясно свързани с използваните днес медикаменти за подобряване на инсулиновата чувствителност при пациентите с диабет тип 2, прогнозират Rivera и сътр. Тези изследователи са установили зависимост между степента на инсулинова резистентност и тежестта на невродегенеративните изменения и натрупването на бета-амилоид при пациентите с AD. В мозъчните проби, взети post mortem от фронталните лобове на 45 болни, са били наблюдавани с 80% по-малко инсулинови рецептори в сравнение с контролните проби. В мозъчните тъкани с най-голямо натрупване на бета-амилоид и с най-тежки невродегенеративни изменения са били измерени най-ниски нива на инсулин и на инсулин-подобни растежни фактори 1 и 2 (IGF-1 и IGF-2). В пробите, взети от пациентите с AD, е било наблюдавано и намалено количество на инсулинови и на IGF рецептори. Мозъкът произвежда инсулин и засягането на този процес води до прогресивно понижаване на нивата на инсулина при хората с AD под нормалните стойности при здравите индивиди. Наред с това, инсулинът и IGF-1 загубват способността си да се свързват с клетъчните рецептори. Резистентността към към действието на инсулин-подобните растежни фактори е причина за клетъчна малфункция и смърт. IGF регулират когнитивната дейност и техният дефицит води до нарушения в паметта. Диабет тип 2 е свързан с когнитивно нарушение, особено в семантичната памет (това е паметта за абстрактни значения, между които има логична връзка) и в скоростта на въприемане при възрастните пациенти без деменция, като тези отклонения изглежда се влияят от пушаческия статус, показаха резултатите от проучването Memory and Aging Project (MAP), публикувани през март в Diabetes Care (4). MAP e лонгитудинално клинично изследване на връзката между напредналата възраст и деменцията, като обхваща 882 възрастни мъже и жени. При всички участници са били проведени изследвания на епизодичната памет (паметта за конкретни събития, за подредени във времето събития или за конкретни обекти, които сме виждали около нас), семантичната памет, процедурната памет (паметта за умения), работната памет, скоростта на възприемане, зрително-пространствената способност (визуалното възприемане на специалната връзка между обектите, например способността ни да сглобим пъзел) и глобалната когнитивност. Диагнозата диабет е поставена при 116 участници (13%) въз основа на анамнезата и лабораторните изследвания. Чрез регресионен анализ за изключване на влиянието на възрастта, пола и степента на образование, наличието на диабет е било свързано с по-ниско ниво на семантична памет (р<0.001) и намалена скорост на възприемане (р=0.005), но без ефект върху епизодичната памет и процедурната памет, зрително-пространствената способност или глобалната когнитивност. Силата на корелацията между диабета и когнитивната дисфункция е намаляла след изключване на влиянието на редица съдови променливи, но връзката е останала по-силна при настоящите пушачи, в сравнение с непушачите или бившите пушачи. (ДЯ) *За изследване на когнитивната функция и работната памет на 0 и 24 седмица е използвана поредица от тестове: Digit Symbol Substitution Test, Rey Auditory Verbal Learning Test, Cambridge Neuropsychological Test Automated Battery и Paired Associates Learning Test За допълнителна информация: Нарушения на паметта. MD 2005, май: 53-55 http://mbd.protos.bg Болестта на Alzheimer – диабет тип 3? Доктор D 2006, бр.1/пролет http://mbd.protos.bg Използвани източници: 1. Ryan C., Freed M., Rood J., et al. Improving metabolic control leads to better working memory in adults with type 2 diabetes. Diabetes Care 2006, 29:345-351 http://care.diabetesjournals.org 2.Rivera Е., Goldin A., Fulmer N. et al. Insulin and insulin-like growth factor expression and function deteriorate with progression of Alzheimer's disease: link to brain reductions in acetylcholine. J Alzheimers Dis 2005, Vol. 8; 3: 247-268 www.j-alz.com 3. Steen E., Terry B., Rivera E. et al. Impaired insulin and insulin-like growth factor expression and signaling mechanisms in Alzheimer's disease - is this type 3 diabetes? J Alzheimers Dis 2005 Feb, 7; 1: 63-80 4. Arvanitakis Z., Wilson R., Li Y. et al. Diabetes and function in different cognitive systems in older individuals without dementia Diabetes Care 2006, 29:560-565