Липсата на конкуренция спъва здравеопазването



01/05/2006
Колкото повече се бави въвеждането на частния капитал в болничните заведения, толкова по-слабо ефективно, а и по-болезнено ще бъде реформирането на здравния сектор, считат водещи макроикономисти. Без частна алтернатива на държавния монопол в здравеопазването не може да има конкуренция. “Добрият вариант би бил едновременно с промяната, която тръгна на 1 януари - да се заплаща на болниците според извършената работа - да се премине и към приватизацията им, за да може новият инвеститор да покрие дълговете,” сподели в интервю за MD Георги Ангелов от Института за пазарна икономика. “Практиката показва, че колкото по-бавно се прави реформа, толкова по-бавно идват и добрите резултати. Безмислено е да се удължава агонията,” добави той. Министерството на здравеопазването обаче и досега не е дало знак, че бърза с този процес. То обяви, че проектът за здравна стратегия планира всички етапи, през които трябва да се премине по пътя към Европа, включително прозрачната приватизация. Но срокове за това не се посочиха... Стигна се дори до странното изказване на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски в интервю пред вестник “Банкер”, че всяка болница сама ще решава кога и как да бъде раздържавена. МЗ ще приватизира 20% от болниците у нас, каза през април зам.-министърът на здравеопазването Емил Райнов по време на посещението си в Монтана. Той разясни, че не се предвижда приватизация на всички лечебници и даде за пример развити държави, където 80% от болниците са държавни. Райнов обърна внимание, че трябва да бъдат направени промени в закона, така че приватизацията на болниците да е в тяхна полза. Защото ако сега една лечебница се даде на частник, парите ще отидат или в Националната агенция за приходите, или в Агенцията за приватизация. Внесеният в парламентарната Комисия по здравеопазване проект за законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения от д-р Васил Паница и други депутати предвижда държавата да има решаващия глас в болниците, в които нейният дял е по-голям от 50%. И още - при приватизация на лечебните заведения да се дават преференции на работещите там лекари при закупуване на дялове. Всъщност, независимо от гръмките думи за реформи и промени, продължава старото социалистическо мислене. “Дълго време се смяташе, че щом здравната система се финансира от държавата, а здравната каса е част от нея, то трябва и болниците да бъдат държавни, и лекарите да бъдат държавни служители,” коментира Ангелов. По тази причина болниците са държавни, лекарите получават заплатите си според решение на МЗ или на НЗОК, или се продължава ситуацията когато държавата и финансира и произвежда здравните услуги, и плаща на тези, които ги произвеждат. Това не е ефективен модел, според Ангелов защото: - Държавата няма пари, не инвестира. Като си собственик на болницата не е въпрос да извличаш само ползи, но имаш и задължения. Част от тях са лечебното заведение непрекъснато да се модернизира, да се подобряват условията за работа, да се привличат най-добрите специалисти, да се търсят все повече и повече пациенти. Поради липса на средства непрекъснато се влошава състоянието на болничните заведения в България и те не могат да привличат повече пациенти-клиенти. - Решението е в приватизация, поне на част от болниците или дори частична приватизация. Трябва промяна във финансирането. При частния инвеститор обслужването е добро, има модерна техника, предлагат се по-добри условия, така че пациентите да предпочетат неговото лечебно заведение. Приватизацията ще издигне нивото на лечебниците, ще подобри качеството на работа, а и ще повиши заплащането на медицинския персонал. Допитване на изследователската компания Industry Watch до избрани макроикономисти в България показа, че частните капитали биха имали най-силен икономически ефект при инвестирането им главно в три сектора – здравеопазване, образование и транспортни инфраструктури (и трите са сред най-трагичните в момента). Информационната агенция Медиапул цитира управляващия сътрудник в Industry Watch Георги Стоев, според който резултатите от допитването може да се тълкуват и като проява на най-силен интерес за частни инвестиции в тези отрасли, защото те най-остро се нуждаят от тях. За да стане това обаче, съответните сектори трябва да бъдат либерализирани и да се премахне държавният монопол, да се спре разрухата, поради бездействие. Появи се съобщение и за среща на германския осигурителен фонд ЕО Investors с ръководството на БЛС за проучване на възможностите за инвестиране в здравеопазването ни. Според мениджъра на корпорацията Петер Екх, може да се потърси финансово партньорство в строителство на болници или ремонти на сградния фонд. Корпорацията, обаче, се интересува от дълготрайни и мащабни проекти, а не само да построи една-две болници. - Частният инвеститор ще разреши проблема с дълговете на болниците като направи вложенията си така, че да регистрира по-голям оборот, а с това и по-големи печалби. Тогава в тези болници няма да страдат лекарите. Това е по-лесният, по-безболезненият начин. Сега болниците покриват задълженията си с част от приходите и съответно за сметка на заплатите на персонала. Проф. Гайдарски призова неотдавна мениджърите на болничните заведения да продължат започналото преустройство на системата, за да не се формират отново миналогодишните задължения от 220 милиона лева, от които държавата е изплатила досега 86 милиона лева или 30%. Очаква се до края на май МЗ и НЗОК да разработят заедно с болничните заведения техните оздравителни програми за настоящата година, на основата на които на фирмите производителки и доставчици ще се предложи механизъм за обслужване на задълженията за лекарства и консумативи. - Не всички болници ще продължат да съществуват. А те са твърде много в сравнение с другите европейски страни. Това е пропилян капитал, който се влага за поддържането им, за легловата база, за медицинския персонал без да има достатъчно болни, които да оправдаят влагането на тези средства. Закриването на неефективните болници ще донесе повече пари за другите лечебни заведения, а и поне 80% от лекарите ще бъдат финансово чувствително по-добре. - Конкуренцията между частни и държавни болници ще позволи на всеки човек да има избор къде да се лекува, а и лекарят да има избор къде да отиде на работа, защото ако е добър, всички ще го искат. А ако не е, просто ще отпадне от системата. Твърди се, че колкото е бюджетът за здравеопазване – почти два милиарда лева, то още толкова са нерегламентираните пари, които хората дават в брой за здравни услуги, но тези средства не отиват за развитието на болниците. “Единият начин е да продължим да изливаме тези пари в държавния сектор, а другият е конкуренцията между частни и държавни болници (за привличане на пациенти) да регулира пазара на медицински услуги,” счита Ангелов. - Много ли са лекарите? Спорен въпрос. Според някои изследвания, за сегашния брой пациенти лекарите в болниците в някои райони са прекалено много. На едно място има насищане с медицински кадри, а на друго те са недостатъчни. Очевидно причината отново е в системата, която не стимулира лекарите да се преместят от един район в друг. Само по-високо заплащане ще накара добър специалист да смени местожителство или да пътува по-дълго до работното си място. Според здравния министър, когато влезем в Европейския съюз някои ще отидат на работа в чужбина и тогава сме щели да останем без лекари. Но малцина ще са тези, които поне през следващите пет години ще могат да работят в ЕС. А освен това защо да заминаваш в чужда страна, ако и в България изкарваш няколко хиляди лева всеки месец и имаш условия за професионално развитие. - Неизбежно е някои лекари от болниците в даден момент да се окажат излишни. Но те ще могат да започнат работа като лични лекари или ще трябва да отворят частни кабинети. Освен това едва ли добър специалист ще остане без работа. А ако безработен стане човек, който е сбъркал професията си и е попаднал погрешка в медицината, толкова по-добре и за пациентите и за колегите му. Здравната реформа е част от икономическите реформи Според изследвания на здравния сектор, колкото по-бързо растат доходите в дадена страна, толкова по-добро е здравеопазването. Но, разбира се, ако е добра структурата и управлението на това здравеопазване. Защото в България за здраве всяка година се даваха все повече пари, а нищо не се подобряваше. Вътрешната структура трябва да стимулира създаването на продукт, а не само харченето на пари. Защо е по-добре да има повече здравни каси Отговорът е прост - за да има конкуренция. “При една здравна каса пациентите нямат избор. Касата е монополист, държи се като министерство, а не като пазарен субект в услуга на своите клиенти,” каза Ангелов. При наличието на повече здравни каси, пациентът ще има правото да избере в коя от тях да вложи шестпроцентовата си вноска. Проф. Гайдарски беше споделил същото мнение и заяви преди време, че е било най-правилно реформата да започне с няколко каси, но това не е било възприето. Според него, обаче, сега вече би било грешка да се разбие НЗОК на няколко каси. Един единствен пакет от услуги Монополистът НЗОК предлага задължително един пакет от услуги за всички. Ако имаше повече здравни каси, то те биха предложили и разнообразие от пакети за медицински услуги, а с това и справедлив избор за потребителите на медицински услуги и възможности за здравните заведения (и за лекарите) да печелят повече. Освен наличието на няколко здравни каси, може да се даде възможност на тези, които желаят, да внасят в медицинска спестовна сметка в банка вноската си и при болест да теглят от там, като имат и базова застраховка, която да покрие по-големите разходи – например за скъпоструващи операции. Тогава конкуренцията на този пазар ще бъде дори още по-голяма, казва Ангелов. Той не счита, че при тези варианти ще бъде пренебрегнато изискването за солидарност, защото тя идва от държавния бюджет, който осигурява 68% от българите, като плаща вноските и на децата и на пенсионерите. “Фактът, че се създават толкова много медицински центрове, посещавани от пациенти, че има частни болници, лекари на свободна практика, които се издържат от нея, показва, че в хората има глад за качествена медицинска услуга, че част от тях са готови да плащат втори път, но да получат добро обслужване,” отбелязва Ангелов. “Този дял ще нараства с времето. Колкото повече хора има, които да са в състояние да си го позволят, толкова повече ще се увеличава пазарът на частните болници и частните медицински заведения,” допълни той. НЗОК не оставя място за доброволните здравноосигурителни фондове В момента няма много място на пазара за доброволните здравноосигурителни фондове, след като по-голямата част от същия този пазар оперира с пари на държавата или на гражданите, но монополизирани от НЗОК. Добра или лоша, но реформата закъсня, отчита неведнъж министър Гайдарски. Системата продължава да губи капитал, болниците, които преди седем години са били в добро състояние вече са в ужасно, а тези, които са били в ужасно, сега са още по-зле. Проф. Гайдарски не се поколеба да даде дължимото на екс-министъра на здравеопазването д-р Семерджиев в интервю пред вестник “Банкер”: “Една от най-силните реформи бе извършена от Илко Семерджиев. Тогава се случи нещо много сериозно – оборудваха се кабинети на личните лекари, бяха създадени първите диагностично-консултативни центрове, спешната помощ бе подпомогната с коли. Реформата обаче забуксува във времето.” Поканихме д-р Илко Семерджиев, председател на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване, първи Директор на НЗОК и Министър на здравеопазването в периода 1999-2001 г. да участва в нашия разговор за проблемите на здравната реформа: “На лечебния сектор в здравеопазването днес му трябва повече пазар и по-малко държава, а командно администриране – въобще не му трябва!” - Как виждате мястото и ролята на частните болници в системата на здравеопазване на България? В лечебния сектор на здравната система собствеността следва да бъде преимуществено частна – това важи и за болниците. Държавата не е добър стопанин и това е видно от всички. Докато не се приватизират лечебните заведения в България, ще сме свидетели на продължаващи кражби, национализация на разходите и присвояване на печалбите, корупция и измами. Освен това, в условията на финансиране на дейности, където има конкуренция между изпълнителите на медицински услуги, държавата няма място. Мястото на държавата е в общественото здравеопазване и тя трябва да се концентрира там, бизнесът на лекарите трябва да бъде оставен на самите тях. - Ще могат ли частните болници и до колко да допринесат за създаване на климат на конкуренция между здравните заведения? Конкуренция може да има само между равнопоставени пазарни субекти – държавата не е такъв субект и не може да участва на пазара, а ако се опитва да го прави конкуренцията загива веднага. - Свидетели ли сме на налагането на реформа по административен път, без да се използват лостовете на пазарната икономика? Това е чисто социалистически подход на рецентрализация и командно администриране. Някои хора много бързо са забравили до какво доведе това във всички страни от централна и източна Европа, включително и в България, през 1996 година. Фалираха не само болниците – цялата здравна система изпадна в колапс. След като НЗОК пое напълно финансирането на болничната помощ, методите за преструктуриране следва да бъдат изцяло пазарни. Лошото е, че този преход не бе подготвен и на пазара се явиха всички болници без изключение, което ясно показа, че няма политическа воля за реформи. Предварително беше известно на всички, че на България не са и необходими близо 350 болници, но въпреки това те бяха допуснати на пазара и сега парите не стигат на никой. Парите от Световната банка за преструктуриране на здравния сектор бяха похарчени, но самото преструктуриране не бе направено и сега трагедията от тази консуматорска политика на МЗ явно се задълбочава. С уволнения на директори на болници търсеният ефект няма да бъде постигнат. - Необходим ли е пазар на доброволните здравни фондове? Това вече е крайно наложително. Вижда се, че без конкуренция НЗОК се превръща в една бюрократична структура, на чиито чиновници пациентите само им развалят спокойствието. За осигурените трябва да има битка между фондовете, осигурените трябва да бъдат ухажвани с повече внимание, повече и по-качествени услуги – само конкуренцията може да постави пациента на пиедестал. В момента НЗОК е монополист и нищо не я притиска, а вече има създадени и работещи 12 доброволни здравни фонда. Ако задължителните здравноосигурителни вноски се превеждат от НАП в свободно избран от всеки човек здравен фонд, НЗОК изведнъж ще се окаже в конкурентна среда с другите 12 фонда и веднага ще смени подхода към пациентите, в противен случай те ще я напуснат, а така ще я напуснат и приходите. Изправени пред дефицит или фалит пазарните субекти се стряскат и започват да се грижат за клиентите си. Време е за демонополизиране на НЗОК и предоставяне на право на свободен избор на хората, както на лекар и лечебно заведение, така и на здравен фонд, който да управлява в тяхна полза медицинските услуги. Частните болници – все по-търсени Не ни стигна едночасова разходка по отделения и етажи, за да разгледаме новопостроената МБАЛ “Св. София”, към която ин тересът е много голям още преди да е отворила врати през май. Впечатляващата шестетажна сграда, разгърната върху площ от почти 6000 кв. м. на софийския бул. “България” 104, модерното оборудване и лукс, пренасят посетителя към някои по-западни части на Европа. “Ще предложим високо качество на услугата, съчетано с много добри специалисти, комфорт и всички условия за перфектно лечение и рехабилитация. Сигурна съм, че ще направим медицина, от каквато хората имат нужда”, сподели една от собственичките на болницата, акушер-гинекологът д-р Валентина Мазнейкова. Инвестициите в медицината, се възвръщат бавно. Идеята за построяване на болница възникнала още преди години, след откриването през 2000 година на Медицински център “Св. София”, който действа и до днес. Тогава д-р Мазнейкова и нейният съпруг хирург-ортопед д-р Христо Мазнейков започнали с около 20 души в три основни направления – акушерство и гинекология, ортопедия и вътрешни болести и с много консултанти, докато обхванали почти всички специалности. “Привлякохме много пациенти, които търсеха по-добри условия и мисля, че центърът си спечели добра репутация сред тях. Естествено дойде и времето да затворим този цикъл, като предложим медицински услуги, за които и ние мечтаехме, да загърбим мизерията и униженията, на които е подложен българският пациент,” каза д-р Мазнейкова. Горда с професионалното равнище на лекарите при тях, тя сподели, че повечето са специализирали в Западна Европа и/или са работили и в други държави. Това са “професионалисти, инвестирали твърде много в своята квалификация, които продължават да инвестират – посещават конгреси по специалността си в чужбина, следят новостите и научните открития в своята област”. Те ще бъдат на постоянна работа или както каза д-р Мазнейкова - “ще са посветени изцяло на болницата”. Добро заплащане, добри условия за работа На фона на страдащата болнична помощ в България, все по-голям е интересът на лекари от “високите етажи” на професията към частните медицински заведения, особено след създалото се напрежение от занижаване на заплащането тази година. “Завършил съм университетското си образование преди двайсетина години, от които повече от половината преминаха в специализации и повишаване на квалификацията ми. Рязкото падане на заплатата ме кара да мисля за напускане и преминаване към частния сектор,” сподели лекар. По този повод д-р Веселин Василев, хирург и съсобственик на специализираната хирургична болница за активно лечение “Амброаз Паре” в Сливен, все още по-малка от мащабите на големите частни медицински заведения в столицата, каза: “Ние изпълняваме изискванията на НЗОК и заделяме не по-малко от 40 процента от приходите за възнаграждения на персонала.” Засега частните болници са 43 с повече от 900 легла. Към тях се очаква в най-скоро време да се присъедини японската “Токуда”, която предвижда 1000 легла. Частните болници ще изиграят ролята на стимулатор и коректив на здравната реформа. Те няма да заменят големите държавни здравни заведения и няма да могат да поемат функцията на университетските болници, които подговят бъдещите лекари в България. Ще бъдат обаче магнит за добрите специалисти, място, където заплащането на труда им винаги ще е по-високо. Лекари обясняват, че и у нас нещата ще се подредят така, както е в здравния сектор на западноевропейските страни и все повече от тях ще имат възможност да работят в няколко лечебни заведения. Донякъде нещата стоят така и сега – след работата си в държавната болница, лекари-специалисти “гастролират” в частни медицински заведения, където получават, както те казват, “истинските пари”. Броят на пациентите в частния сектор се увеличава Повечето от частните болници отчитат постепенно увеличение на броя на пациентите си през настоящата година. За това помогна много и възможността те да работят по договор с НЗОК (всъщност, нещо много нормално в една пазарна икономика, което гарантира конкуренция, право на избор и, естествено, по-добри здравни грижи за пациентите, които са склонни да плащат). Д-р Анна Савчева от МБАЛ “Доверие” също потвърди, че тази година има увеличение на интереса към услугите на тяхното болнично заведение и уточни, че “финансирането се осъществява от работата с НЗОК, с някои фондове за допълнително здравно осигуряване и от заплащанията в брой на пациенти”. Оказва се, че подобен пазарен подход работи. Той не се нуждае от държавни помощи, а просто не трябва да му се пречи с административни недомислия. Все още не е лесно оцеляването на частните лечебни заведения у нас. Те трябва да се справят и с нелоялната конкуренция на държавните болници, където продължава практиката на скрито “доплащане” в плик в джоба на лекаря. Като че ли най-накрая, макар и все още бавно, започва да се променя и отношението на българите към собственото им здраве. Опасенията, че частните болници са само за хора с големи финансови възможности, започнаха да отстъпват пред убеждението, че здравето струва пари (колко пъти само съм чувала при разговори с лекари сравнението с автомонтьорите и водопроводчиците, за които обществото беше приело още по времето на социализма, че е нормално да взимат пари “на парче”)... При положение, че и в държавните и общински болници лечението трудно минава без “пари на ръка”, а се обсъжда и въвеждането на официална система за доплащане на услугите, то предпочитанията на съобразителни пациенти, които ценят и времето, и здравето си, вече натежават към частното медицинско заведение. Според председателя на Асоциацията на частните лечебни заведения в България д-р Пенко Пенков “пациентите ще преструктурират болничната помощ, като се насочат към добрите болници и ще престанат да ходят в зле работещите”. Ще добавим само, че няма значение чия собственост е едно здравно заведение. Важното е то да помага на пациентите и да е мястото, където лекарският труд се уважава. (ЛС) Няколко визитни картички - Многопрофилна болница за активно лечение “Света София”: тел. 02/81 84 600 и 02/81 84 608 Болницата има 56 легла, които не включват четирите реанимационни, тези от родилния блок. Изградени са системи за централна стерилизация и климатизация, както и централна инсталация за медицински газове. Има пет основни сектора: - ДКЦ, болнична аптека, рентгенов кабинет и клинична лаборатория - отделение по вътрешни болести със сектори по кардиология, гастроентерология, ендокринология и неврология - отделение по акушерство и гинекология с родилен блок - отделение по ортопедия и травматология, където ще се извършва и ендоскопска хирургия - отделение по физиотерапия и рехабилитация със спортно-възстановителен комплекс, с плувен байсен, джакузи, сауна и две модерно оборудвани фитнес зали Болницата е с персонал от 80 души, от които 25 лекари. - Многопрофилна болница за активно лечение “Вита” (www.vita.bg; vita@intech.bg): Създадена е през 2004 година и е разположена на площ от 1600 кв. м. в София “Вита” има отделения по акушерство и гинекология, хирургия включително пластична и естетична, и коремна, ортопедия и травматология, анестезиология и реанимация, урология и андрология, отоларингология. Болницата разполага с модерен рентгенов апарат “Сименс”, както и с апаратура за мамографии. През 2005 през болницата са преминали над 700 пациенти. “Вита” има 15 души персонал, от които 10 са лекари. - Многопрофилна болница за активно лечение “Доверие” АД (http://mbal.doverie.bg; e-mail: info@mbal.doverie.bg, тел. 02/499 80): “Доверие”, разположена в София на площ от 3500 кв.м. и има собствен SPA център, започва своята дейност в края на ноември 2005. Има четири отделения - вътрешни болести, хирургия, неврология и физиотерапия. Болницата разполага с три модерни операционни зали, 55 легла в стаи с 1 и 2 легла и със самостоятелен санитарен възел. Операционният блок е изграден по европейските стандарти. По договор с НЗОК 15-те лекари на болницата работят по 48 клинични пътеки. - Специализирана хирургична болница за активно лечение “Амброаз Паре” ООД: град Сливен, бул. “Х. Димитър” 68, тел. 044/66 25 24. “Амброаз Паре” е създадена през 2001 година. Разположена е в сграда на три етажа и площ от 1140 кв. м. и е заобиколена от парк. Предмет на дейност: диагностика и лечение на лица с остри травми, изострени хронични болести, състояния изискващи оперативно лечение в областта на общата хирургия, ортопедия и травматология, акушерство и гинекология. Основно звено на болницата е хирургическото отделение с интензивен, гинекологичен и детски сектори. Болницата, която разполага с две операционни зали, работи по 37 клинични пътеки. През 2005, през болницата с 54 души персонал, от които 26 лекари, са преминали почти 2000 болни и са извършени 58 сложни и големи операции. Бел.ред. Частни болници и медицински центрове, които желаят представяне в МD, могат да се обадят на тел. 02/9376 399 или да пишат на e-mail mariab@capital.bg