Везико-уретерален рефлукс и инфекции на уринарния тракт при деца



01/04/2006
Своевременната антибиотична профилактика за инфекции на уринарния тракт при деца, причинени от везико-уретерален рефлукс (ВУР), води до значимо намаляване на честотата на рефлуксните нефропатии, показаха данни от обзорен анализ на Blumenthal, публикуван през януари в Postgraduate Medical Journal (1). Необходима е и оценка на дългосрочния ефект на подобна терапия при ВУР, с цел избягване на усложнения като артериална хипертония или бъбречна недостатъчност. Въвеждането на антенаталния скрининг за аномалиите на отделителната система доказва патологията преди появата на симптоми на инфекция. ВУР се регистрира при 1-2% от децата. Среща се по-често при момичета (7.8% срещу 1.7% при момчетата през първите седем години), но до шестмесечна възраст протича по-често и с повече усложнения при момчетата. Причината за ВУР може да бъде аномалия в развитието, унаследявана автозомно доминантно и водеща до неадекватна дължина на интрaвезикалния субмукозен уретер. При значителна част от децата това нарушение може да се развие или задълбочи при смущения в микцията. Тъй като с растежа интравезикалната част на уретера се удължава, ВУР може спонтанно да изчезне (в 75% от случаите към края на 10-ата година). Колкото по-висока е степента на рефлукса (от трета до пета), толкова по-малка е възможността за обратно развитие на аномалията, като при мъжете възстановяването на нормалната структура протича по-бързо. Има парадоксална връзка между ВУР и последващите нефропатии – при повечето от децата с бъбречни лезии аномалията липсва, докато самият ВУР често води до ренална патология. Прогнозата при рефлуксните нефропатии е по-тежка, когато са налице билатерални изменения, като унилатералната нефропатия е компенсиранa от хипертрофията на здравия бъбрек. Понастоящем, сцинтиграфията с 99mTC-DMSA (димеркаптосукцинилова киселина, белязана с радиоактивния елемент) на отделителната система е златният стандарт за доказване на аномалията (2). Микционната цистоуретерография (MCUG) не се предпочита, тъй като е сложна за изпълнение, изисква сътрудничество от страна на детето и носи риск от ятрогенна инфекция. Тази техника може да бъде заместена от контраст-усилените ехографии. Често правилният антенатален скрининг не налага използването на описаните методи, намалявайки честотата на пропуснати ВУР под 1%. Доказването и проследяването на развитието на патологията на генитоуринарния тракт е застъпено предимно в по-развитите страни и не се прилага рутинно в България. Най-честата генетична аномалия, установена чрез пренаталния скрининг, е пиелоектазията. Тя може да се разпознае в началото на третия триместър като увеличаване на предно-задния (anterior-posterior – AP) размер на бъбречното легенче. Когато АР е по-голям от 7.5 мм в трети триместър, възможността за възникване на значима уропатия е голяма (тестът е с 97.9% чувствителност и 40.6% специфичност). Артериалната хипертония е най-честата последица от нелекуваната рефлуксна нефропатия. Често ВУР води и до терминална бъбречна недостатъчност. Данните за тези усложнения са противоречиви, но липсата на антибиотично лечение на инфекциите, предизвикани от аномалиите, се свързва с до 20% честота на хипертония или бъбречна недостатъчност, предотвратими при ранна диагностика. Профилактиката на ВУР включва възпитаването на правилни микционни навици, добра хигиена на генитоуринарния тракт (особено в ранна детска възраст) и антибиотично лечение на нововъзникнала инфекция. (ОИ) Използвани източници: 1. Blumenthal I. Vesicoureteric reflux and urinary tract infection in children. Postgrad. Med. J 2006; 82:31-35 www.postgradmedj.com 2. Hoberman A., Charron M., Hickey R. et al. Imaging studies after a first febrile urinary tract infection in young children. N Engl J Med 2003; 348: 195-202 http://content.nejm.org