Удълженият QT интервал е самостоятелен предиктор за внезапна сърдечна смърт



01/04/2006
Регистрираният електрокардиографски удължен QT интервал е самостоятелен рисков фактор за внезапна сърдечна смърт (ВСС) в общото население, показа анализ на данни при популация, участвала в проспективното кохортно проучване Rotterdam Study, представени от Straus и сътр. през февруари в Journal of the American College of Cardiology – JACC (1). QT интервалът включва периода от началото на камерната деполаризация до края на реполаризационния период, поради което може да се счита като подходящ неинвазивен маркер за повишен риск за внезапна сърдечна смърт. Забавената камерна реполаризация провокира аритмии като камерно мъждене и torsade de pointes. Авторите са анализирали зависимостта между удължаването на QT и риска за ВСС при 6134 души над 55-годишна възраст, проследявани за периода 1990-1999, като в проучването не са участвали пациенти с ЕКГ данни за аритмии и бедрен блок. За стратификация на пациентите са използвани критериите на Европейската кардиологична асоциация*, според които участниците са разделени на три групи, в зависимост от пола - нормален, граничен и абнормен QT интервал. За мъже съответно 450msec и за жени 470 msec. За среден период на проследяване от 6.7 години са възникнали 1407 летални изхода, от които - 125 (8.9% или честота 3 на 1000 пациента-години) са причинени от ВСС. Починалите от ВСС са имали анамнестични данни за значимо по-удължен среден QT интервал в сравнение със смъртните случаи от други причини (441.9 ms спрямо 431.3 ms, p<0.0001) При случаите с абнормен QT интервал (>450 ms при мъжете и >470 ms при жените) е установена 2.5 пъти по-висока степен на вероятност за ВСС след изключване на други потенциални причини като анамнеза за миокарден инфаркт, артериална хипертония, захарен диабет, сърдечна недостатъчност, сърдечна честота, възраст, индекс на телесна маса, съотношение холестерол/липопротеини с висока плътност. Мъжете имат малко по-висок риск за ВСС от жените. Във възрастовата група до 68 години съответстващият относителен риск е осем пъти по-голям, като достоверността на тези данни е подкрепена от проведените няколко ЕКГ. В развитите страни, ВСС е водеща причина за сърдечносъдова смъртност, но повечето проведени до момента популационни проучвания, включително Framingham Heart Study, не можаха да установят постоянна зависимост между удължаването на QT и общата и внезапната сърдечна смъртност. Във Framingham Heart Study е извършена само една изходна ЕКГ и след това са регистрирани причините за смърт за период от 30 години. Много ограничени са данните от контролирани рандомизирани проучвания на факторите за ВНС. Повишената вероятност за ВСС, свързана с абнормно удължен QT интервал, отговаря на атрибутивен риск 0.6 или това означава, че 60% от случаите на ВСС се дължат на тази причина, като възрастовата група под 68 години има по-висок относителен риск (въпреки това, абсолютният риск за ВСС нараства с възрастта). Достоверността на този извод е подкрепена от проведените средно две ЕКГ при 70% от участниците. Ограничение на това проучване е, че в него са участвали само пациенти на възраст над 55 години, поради което не могат да се извадят изводи за риска при по-млада популация. Придружаващ коментар в същия брой на JACC обяснява разминаването на резултатите на Framingham Heart Study и Rotterdam Study с различната методика на двете проспективни популационни наблюдения (2). Участниците във Framingham Heart Study са на по-млада възраст в началото на проследяването, поради което вероятно изходната ЕКГ при голяма част от тях е направена преди появата на субклинично сърдечно заболяване. Пролонгираната камерна реполаризация, независимо от нейната причина, има проаритмогенен ефект, който от своя страна самостоятелно може да повиши вероятността за аритмогенна ВСС при възрастните пациенти, пише в заключение авторът на това обсъждане. Все още няма ясна препоръка за клиничната практика дали рисковата стратификация, използвана в Rotterdam Study на базата на продължителността на QT интервала, е с достатъчна специфичност и чувствителност, за да се прилага за идентифициране на пациентите с повишен риск за ВСС и провеждане на агресивни интервенции за подобряване на преживяемостта при случаите със забавена камерна реполаризация. (ОИ) * European Society of Cardiology (www.escardio.org) Използвани източници: 1. Straus S., Kors J., De Bruin M. et al. Prolonged QTc interval and risk of sudden cardiac death in a population of older adults. J Am Coll Cardiol 2006; 47: 362-367www.sciencedirect.com/science/journal/07351097 2. Moss A. Qtc prolongation and sudden cardiac death. The association is in detail. J. Am. Coll. Cardiol. JACC 2006, 47: 368-369