Системният лупус – по-малко агресивен?



01/04/2006
Независисмо, че през последните три десетилетия няма въведени нови медикаменти в терапията на системния лупус (systemic lupus erythematosus – SLE), преживяемостта при пациентите с това заболяване продължава да нараства, показаха резултатите от проучване на д-р Murray Urowitz и сътр. oт Toronto Western Hospital в Канада, представени на годишната среща на Американската колегия по ревматология и Асоциацията на лекарите-ревматолози в края на 2005. “Близо 70% от болните с SLE днес имат 20-годишна преживяемост (преди 30 години 50% от тях са преживявали пет години). Добрата новина е, че смъртността, дължаща се на това заболяване, е намаляла. Лошата е, че тя остава все още три пъти по-висока от тази в общата популация. При диагностициране пациентите имат по-малък процент увреждания и по-ниска активност на заболяването”, коментира д-р Urowitz. Екипът е проследил 1184 болни за период от 35 години. Участниците са били разделени на четири групи в зависимост от годината, в която заболяването е било установено: 1970-78, 1979-87, 1988-96 и 1997-05. Резултатите: - Възрастта при диагностициране е намаляла от 35.3 години за пациентите в първата група до 32.5 за тези в последната (р=0.018) - Продължителността на заболяването преди поставяне на диагнозата се е увеличила от 3.7 на 4.7 години (р=0.01) - Смъртността е намаляла от 14.0% на 1.8% (р=0.0001) - Стандартният коефициент на смъртност, сравнен с този в общата популация, е намалял от 14.4 на 3.27 - Процентът на уврежданията, както и честота на случаите на аваскуларна некроза, не са претърпели съществена промяна - Заболеваемостта от исхемична болест на сърцето (ИБС) е намаляла от 7.9% на 3.6% (р=0.014) - Общата кумулативна доза на използваните кортикостероидни препарати се е понижила от 19.7 g на 15.8 g (р=0.0028) - Употребата на имуносупресивни медикаменти се е увеличила от 27% на 55.3% (р=0.0001) “В момента на поставяне на диагнозата пациентите с лупус имат по-голяма продължителност на болестта при по-ниска активност и по-малко увреждания, което предполага, че SLE (както се наблюдава и при други заболявания, включително при ревматоидния артрит) не е вече толкова агресивен”, твърдят изследователите. Според д-р Urowitz подобрената преживяемост и намалената смъртност са резултат преди всичко на ограничаване на приема на кортикостероиди. Той счита, че все още при много пациенти кортикостероидите се включват твърде рано в хода на терапията. (КД) * American College of Rheumatology/Association of Rheumatology Health Professionals – (ACR/ARHP) www.rheumatology.org Използван източник: 1. Urowitz M., Ibanez D., Gladman D. Changing outcomes in SLE over 35 years. 2005 ACR/ARHP Annual Scientific Meeting; November 12-17, 2005; San Diego. Abstract 1957