Шок или шокова терапия за болничната помощ



01/04/2006
Въвеждането на един източник на плащане в болничната помощ – НЗОК, е революционна крачка в процеса на реформиране на българското здравеопазването, но тя разстрои колегията, създавайки проблеми, които поставиха под съмнение жизнеспособността на системата. “Новият начин на финансиране на болниците от началото на 2006 година само от НЗОК е най-справедливият, защото ще бъде изцяло за извършена дейност и няма да има възможност за разпределяне на допълнителни средства по неясни критерии и субективно,” заяви министърът на здравеопазването проф. д-р Радослав Гайдарски. И бе категоричен: “Никой няма да ни приеме в Европейския съюз с досегашното двойно финансиране и с неясния механизъм за разпределяне (на средствата) от бордовете (на болниците).” Проф. Гайдарски не скри, че е наясно че това, което се прави, не е най-доброто. “Трябваше да го направим... Връщане назад няма! България е закъсняла с реформата, тъй като тази система е трябвало да бъде въведена още през 2001 година, когато се създаде здравната каса, а сега се опитваме да компенсираме в рамките на една година”. Според новата система, всяко лечебно заведение ще трябва да си изкарва парите, а това може да става с по-голям брой преминали пациенти. Идеята е, който работи повече, да получи повече. “Защото в целия свят се заплаща за труд. А ние досега сме заплащали на глава,” сподели в друго свое изказване министърът. По административен път, без пазарен механизъм Няма съмнение, че трябва да се наложи възможно най-рационално разходване на средствата, но възниква въпросът дали създаването на такъв монополист като здравната каса няма да затвори плътно вратите пред един от най-мощните двигатели за развитие – конкуренцията? В своя общ поглед над бюджет 2006, Георги Ангелов от Института за пазарна икономика пише за глава “Здравеопазване”: “И в тази сфера се запазва неефективността на разходване на средствата. Все повече средства се централизират в здравната каса. Не се мисли за допускане на конкурентни здравни каси, нито за промяна на стимулите в системата. Без конкуренция между частни здравни каси, както и между частни болници, е трудно да очакваме някакво подобрение в работата на системата, независимо от наливането в нея на огромни средства.” Против системата “клинични пътеки” се изправиха от КТ “Подкрепа”: “Считаме, че тази методика - клинична пътека, вече изчерпа своя положителен потенциал и започва да става вредна както за пациентите, така и за работещите в болниците,” заяви д-р Теодора Вълчева, председател на Медицинската федерация към синдиката. “По-скоро би трябвало да се осигури финансовият ресурс, за да бъде възможно въвеждането на модерна система, по която работят в западноевропейските страни, в САЩ, в Австралия,” допълни тя. Според “Подкрепа”, замяната на системата би трябвало да се подложи на широка дискусия. Д-р Вълчева каза, че има идеи за децентрализиране на пазара на здравни услуги, защото в момента “има един универсален монопол, който мултиплицира допуснатите грешки”. А би трябвало да се създадат конкурентни условия при различна стойност на услугата в отделните болници. Тази теза не се споделя от д-р Димитър Димитров, директор на университетска болница “Св. Анна” и председател на Асоциацията на работодателите в здравеопазването: “Не мога да кажа дали настоящата система е най-правилната. Ние сме свикнали с клиничните пътеки. Най-голямата пречка е хронично недофинансираното здравеопазване. И миналата година не достигаха 200 милиона лева, и сега не достигат 200 милиона лева”. За сега реформата се налага по административен път без да се използват лостовете на пазарната икономика. Тя се провежда и в условията на ограничен финансов ресурс, който е функция на икономическото състояние на държавата. Битката за по-голяма част от бюджета за здравеопазване завърши с отпускането на 1.997 милиарда лева, което е с 220 милиона повече от миналата година. Не се прие исканото увеличение на процента за здравеопазване от БВП на 5% и той остана 4.3%. Бюджетът на МЗ е 405 милиона лева за заплащане на дейности, които са определени като национални приоритети и са задължение на държавата. Това са спешната медицинска помощ, психиатричните болници, домовете за медико-социални грижи за деца, центровете по хемотрансфузиология, национални здравни програми. И така - без да осигури необходимите средства за такава радикална промяна, държавата наложи своята рестриктивна финансова рамка за болнична дейност. “Финансирането от един източник е нещо положително,” заяви председателят на здравната комисия в парламента доц. д-р Борислав Китов. “Друг е въпросът дали правителството беше готово за тази иначе необходимост. Според мен те не бяха съвсем готови както чисто организационно, така и чисто финансово и това в момента поражда известни проблеми”. Проблемите се стовариха върху “бялата” гилдия. Как ще изглеждат заплатите ще стане ясно през април Според данни на МЗ, за сега работната заплата за всички болници е спаднала средно със 17 лв. (за февруари спрямо същия месец миналата година), докато за университетските болници средното намаление е с 39 лв. Едно от обясненията е, че по-малкото заплащане се дължи и на реанимационните и интензивните отделения, където се изразходват най-много пари, а точно за тях не бяха осигурени необходимите средства. Гайдарски очаква средната лекарска заплата в страната да бъде около 500 лв., но получавана на принципа тези, които работят повече, да получават повече. “Това цели новата система и това е подходът в развитите страни. Ние не можем да дадем (заплати) както миналата година, това е безумие, безхаберие – да дадеш 4000 лв. при положение, че не си си платил нищо (дълговете на болниците)... Ако вие сте частен лекар или имате частна болница, най-напред се разплащате с кредиторите, после изплащате заплатите”. Министърът заяви, че този механизъм съвсем не е нов, а се прилага по целия свят: “Например Испания, Португалия, Ирландия – те минаха на този принцип, изживяха този момент. Някои казват, че е шоков момент. Но сега са много по-добре”. Най-засегнати са тъкмо лекарите, които работят най-много и посрещат най-тежките случаи – тези от големите лечебни заведения. Микробиолог в една от водещите софийски болници сподели, че през декември заплатата му е била 500 лв., а сега получава с 200 лв. по-малко. Млада невроложка разказа, че е получила 175 лв. заплата - със 130 лв. по-малко от предходните и възкликна: “Как се преживява с такива пари, как да си посрещна разходите в дома ?” А друг лекар добави: “Ако заплатата ти е била 4000 лв. и е орязана наполовина, ще можеш да преживееш, но нашите заплати и без друго не бяха високи.” Повечето оплаквания от болниците е за срив на заплатите средно с около 40%, както е например в МБАЛ “Д-р Петър Москов”. Средно с около 100 лв. са намалели заплатите в Русе. В университетска болница “Св. Анна” януарските заплати са били средно със 7% по-ниски от последните миналогодишни... До декември миналата година основните заплати на медицинския персонал по трудов договор се осигуряваха от министерството. Към тях се разпределяха допълнително 40% от здравната каса за работа по клинични пътеки. На практика, министерството е дофинансирало заплащането на лекарите. Тази година обаче МЗ не дава такава субсидия и болниците трябва да покриват разликата със свои приходи. Според Инструкция №1, частта, която определя фонд работна заплата, се изравнява в края на тримесечието. “С тези цифри, които имаме досега и с цифрите от март, ще добием представа на какво ниво влизаме в Инструкция №1 и каква сума трябва да доплатим. Така че тези цифри сега са за изплатените заплати от законните трудови договори на всеки служител. Не е включено допълнителното възнаграждение. Инструкцията вече е одобрена, чакаме публикацията й в Държавен вестник,” каза зам. министърът на здравеопазването д-р Матей Матеев. Лекари обаче реагираха, че като им доплатят на куп за тримесечието, то тогава държавата ще наложи големите си данъци и парите им отново ще се стопят. Протести Лишени от правото на стачка, докторите изразиха несъгласието си с протести из цялата страна. МБАЛ “Проф. Д-р Стоян Киркович” в Стара Загора и Университетската болница в града първи обявиха мълчалив протест през март срещу намалелите им възнаграждения и се противопоставиха на плановете на министерството да слее двете болници, като отказаха предвиденото за това финансиране от Световната банка. МЗ опроверга твърденията на областната болница за липса на пари, като заяви, че тя е получила през януари приходи от 928 000 лв., което е със 72 000 лв. повече от същия период на миналата година. Но министерството призна, че средната работна заплата на целия персонал за януари е намаляла в сравнение с размера й през януари миналата година – сега тя е 319 лв., а е била 416 лв. “Подкрепа”, която настоява за бюджет от 8% от БВТ за здравеопазване за 2007 и отстоява правото на медиците на стачка, заяви че кулминацията на протестите в цялата страна ще бъде през април. Колегите им от КНСБ също настояват за адекватни спешни мерки за преодоляване на кризата в болничното здравеопазване. В протестна декларация до МЗ, лекарските синдикати в Университетската болница “Св. Георги” в Пловдив предупредиха за задълбочаване на финансовите проблеми на болницата и протестираха срещу намалените им заплати с 50% в сравнение с миналата година, когато средното лекарско възнаграждение в болницата е било 1400 лв. на месец. “И аз през декември бях на 2400 лв., а сега съм на 1000 лв. И аз съм недоволен,” казва в едно интервю директорът на болницата д-р Илия Баташки. И обясни, че високите заплати са били възможни, защото болницата не е плащала задълженията си към доставчиците на лекарства. “В някои месеци 76% от приходите са давани за заплати.” И допълва, че вече никой доставчик не иска да дава на вересия, а болницата е с 22 милиона лева дълг... Шефове на болници се притесняват, че по-ниските възнаграждения ще прогонят най-добрите лекари. Висококвалифицирани специалисти от шуменската МБАЛ са пред алтернатива да напуснат работата си и да преминат в частния сектор. Д-р Петър Загорчев, председател на БЛС Шумен сподели в телевизионно интервю, че като завеждащ отделение, с три специалности и с 32 години трудов стаж има основна заплата от 500 лв. Той каза, че до миналата година лекарите трудно са излизали в отпуск, защото това се е отразявало на допълнителното им стимулиране, а сега все по-често се подавали молби за месец, месец и половина отпуск, защото дали ще са или няма да бъдат на работа, заплатата ще бъде една – само основна. Подкрепя го и д-р Ивайло Петров, завеждащ отделение в същата болница: ”Ние сме увеличили броя на болните няколко пъти, а доходите намаляват. Това е важен проблем. Когато човек работи интензивно и се опитва да работи по-добре, би трябвало да се качат и доходите. В противен случай той изглежда смешен в собствените си очи. Оттук нататък проблемът със задържането на добрите специалисти е сериозен... Аз съм си дал срок до средата на тази година, имам алтернатива да изляза на свободна практика, най-вероятно и други мои колеги това ще направят”. Не всички се оплакаха от намалени заплати. Средното месечно възнаграждение на лекарите в МБАЛ “Д-р Стамен Илиев” в Монтана, болница без стари дългове, е 1046 лв. Според МЗ, януарската заплата на лекарите в МБАЛ “Христо Ботев” във Враца е 515 лв., а през 2005 г. средната работна заплата там е била 420 лв. Увеличили са се заплатите в Смолян... Криза, но защо? Криза има и тя е очевидна. Причините са много: - недомислените клинични пътеки, които не само, че са нелогично определени, но както и НЗОК, и МЗ признават - са финансирани средно само около 70% - не е разрешен проблемът със заплащането на грижите за 1.1 милиона здравно неосигурени, които засега висят в графа разходи на всяка болница - дългове, натрупани при друга финансова система, сега трябва да се изплатят от лечебните заведения. И най-важното – липсва национална стратегия, която да даде визия и на изпълнителите на болничната помощ за тяхното бъдеще Дали очакваната здравна стратегия, над която повече от 200 души работели от миналата година, ще предложи такава визия, ще се разбере през април, когато се очаква тя да бъде предложена за широка дискусия от цялата общественост. Много големи са безпокойствата на здравните мениджъри за финансово “недохранените” клинични пътеки. Министър Гайдарски също призна, че цените на някои от тях не са коректно формирани. Уверенията на МЗ са, че ще се търси повишение с около 200 милиона лева на цените на клиничните пътеки след първото полугодие. Парите ще дойдат от заложения по-голям брой болни, за които здравната каса е предвидила пари. МЗ смята, че преминалите през здравните заведения пациенти ще бъдат 990 000, вместо разчетените от здравната каса 1.4 милиона. Д-р Матеев разясни, че разликата се обяснява с двойното отчитане и финансиране на болниците миналата година. В МЗ се обмисля и въвеждането на клинична пътека за спешната помощ, тъй като за сега на болниците не се изплащат разходите за пациентите, които се обработват, но не постъпват на лечение. “Парите за здравеопазване и за клинични пътеки никога не стигат и няма да стигнат. Те не стигат и в Швейцария, и в САЩ, а какво остава за по-бедни държави като България... Ние се стараем в рамките на това недофинансиране, тъй като НЗОК покрива частично разходите, да компенсираме с много добро качество на работата – в смисъл да няма усложнения, които да оскъпяват лечението,” каза пред журналисти проф. д-р Венцеслав Бусарски, началник на Клиниката по неврохирургия към “Св. Иван Рилски”. “За съжаление, в Националния рамков договор има известни дефекти - много от нещата, които се използват в неврохирургията, като имплантанти, мозъчни клапи за деца и за възрастни не са включени и не се заплащат от касата.... Една мозъчна клапа струва между $1200 и $3000. Една спинална стабилизация, която се използва при фрактури на гръбначния стълб или при някои тумори, или при дискови заболявания, струва между 1500 и 6000 лв. Това, за съжаление, също не се заплаща от НЗОК по НРД,” допълни той. Удар за болниците е приемът на здравно неосигурените За сега тяхната бройка общо за страната е малко над 2000 души, но до края на годината се очакват още много пъти по толкова... Д-р Методи Янков, директор на 1-ва АГ болница “Св. София” бе съобщил, че 65 неосигурени жени са родили при тях през януари, като само седем са платили, а останалите 58 не са им оставили и стотинка. Стойността на едно нормално раждане в болницата е 610 лв., а раждането с цезарово сечение е около 900 лв. Клиничната пътека е за 400 лв. Не се включва гледането на новороденото, на самата родилка. Болницата не е генерирала дългове миналата година, но сега ги трупа. Със същия синдром са и други лечебни заведения, въпреки отчетените увеличения на приходите и намаления на разходите. “Това е сериозен национален проблем. Бомба със закъснител, поставен още в началото на здравната реформа,” алармира шефът на БЛС д-р Андрей Кехайов. Той счита, че петте милиона лева гаранционен фонд за бедни е недостатъчен и трябва да бъде поне 20 милиона лева. Не са малко лечебните заведения с тежко финансово наследство от минали години. Дълговете са се покачвали лавинообразно, за да достигнат общата сума от 220 милиона лева за 2005, започвайки с 20 милиона за 2001 година. Според министър Гайдарски, тези дългове са натрупвани главно заради ремонти, закупуване на апаратура и раздаване на високи заплати през миналата година. Ще се създаде комисия, която ще отпуска средства тази година за закупуване на апаратура, а министерството разполага с 16-20 милиона лева. През изминалите години държавата е покривала дълговете под форматана дотации МЗ пое 86 милиона лева от миналогодишните задължения със средства от държавния бюджет и от резерви на министерството. Останалата част лечебните заведения ще изплащат сами. А това се отразява твърде болезнено на заплатите на персонала. МЗ заедно с министъра на финансите Пламен Орешарски се опитват да намерят формула, тези 150 милиона лева, които дължат болниците за 2005, заедно с неизплатени дългове от 2004, да бъдат разсрочени. До края на май МЗ и НЗОК ще трябва да извършат финансов анализ и да разработят заедно с лечебните заведения оздравителни програми за тяхната дейност. На базата на тези програми ще се предложи на фирмите производители и доставчици механизъм за обслужване на просрочените задължения за лекарства и консумативи. Да му мислят здравните мениджъри - “Търговска лига – Национален аптечен център” АД е завела съдебни дела срещу десетина болници в страната, между които и “Пирогов”, за неизплатени 366 000 лв. Миналата година “Търговска лига” е завела дело за обявяване в несъстоятелност на университетската болница в Плевен, заради 1.6 милиона лева дълг, но впоследствие двете страни се споразумели и делото било прекратено. Общите задължения на държавните и общински болници през 2005 и до февруари тази година са 167 милиона лева, съобщи проф. Гайдарски. От тях 81 милиона лева са просрочени. Въпреки финансовите рестрикции, не може да се каже от сега каква ще бъде картината на задълженията тази година. Директори на болници заявиха, че на този етап не са наясно дали ще генерират дълг или не, защото касата може да не признае лечението на всички пациенти, ако не е спазен някой алгоритъм в клиничната пътека - тогава касата връща цялата пътека. КТ “Подкрепа” счита, че големите МБАЛ, в които минават над 30 000 болни, областните и университетските болници, са длъжниците, към които кредиторите са безмилостни и призовава държавата да изплати техните дългове. Други са идеите на ръководството на МЗ – в помощ при изплащането на дълговете може да бъде продажбата на излишен сграден фонд и големи, нестопанисвани дворове и паркове, които на много места са изоставени, обрасли в храсталаци и бурени. “Има болници с по 4-5 неизползваеми сгради. Говорим за излишен сграден фонд, който те не могат да поддържат и да стопанисват. Казаха ми за една болница с около 1000 декара имоти, с огромен парк,” поясни министърът. Попитахме проф. Гайдарски какво го кара да бъде оптимист, че реформата е стартирала успешно? ”Навсякъде, където бяхме в страната, има повече пари от миналата година. Приходите са увеличени, а разходите са намалени. И то многократно. Поради това, че не се харчат пари за други цели. По-рано с тези пари са вършени много други неща, а сега парите, които идват като приходи, се разходват само за лекарства, консумативи, вода, ток, заплати,” бе неговият отговор. Твърде силни думи. Интересно е дали наистина навсякъде има повече пари... МЗ отчете увеличени общи приходи на държавните и общински болници за първите два месеца на годината от 114 милиона лева срещу 98 милиона за същия период миналата година. Намалели са и разходите за януари и февруари – 129 милиона лева срещу 132 милиона за същия период на 2005. Но парите в болниците не достигат. Въпросът е как може да се оптимизира максимално болничната система, за да се свие справедливо и адекватно ветрилото на разходите. Като една от язвите в болниците се очертава набъбналият административен персонал. Според д-р Кехайов, такава бюрократична здравна система не е необходима, а “трябва да се търсят резервите на всички нива, да се прегледа административният капацитет в министерството, регионалните центрове, в касата и клоновете й. Самите болници също трябва да съкратят чиновници и така ще намалеят разходите. Навсякъде има раздути щатове, а говорим за недостиг на пари”. Поставя се и въпросът не са ли много 257-те болници в страната Прави се сравнение с други малки държави, например 9-милионна Швеция, в която има 90 болници. А в същото време в България не се използват хиляди болнични легла. Д-р Илия Баташки, директор на пловдивската “Св. Георги”, едно от най-задлъжнелите лечебни заведения, счита че четири болници с общо 3000 легла са много за Пловдив, а университетската и областната могат да поемат всички здравни нужди на населението. Той предлага леглата и персоналът на закритите болници да бъдат преразпределени към двете големи. “Част от структурите на градските болници могат да се приватизират, друга част - да станат хосписи,” обяснява той. УМБАЛ “Св. Марина” във Варна е намалила с 80 легла 220-те на трите си психиатрични клиники, които било установено, че оставали празни всеки ден. Освободен е корпусът на “Сънното отделение”, в което се лекували по-леките случаи и трите клиники сега се помещават в две сгради. Реорганизацията продължава, а болницата вече отчете увеличение от 32% на преминалите пациенти през първите два месеца на 2006 в сравнение със същия период на миналата година. Приходите са скочили с 45% спрямо 2005, а разходите са намалели с 18.62%. Мениджърите търсят и други начини за оптимизиране на разходите. Д-р Баташки например обмисля да даде на външни фирми-контрактори немедицинските дейности – хранене, пране, транспорт, отопление и да спести по този начин два милиона лева. Но това ще доведе до съкращения на свързан с тези дейности персонал. Болницата не може да поддържа 110 декара двор и той счита, че е най-добре да бъде продаден. Има и надостроени части, които също няма да се използват. Приватизацията е другият лост за оптимизиране на здравната система Според БЛС, ефективното преструктуриране на лечебните заведения преминава и през приватизацията, през освобождаването от онези структури, които се оказват ненужни от гледна точка на новите условия. Каква да бъде приватизацията и кога да се реализира е въпрос, който стои на дневен ред. И на който трябва да се реагира много бързо и професионално. Доц. Китов счита, че за осъществяване на реформата, е необходимо да се стартира с приватизацията. Д-р Антония Първанова, член на здравната комисия в парламента, е на мнение, че може да се започне с продажба на акции и дялове като се позовава на примери от страни-членки на ЕС. А ето и позицията по въпроса на министър Гайдарски: “Това (приватизацията) може да стане в един малко по-далечен период, по определен ред, със специален закон за продажба на здравните заведения. Гръбнакът на болничното здравеопазване – това са областните болници, университетските болници, големите диспансери - те няма да бъдат продавани. Малките болници, които са в общините, ако попаднат в един колектив, който иска да работи, могат да бъдат много по-добре, отколкото да разчитат само на пътеките ни. Предимство ще имат лекарите, които работят там, но не на принципа на мениджърски дружества, РМД-та, както бяха по-рано. Лекарите могат да бъдат кредитирани от банки, не може да се мисли за РМД-та.” Обсъжда се и увеличение на здравната вноска, макар това да е твърде непопулярна мярка. Самият министър призна, че здравната вноска в България е най-ниска в Европа. В съседна Македония тя е 8%, а в Западна Европа достига до 12-14%. Но хората все по-настойчиво задават въпроса какви са заплатите в западните страни щом ще се сравняваме с тях. Проф. Гайдарски заяви, че тази година вноската не може да се промени, но това би могло да се обсъжда за 2007. За увеличението й е необходимо парламентът да гласува закон. За по-висока здравна вноска настоява и БЛС. Доплащане (co-payment) за болничното лечение е другият горещ картоф, който се премята в медийното пространство. Легализирането на копеймънта беше подкрепено от министерството на финансите, от болниците, от лекарския съюз. Въвеждането на доплащането, конкуренцията между болниците, осигуряването на пазар за доброволните здравни фондове са решенията, които предложихме преди повече от година, каза преди време зам. финансовият министър Любомир Дацов. На този фон въздържано прозвуча едно изказване на зам. министъра на здравеопазването Емил Райнов, който предложи най-напред да се видят реалните разходи на системата, “тъй като никой не ги знае. А за да се установи колко болници работят и колко пари усвояват, ще трябват поне няколко месеца. Когато разберем колко пари не стигат, ще мислим откъде да ги вземем”. Директорът на НЗОК д-р Иван Букарев видя подводни камъни в подобна мярка (доплащане), защото тя би засилила неравнопоставеността на гражданите и здравеопазването ще стане за богати, а здравеопазване за бедни няма да остане. “Ако хората, които могат да плащат започнат да доплащат, а за останалите трябва да плаща държавата, то трябва да се увеличи бюджетът на здравната каса с една втора. Защото пенсионерите, социално слабите и тези, за които и в момента плаща държавата, са половината от хората в страната. Това е обект, който много се дискутира. Решението трябва да дойде на базата на икономически разчети, съобразяването на икономически разчети, съобразяването на психологически, социални фактори и т.н.” Доста объркана позиция, показваща липса на готовност за действие от институцията, която би трябвало да е най-загрижена за състоянието на здравеопазването в момента... Според противниците на това мнение, болниците трябва сами да определят тарифите си, а пациентите да доплащат разликата между цената на лечебното заведение и това, което НЗОК покрива. Така ще се въведе пазарният механизъм. Доц. д-р Атанас Щерев, депутат от НДСВ смята, че не е задължително пациентите да заплащат цялата услуга, защото те биха могли да се осигуряват допълнително в доброволни здравни фондове, които при нужда ще покриват копеймънта. За социално слаби доплащането ще се извършва от социалното министерство. Допълнителни суми можело да се получат и от застрахователи, работодатели, МЗ, общините, дарители. Д-р Пенко Пенков, председател на Асоциацията на частните лечебни заведения в България счита, че доплащането ще засили конкуренцията между болниците. “Колкото по-ниска е цената на услугата и по-голям оборотът, толкова повече болницата ще печели... Всяка болница трябва да има собствен ценоразпис. Тогава ще имаме пазарния механизъм за конкуренция между болниците, за да привлекат пациента... Там, където цената е по-ниска и пациентът разбере, че обслужването е добро, следващия път ще отиде отново там. Ето я регулацията на пазара. Добрата услуга на по-ниска цена ще създаде условия за преструктуриране на болниците, защото административният начин на преструктуриране няма да стане, ще се получи напрежение.” Допълва го д-р Любомир Спасов, директор на болница “Лозенец”, който също счита, че когато на пациента се наложи да доплати известен процент, та макар и малък, то тогава той ще стане контрольор на системата, ще следи дали дадена манипулация е изпълнена или не. Постига се автоматична контролна функция от страна на пациента. “Ако пациентът проверява лекаря, това ще има ефект, защото ако не ходи никой при него, ще умре от глад и няма да бъде повече лекар. На пациента трябва да му се вмени тази функция на контрол на системата. Системата трябва да се върти около него,” каза д-р Спасов. Или както обобщава д-р Стайко Спиридонов, председател на Сдружението на болниците с частно участие и член на УС на БЛС, пациентът ще определи кои лечебни заведения ще останат на пазара. Очакванията оттук нататък са какви мерки ще предприеме правителството, защото засегнат е не само болничният медицински персонал, но и цялото общество. Министър-председателя Сергей Станишев заяви, че на правителството са ясни тежките проблеми в здравеопазването и обеща, че през 2007 година ситуацията качествено ще се подобри. Лесно обещание в бъдещо време... Според Станишев, нужна е цялостна здравна карта на страната, която да посочи къде има нужда от болници и здравни центрове. МЗ трябва да въведе ред и контрол, тъй като е имало изтичане и неправомерно изхарчване на 40 милиона лева. А това, каза той, са парите, които искаха стачкуващите учители или средствата за построяването на 20 км магистрали. И все пак, за да се построи каквото и да е, където и да е, и за да има кого да учат учителите трябват здрави хора. (ЛС)