Първи стъпки към реорганизация в 127-годишната Александровска болница



01/04/2006
Болницата отчита 10% увеличение на приходите от дейност за първите два месеца на годината (3.352 милиона лева срещу 3.041 милиона за същия период на 2005). Преминалите пациенти през януари спрямо първия месец на миналата година са се увеличили с 4.6% (от 2888 на 3025 души). Това е огромен контингент от едни от най-тежко болните в страната, за които са полагали грижи най-високо квалифицирани специалисти. Положителни са резултатите и от двата взаимно свързани показатели: средният престой на пациентите общо за болницата през януари е намален на 6.15 дни от 7.29 дни за същия период на 2005, а броят на преминалите болни на легло или оборотът на леглата се е увеличил на 3.55 от 3.39 души. Увеличение от 10% е отбелязано и през февруари - броят на преминалите болни през февруари миналата година е 2974 срещу 3317 сега. Средният престой общо за болницата е намален от 7 дни на 5.51 дни спрямо същия период на 2005, в следствие на което е нараснал оборотът на леглата от 3.38 на 3.80. “Развитието на болницата, която работи в трите направления – лечебно, учебно и научно, е в съответствие с държавната политика на реформа в болничната помощ -структурна, организационна, финансова и с утвърдените медицински стандарти,” посочи новият изпълнителен директор доц. д-р Асен Златев. Лечебното заведение има 21 хирургични и терапевтични клиники, 38 лаборатории, национални центрове по различни направления, разполага с около 1000 легла в лечебния комплекс и 2000 души персонал, от които 532 лекари. Клиниката по неврохирургия от началото на годината не е в структурата на Александровска, а е преминала към болницата “Св. Иван Рилски”. Въпреки усилията за ограничаване на неразумните разходи, болницата е регистрирала финансов дефицит от 1 милиона лева. Но директорът на борда на Александровска д-р Матеев, който е и зам. министър на здравеопазването счита, че до края на годината този дълг ще може да се изплати. Болницата има стар дълг от четири милиона лева. Университетска болница “Александровска” е успяла да свие разходите си за първите два месеца на тази година на 4.381 милиона лева от 5.323 милиона за същия период на 2005. Едно от перата, донесло свиване на разходите, е ограничаване на използването на най-скъпо струващите медикаменти, “без да нарушаваме качеството на процеса”, счита доц. Златев. Той отбеляза, че е имало увлечение от редица ръководители на клиники да се изписват най-скъпоструващите антибиотици дори за профилактика. “Същото ставаше и в лабораториите със скъпоструващи реактиви,” добави той. Средната брутна работна заплата в болницата за първите два месеца на тази година е намаляла с около 100 лв., отбеляза доц. Златев. За януари 2005 тя е била 418 лв., за февруари – 436 лв., а за двата месеца на 2006 - 316 лв. Средната брутна заплата за висшия медицински персонал за първите два месеца на 2006 е 447 лв., докато за януари миналата година тя е била 603 лв., а през февруари - 635 лв. Д-р Матеев подчерта, че това са изплатените заплати по официалните трудови договори, а след март ще станат ясни сумите, които ще се доплатят, както това се прави – на тримесечие съгласно Инструкция №1 за формиране на работната заплата през 2006. “Очакваме средна заплата от около 500 лв.,” допълни той. Ръководството на болницата е категорично, че формирането на работната заплата ще става за обем дейност. “Каквото всяка клиника заработи, това и ще получи,” заяви доц. Златев. “Разбира се интензивни клиники, реанимационни отделения, трансплантационни сектори и други не могат в никакъв случай да имат краен положителен баланс, те винаги ще бъдат в загуба. Това не означава, че на тях ще дадем ниски заплати. Трябва така да балансираме, че всекиму да се даде според това, което е дал, което е заработил. Научили сме се по стария соц принцип – като реализираме икономия от различни фондове да я разделяме на всички, по равно,” обясни той. А ето и разказа на доц. Златев за началото на реформирането на Александровска: - Започнахме с преструктуриране на дублиращи звена без да намаляваме качеството. Не закриваме, а преобразуваме отделните звена, така че те да станат по-ефективни. Става дума за две клиники с доста големи разходи. Едната е клиниката по остра дихателна недостатъчност, която за една година изразходваше по 1 милион лева при приход от различни дейности от 70 000 лв. Преценихме, че отделните реанимационни интензивни звена вече станаха много модерни и могат да поемат тежката патология, която тази клиника досега приемаше. Другата клиника е тази по реанимация във Втора хирургия. На тяхно място създадохме три мощни съвременни отделения по реанимация и интензивни грижи, които ще поемат цялата патология и то на европейско равнище. Създадохме отделение към Първи хирургичен блок, второто е към клиниката по урология, където то зае териториално мястото на досегашната клиниката по остра дихателна недостатъчност, като там развиваме сектор по трансплантология, където ще можем да приемаме болни за експлантация и трансплантация на бъбреци, черен дроб и др. Имаме и други подобни звена, чието евентуално преструктуриране нашият борд ще обсъжда. Имаме дублиращи звена в клиниките по бъбречни болести, по кардиология, както и в лабораториите. Пример – при наличие на огромна мощна микробиологична клинична лаборатория, във всяка клиника сме развили и други повтарящи се лаборатории. Ще трябва да решим дали тези клиники трябва да имат малки лаборатории, които изразходват много средства за кадри и реактиви, или централната лаборатория да поеме работата им. Няма да съкратим нито едни човек. Преструктурирането не е свързано със съкращения, а с пренасочване на екипите. От клиниката по остра дихателна недостатъчност лекарите и сестрите се разпределят в трите мощни рехабилитационни интензивни отделения на хирургичните ни блокове. Въведохме разделно финансиране за всяка клиника. Това е карта, която отразява всички приходи на това звено от клинични пътеки, собствени от изследвания и потребителски такси и др. И всеки началник на клиника всеки месец получава разходната част за това, какво е изразходвал като медикаменти, ток, вода, отопление, реактиви, изследвания... Обявили сме конкурси за ръководители на клиники. Започваме с хирургичните клиники, кардиологичните, по очни болести, по нефрология, по нататък ще има и за другите, като освен високата медицинска квалификация, бъдещите ръководители трябва да бъдат и добри мениджъри. Ще ремонтираме част от сградния фонд. По-голямата част от клиниките са на 80-100 години, така че започваме ремонти на някои изключително остарели сгради. Хирургията на първи блок се нуждае извънредно много от ремонт, искаме да направим същото и във Втора хирургия, и в клиниката по неврология, и в тази по алергология. Парите за ремонтите, предоставени в миналото, не са били използвани и ние ще ги вложим. Имаме и други планове за недовършени сгради, строени преди 20-30 години – на педиатрията, блокът на вътрешни болести, този на предприемно отделение. Амбицията ни е да ги оборудваме, разчитаме и на помощта на МЗ, за да ги превърнем в модерни центрове. Д-р Златица Петрова, директор на дирекция “Болнична медицинска помощ” към НЗОК: “Време е да си кажем истината в очите” - Оправдани ли са оплакванията на лекарите, че получават по-ниски възнаграждения в сравнение с миналата година? - И да, и не. Идвам от болницата по белодробни болести “Св. София” и там колегите споделиха, че са запазили размера на заплатите си. Но 100 души повече са минали през болницата през януари, т.е. ние сме платили за повече пациенти. Не бих казала, че там, където са преминали по-малко пациенти, се е работило по-малко. В медицината нещата не са на килограм. Не може да се предвиди колко бебета ще се родят, или колко счупвания на крайници ще има. Сега белодробната болница се пука по шевовете от наплив на пациенти. Едни болници имат много пациенти и заплатите на лекарите са се запазили същите, докато при други този месец има спад, което е засегнало заплатите им и те са взели по-малко. Има и още нещо – ще има разлика в заплащането там, където болниците имат дългове. Тези болници ще трябва да си изплатят дълговете. За да работи едно лечебно заведение, за да бъдат лекувани пациенти, трябва да има финансов ресурс. Той не е само за заплатите на лекарите. Трябва да имаш лекарства, консумативи, да се плаща електричество, отопление, вода и всичко това е от тези пари, които ние плащаме за клиничните пътеки. - Това потвърждава очевидното, че здравната система е недофинансирана? - За съжаление, ние сме една от държавите в Европа с най-нисък процент за здравеопазване от брутния вътрешен продукт. Министърът се бореше поне за 5% от БВП, а и БВП от своя страна също не е особено висок. Като се говори за недостиг на средства, то е за цялата медицинска услуга, а не само за труда на лекарите. Не са дофинансирани клиничните пътеки, а и механизмът на финансиране не е най-добър. Еднакво се плаща за бронхопневмония, без усложнения, която ще излекува някоя болница в малък град и за бронхопневмония с усложнения или например за лечение на медиастинит в специализирана болница, където само антибиотиците струват 260 лв. на ден. Това неправилно разпределение изисква корекции на клиничните пътеки, като е необходимо да се прецени тежестта на заболяването, придружаващите заболявания и категорията на болницата. Средната цена на пътеката, която плащаме, е около 70% от реалната й стойност. Но това е рамката - за да платиш едно, трябва да намалиш друго. А за да компенсираш, трябва да минат повече пациенти. - Обсъжда се повишаването на здравната вноска, за която се счита, че е особено ниска в България? - Нормално е да се повиши здравната вноска. В Румъния тя е 9%, в Македония – 8%... Още повече, че у нас има един милион неосигурени, а само 2.5 милиона са работещите, които реално плащат - останалите са деца и пенсионери, за които плаща държавата. - Има настроения и срещу здравната каса, че не дава достатъчно пари? - Не са справедливи, защото и НЗОК има мениджмънт, който е подчинен на закон и на параметрите на своя бюджет. Бюджетът на касата за болнична помощ е 614 милиона лева за 299 пътеки срещу над 400 милиона лева за миналата година при 120 пътеки. Финансовата дисциплина е в сила и при НЗОК. - Наливането на пари в системата едва ли ще я подобри. Необходимо ли е нейното преструктуриране? Много или малко са болниците в страната? - Имаме към 300 болници и като прибавим към тях още 50 частни, преценете сами. Всичко е въпрос на стратегия и планиране в съответствие с нуждите. Израел с 6.5 млн. население има 20 болници, Холандия – 40. Време е да си казваме истината в очите. Трябва оптимизация на болниците, като това според мен не е съкращаване, а преструктуриране на персонала. В София, да не говорим за другите части на страната, няма клиника за палиативни грижи. Това означава, че пациент с онкологично или друго заболяване, което изисква продължително наблюдение и медицинска грижа, няма къде да постъпи, освен да бъде в дома си. А в столицата има 30 болници за активно лечение и нито една за долекуване или за палиативни грижи. Говорим за хосписи, но това, което има в момента, не са истински хосписи, а домове за възрастни хора. Може да се помисли не е ли по-добре в малките градове да има спешни центрове или ДКЦ-та, които да си наблюдават болните и ако има спешни случаи, да ги предадат за операция или за интензивно лечение в мощни хубави болници с висококвалифициран персонал и с високи технологии. Не говоря само кое е икономически изгодно, а и за качеството на медицинското обслужване. - Такава схема не изисква ли и модерен транспорт? - Задължително - добър транспорт и организация. Ако 10 болници превърнем в хосписи или в друга структура, с парите, които те изразходват за една година, ще могат да се осигурят може би хеликоптери за бързо транспортиране на спешните случаи. Това е въпрос на държавна политика, на стратегия, на добър бизнес план и на организация на паралелни структури. Доброто преструктуриране на болниците ще доведе и до повишение на заплатите на персонала в действащите лечебни заведения.