Нова ваксина срещу H5N1 осигурява ефективна профилактика



01/04/2006
Противогрипна ваксина, разработена без използването на яйчена основа и адюванти, при която за вектор служи човешки аденовирус, експресиращ хемаглутинин субтип 5 (human adenoviral-vector based, haemagglutinin subtype 5 influenza vaccine – HAd-H5HA) предотвратява вирусната репликация и осигурява ефективна защита срещу щама на птичия грип H5N1 в експериментални модели на мишки. Тази методика за производство на ваксини може да осигури нова възможност за ефективна профилактика срещу силно патогенните грипни щамове H5N1, H7N7 и H9N2 и да възпрепятства появата на пандемия, показаха резултатите на екип от американския Centers for Disease Control and Prevention в Atlanta, публикувани през февруари в списание Lancet (1). През 1997, за първи път бе установено, че H5N1 може да причинява инфекции на респираторния тракт при хора. Тогава бяха доказани 18 случая на птичи грип в човешката популация, всички в Хонг Конг, шест от които завършили фатално. През 2003 бяха регистрирани два нови случая при хора, отново в Хонг Конг. В момента щамът H5N1 е разпространен в девет страни на Азиатския континент, в повечето европейски държави, в Близкия Изток и в Африка. След 2004, са регистрани общо 152 случая на птичи грип при хора, като смъртността надхвърля 50%. Източник на инфектирането с H5N1 са болни домашни птици, като все още само се предполага, че е възможно и пренасяне на инфекцията от човек на човек. Съобщено бе и за първите заразени от птичи грип кучета и котки в Западна Европа и прасета в Азия. Досега разработените ваксини срещу птичия грип са слабо имуногенни при хора и, за да осигурят адекватен отговор (сероконверсия), изискват да бъдат прилагани многократно и във високи дози на антигена и/или адювантите. От друга страна, самият вирус H5N1 мутира изключително бързо и причинителите, изолирани от хора, заболели през 2004, се различават генетично и антигенно от вирулентните щамове през 1997 и 2003. Д-р Suryaprakash Sambhara и сътр. са разработили ваксина, като са използвали хемаглутинин (Н5) от H5N1 човешки изолат и аденовирус (Ad) за вектор (HAd-H5HA). За да изследват имуногенността и ефективността на новата ваксина, авторите са имунизирали BALB/c експериментални мишки. Векторът се явява носител на Н5 гена на H5N1 (А/Hong Kong/156/97 – HK156/97), кодиращ хемаглутинин 5. Генът е въведен в Е1 региона на генома на човешкия аденовирус. Човешкият аденовирус, с делеции на Е1 и Е3 регионите в Аd-геномa, е използван като контрола (HAd-deltaE1E3). BALB/c експериментални мишки са били имунизирани с HAd-H5HA или HAd-deltaE1E3 ваксина, поставена мускулно, двукратно, през интервал от четири седмици. Допълнителна група животни са били инокулирани с физиологичен разтвор. За да сравнят новата ваксина с конвенционално прилаганите субединични (подтипови) противогрипни ваксини (рекомбинантна Н5 ваксина – rH5НA), две групи от мишки са били ваксинирани с rH5НA със и без адювант. Схемата на имунизацията е била идентична с тази на експерименталната ваксина. Три седмици след втората имунизация, от петте групи животни е изследван серум, за да се установи наличието на хемаглутинин-специфични антитела. Тъй като HK156/97 не е летален за мишките, те са били заразени с вируса А/Hong Kong/483 /97 (HK 483/97), четири седмици след поставянето на втората доза от съответната ваксина. Животните са проследени за 14 дни, като промяната в телесното тегло е била индикатор за развитие на инфекция. За да изследва дали имунният отговор, индуциран от HAd-H5HA ваксината, е ефективен срещу други щамове на птичия грип (дали антителата могат да реагират кръстосано с хемаглутинина на по-новите щамове) и дали начинът на имунизация променя имуногенността на ваксината, екипът е провел допълнителни проучвания. BALB/c мишки са имунизирани с HAd-H5HА, въведена мускулно или назално. Втора група животни са били ваксинирани с HAd-deltaE1E3 или rH5НA. Впоследствие са анализирани титрите на вирусните антитела, както и възможността им да неутрализират вирусните щамове HK156/97, А/Hong Kong/213 /2003 (НК/213/03) и A/Vietnam/1203/2004 (VN/1203/04). Част от мишките от всяка група (n=5) са заразени с посочените щамове. При животните, имунизирани с HAd-H5HA и rH5НA с адювант, титърът на вирус-неутрализиращите и на хемаглутинин-инхибиращите антитела е бил достатъчно висок и по-голям от този при контролите, получили физиологичен серум, HAd-deltaE1E3 или rH5НA без адювант. При тях не са наблюдавани смъртни случаи и загуба на тегло (като доказателство за развитие на инфекция) след заразяване с HK 483/97. Резултатите са били сигнификантно по-добри при ваксината HAd-H5HА, съпоставени с тези за rH5НA с/без адювант. Мишките, ваксинирани с HAd-H5HA, са имали три до осем пъти по-високо количество НА-специфични CD8 Т-клетки, в сравнение с групите на HAd-deltaE1E3 и rH5НA с/без адювант. Системният път на въвеждане (интрамускулна апликация) е довел до по-напрегнат хуморален и клетъчен имунен отговор за разлика от назалното приложение. Всички животни, получили HAd-H5HA, са демонстрирали по-малка заболеваемост и смъртност и след заразяване с по-новите щамове НК/213/03 и VN/1203/04, което показва, че изследваната ваксина осигурява надеждна защита и срещу хетероложни H5N1 вируси (кръстосан имунитет). Включването на хемаглутинин от мутирали H5N1, както и от патогенните H7N7 и H9N2 (с потенциал да предизвикват пандемии) може да се вземе под внимание при разработване на нови Ad-векторно базирани ваксини. (KД) Използван източник: 1. Hoelscher M., Garg S., Bangari D. et al. Development of adenoviral-vector-based pandemic influenza vaccine against antigenically distinct human H5N1 strains in mice. Lancet 2006; 367: 475-481 www.thelancet.com