Клиничен случай: Болест на Crohn



01/04/2006
55-годишна жена, без анамнеза за минали заболявания, се оплаква от коремна болка и повръщане. Едно денонощие преди хоспитализацията, пациентката съобщава за внезапно появила се коликообразна болка по целия корем, която бързо е била последвана от повръщане, констипация и обща слабост (1). Клиничният преглед установява балониране на корема със засилена перисталтика. Лабораторните показатели са нормални, с изключение на С-реактивния протеин, който е повишен - 13.2 mg/dl. Поради съмнение за чревна обструкция е проведена компютърна томография (КТ) на корем и малък таз. КТ установява стеноза с едемна стена в терминалния илеум и наличие на чуждо тяло в нея. Допълнително снетата анамнеза установява, че предишния ден болната е глътнала костилка от мушмула. След изключване на възможността за инфекциозна генеза на илеита (включително и туберкулоза), е прието, че най-вероятно пациентката е с начална изява на болестта на Crohn. Започната е терапия с hydrocortisone 300 mg дневно. След 72 часа симптомите са овладяни, костилката е елиминирана. Проведената впоследствие фиброколоноскопия показва нормален колон с деформирана и фиброзна клапа, която позволява терминалният илеум да бъде огледан само на пет сантиметра навътре поради налична стеноза. Установени са линеарни улцерации по лигавицата. В биопсичния материал се доказва лимфоцитна инфилтрация, липсват грануломи. Три месеца по-късно, след спиране на преднизолона, е включен mesalamine 4 g дневно. Проведена е втора КТ. Образното изследване показва стеноза на терминалния илеум с уплътняване на стената и придръпване на мезентериума. Находката потвърждава диагнозата болест на Crohn (тиха, безсимптомна форма). Болестта на Crohn е хронично възпалително заболяване на червата, което вероятно се дължи на дефект в локалния имунитет, с увреждане на интестиналната мукоза и функцията на фагоцитните клетки в lamina propria, неутрофилите и макрофагите. Нарушаването на тази защитна бариера води до инкорпориране на микроорганизми в чревния епител, с последващо отделяне на токсини, което е една от вероятните причини за отключване на болестта. Активността на заболяването се определя с помощта на индекс - Crohn Disease Activity Index (CDAI). Той включва няколко критерия, всеки от които се точкува според изразеността си: брой воднисти изпражнения, степен на абдоминалната болка, общо състояние, екстраинтестинални прояви, необходимост от антидиарични препарати, наличие на палпиращ се абдоминален тумор (маса), хематокрит, телесно тегло. При CDAI250 има изразена активност. При индекс >400 заболяването е тежко (2). (КП) За допълнителна информация: Ново лечение на хроничните чревни възпалителни заболявания. МД 2004, бр. 4, декември Използвани източници: 1. Slim R., Chemaly M. et al. Silent disease revealed by a fruit. Gut 2006; 55: 181 http://gut.bmjjournals.com 2. Ибишев О. Миелоиден растежен фактор при болест на Crohn. МД 2005, бр. 6, юли http://mbd.protos.bg