Хранителни алергени



01/04/2006
Хранителните алергени са протеини, които са с относителна резистентност към процеса протеолиза и към разграждане и резорбиране в гастроинтестиналния тракт (ГИТ). Резистентността им се определя от тяхната молекулна структура (дисулфидни връзки), лигандното свързване, например с калций, с което се повишава устойчивостта им, взаимодействието им с липиди, с което резорбцията им става по-лесна и в циркулацията комплексът се улавя по-трудно от антителата (1). Семейството на проламините, които са богати на аминокиселините пролин и глутамин, са изключително устойчиви на процесите на разграждане при тяхната кулинарна обработка. То съдържа три основни групи хранителни алергени: - 2S албумините се откриват в синапено семе, рапично масло, фъстъци, слънчогледови семки и сусам и съдържат множество дисулфидни връзки, които трудно се разграждат в процеса на храносмилане в организма - протеините, свързани с липидния трансфер, са мономери с четири дисулфидни връзки и се акумулират в повърхностните слоеве на много плодове (праскова, ябълка, кайсия, череша, грозде, слива), както и в ядки, и житни растения - алфа-амилазата и протеазните инхибитори осигуряват устойчивост на растенията към различни насекоми и гъбички. Тези белтъци могат да алергизират организма при инхалирането им или при хранене. Откриват се в пшеница, ръж, ориз, ечемик Друга голяма група хранителни алергени са PR-10 протеините, които са широко разпространени сред растенията и играят ролята на стероидни транспортери. Те не са устойчиви на висока температура и лесно се разграждат при храносмилането. Причиняват орален алергичен синдром, тъй като предизвикват алергична реакция локално в устната кухина. Хранителните алергени от животински произход не са толкова разнообразни. Най-често те са от морски произход (ракообразни, мекотели, риба), млечни алергени и такива с яйчен произход. Еозинофилията на ГИТ също може да предизвика хранителна алергия. Еозинофилното възпаление е различно в различните отдели на тракта. То зависи от продукцията на цитокини като интерлевкин-3 (IL-3) и IL-5, гранулоцито-макрофагеален колония-стимулиращ фактор, хемокини и левкотриени. Различното възстановяване се регулира от адхезионни молекули на различни нива, което определя и различните механизми за нормализиране на нивото на клетките в мукозата. В миши модели на еозинофилно възпаление на различни части на ГИТ е установено, че IL-5 играе важна роля в хранопровода, докато хемокините основно действат в червата. При децата хранителните алергии са най-честата самостоятелна причина за анафилаксия, която може да води и до смъртни случаи. В клиничната практика за терапия на тежки форми на астма се използва рекомбинантно, хуманизирано моноклонално анти-IgE антитяло*, което се свързва с Fc фрагмента на имуноглобулин Е, формирайки комплекси, които възпрепятстват отговора на имунната система към алергени чрез предотвратяване на IgE-медиираното освобождаване на биологичноактивни вещества от мастоцитите и базофилите (блокира алергичната реакция от бърз тип). Независимо, че 4% от общата популацията е засегната от хранителните алергии, все още няма специфично лечение за тях. В двойно сляпо плацебо-контролирано проучване със сходно анти-Ig E антитяло при пациенти с доказана алергия към фъстъци (поява на симптоми при прием на един фъстък) е било отчетено сигнификантно повишаване на поносимостта и намаляване на IgE в циркулацията след три апликации на анти-IgE в различна дозировка в продължение на три месеца (прием на 8-9 фъстъка без поява на симптоми при прилагане на висока дозировка). От лекуваните пациенти около 25% са могли да консумират над 20 фъстъци без поява на симптоми на алергия, докато други 25% не са отговорили на терапията (не е настъпило повишаване на поносимостта в сравнение с плацебо). Определянето на клиничните характеристики, които предсказват появата на отговор или липсата на отговор към анти-IgE терапията, е важна цел за по-нататъшно изследване. Други два експериментални метода, които се изпитват при животински модели, е прилагането на рекомбинантни хипоалергенни хранителни протеини и на различни съставки от традиционни китайски растителни лековити формули. Два такива хербални продукта (FAHF-1 и FAHF-2)** са постигнали тотално потискане на хранително-индуцираната анафилаксия при сенсибилизирани мишки, изложени на контакт с провокиращия протеин, като протективният ефект е продължил около шест месеца след лечението. (КП) *Omalizumab може да предизвика нежелани реакции като главоболие, вирусни инфекции и локални реакции на мястото на инжектиране. Той бе одобрен от Американската агенция за храните и лекарствените средства (FDA) през юни 2003 с търговското име Xolair (www.xolair.com) на фирмите Genentech и Novartis. До момента не е регистриран в България ** FAHF – Food Allergy Herbal Formula; Chinese herbal medicine formula За допълнителна информация: Анти-IgE антитялото Omalizumab осигурява по-добър контрол при тежка алергична астма. МД 2004/Септември http://mbd.protos.bg Използван източник: 1. Gern J. New insights in food allergy.  Medscape Pulmonary Medicine 2005 www.medscape.com