За връзката между затлъстяването и карцинома на дебелото черво



01/03/2006
Затлъстяването, свързаните с него високи нива на инсулин, лептин и намалена физическа активност, обуславят висок риск за развитие на карцином на дебелото черво, потвърдиха и резултатите от проучване на Frezza и сътр., публикувани през февруари в списание Gut (1). Злокачественото заболяване е с втора по честота смъртност сред малигномите и нараства сред популации, които доскоро не бяха считани за рискови. Етиологията е неясна, като се предполага влиянието на различни храни и на фактори на околната среда. Обезитетът и нередовната физическа активност определят до голяма степен развитието на инсулинова резистентност и на придружаващата я хиперинсулинемия. Повишените нива на инсулин водят до намаляване на протеина, свързващ инсулин-подобния растежен фактор-1 (insulin-like growth factor - IGF-1), с последващо покачване на стойностите на IGF-1. IGF-1 има връзка с увеличаването на количеството на мастната тъкан и абдоминалното затлъстяване, като повишеният риск за злокачествено заболяване се дължи вероятно на прокарциногенния ефект (намалява клетъчната смърт и увеличава растежа) на IGF-1 и включването му в развитието, прогресията и нарастването на метастатичния потенциал на карцинома. Много проучвания доказват връзката между хиперинсулинемията и злокачественото заболяване на дебелото черво. По данни на Giovanucci и сътр., с нарастване на възрастта на пациентите с диабет тип 2, пропорционално се покачва и рискът за карцином. Увеличаването на серумния лептин също води до повишен канцерогенен риск, предимно чрез стимулиране на пролиферацията и растежа на малигнени клетъчни линии. Доказателство за това е и експресията на c-fos гена, свързан с намаляването на апоптичната способност на клетките. Висцералното абдоминално затлъстяване (visceral abdominal fat - VAF) е преход към развитието на инсулинова резистентност - в голяма степен то, а не общото количество мастна тъкан в организма, допринася за развитието на диабет, съответно и на карцином на дебелото черво. Проучването на Frezza и сътр. потвърждава досегашната теза за важността на обиколката на талията като критерий за оценка риска за диабет. От друга страна повишената акумулация на мастна тъкан в абдоминалната област при мъжете определя и по-голямата вероятност от развитие на заболяването. Мащабното Framingham Study доказа, че пациенти с обиколка на талията по-голяма от 99.5 см при мъже и 101.5 см при жените имат двукратно по-голям риск от развитието на карцином на дебелото черво (3). При разгледаните случаи линеарната зависимост е валидна и за двете форми - проксимална и дистална - на заболяването. Инсулинът е най-добрият биохимичен маркер за оценка на риска от карцином на колона. Контролирането на хиперинсулинемични състояния, като метаболитен синдром и диабет тип 2, може да редуцира честотата на заболяването. Комбинираната оценка на индекса на телесната маса (ИТМ, BMI) и обиколката на талията (waist circumference) изглежда също оправдана за преценяване степента на риска. (ОИ) За допълнителна информация: Пандемията на ХХI век, МД, Бр. 10, декември 2005 Използвани източници: 1. Frezza E., Wachtel M., Chiriva-Internati M. Influence of obesity on the risk of developing colon cancer. Gut 2006; 55: 285-291 www.gutjnl.com 2. Giovanucci E. Insulin, insulin-like growth factor and colon cancer: a review of the evidence. J Nutr 2001; 131:3109-20S www.nutrition.org 3. Moore L., Bradlee M., Singer M. et al. BMI and waist circumference as predictors of lifetime colon cancer risk in Framingham Study adults. Int J Obes Relat Metab Disord 2004; 28: 559-67 http://iaso.org/publications.asp