По-високият титър на специфични IgE антитела – предиктор на появата на задух?



01/03/2006
Вероятността за появата на задух и ограничаване на белодробната функция нараства с увеличаване на титъра на специфичните IgE антитела срещу кърлежови, кучешки или котешки антигени при деца в предучилищна възраст, показаха резултатите от проучване на д-р Angela Simpson и сътр., публикувани през октомври в Journal of Allergy and Clinical Immunology (1). IgE медиираната сенсибилизация обикновено се смята за дихотомна променлива (организмът е или не е сенсибилизиран). Проучването доказва, че не толкова наличието или липсата на специфични IgE антитела към инхалаторни антигени е определящо за появата на задух и намаляване на белодробната функция, колкото количеството (серумните нива) на тези имуноглобулини. В популационното изследване са проследени 521 деца от раждането им до петгодишна възраст. Резултатите са получени въз основа на неколкократно попълване на въпросници, отчитане чрез ImmunoCAP* на титъра на специфични серумни IgE срещу кърлежови, кучешки, котешки, хранителни и тревисти алергени, извършването на кожни тестувания със същите алергени и измерване на белодробната функция (белодробната резистентност при експозиция на тези алергени). Рискът за появата на задух нараства значимо с увеличаване на количеството на IgE антителата срещу кърлежови, кучешки или котешки антигени - при сумирането на IgE нивата към трите инхалаторни алергена, вероятността се повишава 1.33 пъти с всяка логаритмична единица увеличение (р<0.0001). Подобна е зависимостта и по отношение на ограничаването на белодробната функция (р=0.004). Сред сенсибилизираните деца (n=184, 35.3% от изследваната кохорта), общото количество на трите специфични IgE е най-силен предиктор за персистиращ задух (дефиниран от авторите като задух през предшестващите 12 месеца) на петгодишна възраст, като увеличеното ниво на IgE към кучешки и котешки алергени има предиктивна стойност над 80%. Не е отчетена връзка между риска за задух и резултатите от кожните алергологични тестувания или нивата на специфични IgЕ срещу хранителни и тревисти алергени. Сумарно високите нива на IgE антитела срещу кърлежови, кучешки и котешки антигени при деца на тригодишна възраст определят и по-голямата вероятност за развитието на персистиращ задух до петата им година (2.15 пъти с всяка логаритмична единица увеличение). "IgE медииранoто сенсибилизиране на организма не е феномен от типа "всичко или нищо". Вероятността за появата на задух и ограничаване на белодробна функция нараства при увеличение на серумните нива на специфични IgE антитела", заключават авторите. (АЦ) * ImmunoCAP - четвърто поколение лабораторен тест на американската фирмата Pharmacia Diagnostics (www.us.diagnostics.com), одобрен от FDA като метод за количествено измерване на специфични серумни IgE (2) Използвани източници: 1.Simpson A., Soderstrom L., Ahlstedt S. et al. IgE antibody quantification and the probability of wheeze in preschool children. J Allergy Clin Immunol 2005; 116:744-749http://journals.elsevierhealth.com и www.diagnostics.com/upload/Allergy/CAPture/Files/Issue_5_October_2005.pdf 2. www.questdiagnostics.com/hcp/topics/immunocap/immunocap.html