Новини от конгреса на Американската колегия по алергии, астма и имунология



01/03/2006
Представяме ви част от най-интересните доклади, изнесени на годишния конгрес на Американската колегия по алергии, астма и имунология*, проведен в края на 2005 в Anaheim, подробности за който може да научите на www.acaai.org. Diphenhydramine - ефективен деконгестант при сезонни алергии Антихистаминовият препарат diphenhydramine* има подобен на оралните деконгестанти и по-добър от desloratadine** ефект за облекчаване на симптомите на сезонен алергичен ринит (1). Авторите на проучване са установили сигнификантно подобрение на назалните симптоми при приложението на високи дози diphenhydramine, в сравнение със стандартни дози desloratadine, но за сметка на по-висока честота на нежеланите лекарствени реакции. Проучването е двойно-сляпо и включва 610 пациенти с умерени и тежки форми на сезонен алергичен ринит, разделени в три групи: diphenhydramine 50 mg три пъти дневно; desloratadine 5 mg дневно и плацебо група. След период на едноседмично проследяване, симптомите (оценени по скорови скали) са намалели с 5.96 точки в групата с diphenhydramine, с 3.88 точки в групата с desloratadine и с 3.22 точки в плацебо групата. Значимо подобрение е отчетено и по отношение на очните и назалните симптоми в групата с diphenhydramine, в сравнение с desloratadine и плацебо. Странични ефекти: -честотата на сънливост е била сигнификантно по-висока при diphenhydramine, в сравнение с desloratadine и плацебо (22.1% срещу 4.5% и 3.4%) -честотата на сухота в устата (ксеростомия) е била сигнификантно по-висока при diphenhydramine, в сравнение с desloratadine и плацебо (4.9% срещу 1.5% и 4.0%) * American College of Allergy, Asthma and Immunology (ACAAI) ** diphenhydramine е регистриран в България с търговското име Calbamen (на Montavit) и Psilo-Balsam (на Stada) ** desloratadine е регистриран в България с търговското име Aerius (Schering-Plough) Необходими са по-високи дози adrenaline при анафилаксия При пациенти с тежки алергични пристъпи и особено при тези с предхождащи анафилактични инциденти или на имунотерапия, се налага прилагането на повече от една доза adrenaline, смята проф. Phillip Korenblat (2). Препоръките са насочени преди всичко към алерголози, на които може да се наложи да се справят с анафилактичен шок, особено когато прилагат имунотерапия в амбулаторни условия. Първата стъпка трябва да е бърза преценка на симптомите, които включват гадене, повръщане, болки в корема, стягане в гърлото и гърдите, задух, хемодинамичен колапс, ангиоедем и кожни симптоми (обрив, еритем). Необходима е проверка на основните жизнени функции, преценка за нуждата от изкуствена вентилация, прилагане на кислород и/или бета2 агонист инхалационно за лечение на бронхоспазма. Adrenaline е средството на избор, като допълнителни медикаменти са антихистамини, кортикостероиди, вазопресори... Около 35% от изследваните 88 пациенти, се нуждаят от повече от една доза adrenaline, показват резултатите от проучването. Montelukast - еднакво ефективен при алергичен ринит в комбинация с антихистамини или кортикостероиди Комбинирането на montelucast с антихистамини или с кортикостероид е еднакво ефективно за лечение на сезонен алергичен ринит, което дава възможност за подходящ избор на терапия, при която се избягват страничните ефекти на кортикостероидите (3). Montelucast* е антагонист на левкотриеновите рецептори, който се прилага в комбинации с други медикаменти при недобре контролирани алергии. В проучване са включени 40 пациенти с алергичен ринит, които не са се повлияли от проведена монотерапия с azelastine или mometasone. Сравнени са комбинацията от антихистаминовия назален спрей azelastine/montelucast с комбинацията назален спрей mometasone/montelucast. Изследваните са получили azelastine 274 mcg два пъти дневно във всяка ноздра или mometasone 100 mcg дневно във всяка ноздра, комбинирани с montelucast 10 mg за период от 14 дни. Ефикасността от терапията е оценена по четири степенна скала на всеки пет дни. Отчетено е значимо подобрение на симптомите след добавянето на montelucast към терапията. Степента на блокиране на назалния въздушен поток (измеренa с риноманометрия) е намаляла и в двете групи, но по-изразено в групата с azelastine. Субективната оценка на симптомите (ринорея, кихане, назален сърбеж) също се е подобрила, но без достоверна разлика между групите. * montelucast е регистриран в България с търговското име Singulair и Singular (на MerckSharp&Dohme) Дългосрочни ефекти на имунотерапията Полен-специфичната имунотерапия намалява честотата на сенна хрема и може би има протективен ефект срещу нова алергична сенсибилизация, дори 10 години след провеждането й, показаха резултатите от най-продължителното контролирано проучване за специфична имунотерапия (specific immunotherapy - SIT). През 1988 Eng и сътр. са започнали малко проучване с 14 души, които са получавали кожни апликации на поленова SIT и 14 пациенти на стандартна медикаментозна терапия (контролна група), които са лекувани за период от три години и са проследени на шестата и дванадесетата година след това. Резултатите показват, че на 12-ата година, пациентите със SIT са имали сигнификантно по-нисък скор на симптомите, в сравнение с групата на медикаментозна терапия (54.8 срещу 125), както и по-малка нужда от медикаментозна терапия по време на поленовия сезон. За отчитане на ефекта от терапията, авторите са използвали и комбиниран скор (симптоми и медикаменти), който компенсира неточности в резултатите (например ако пациентът е имал по-малко симптоми, но за сметка на прием на повече медикаменти). На шестата година, пациентите със SIT са имали значимо по-ниски комбинирани скорове, в сравнение с тези на медикаментозна терапия (79.1 срещу 183.4). На 12-тата година разликата също е била сигнификантна (80.3 срещу 240.8). Около 30% от болните със SIT не са имали активни симптоми. Първоначално, всички участници са били алергични само към полени. На деветата година от проследяването, около 60% от пациентите със SIT са били с ново сенсибилизиране, а от контролната група - 100%. Loratadine подобрява когнитивните функции при алергичен ринит Loratadine* намалява дефицита в когнитивната функция и повишава вниманието при пациенти със сезонен алергичен ринит, показаха резултатите от първото проучване, което изследва ефекта на симптомите на алергия върху когнитивната функция. Проучването е многоцентрово, двойно-сляпо, плацебо-контролирано, включва 200 пациенти и има за цел да установи дали облекчението на симптомите след терапия с loratadine 10 mg дневно (втора генерация антихистаминов препарат) подобрява когнитивната функция, в сравнение с плацебо. Когнитивни тестове са провеждани на 90-а минута след приема на медикамента, на първия, третия и петия ден. Резултатите показват, че редица показатели на работната памет и вниманието са подобрени при приемалите loratadine, в сравнение с плацебо. Тези разлики са важни за шофьори, оператори на машини и трудови дейности, изискващи повишено внимание. * loratadine е регистриран в България с търговското име Clarinase (на Schering-Plough), Erolin (на Egis Pharmaceuticals), Lorano akut (на Salutas Pharma), Loratadin 10-SL (на Slovakofarma), Loratadin 10-AL (на Aliud Pharma), Loredin (на Actavis), Roletra (на Ranbaxy Laboratories) Desloratadine и fexofenadine - еднакво ефективни при алергичен ринит Desloratadine* и fexofenadine** са еднакво ефективни при пациенти над 12 години с алергичен ринит, показаха резултатите от многоцентрово, двойно-сляпо проучване, което сравнява двата антихистаминови препарата втора генерация. В изследването са включени 722 пациенти, разделени в три групи: desloratadine 5 mg/ден (n=290); fexofenadine 180 mg/ден (n=288) и плацебо (n=144). Демографските характеристики на трите групи са били сходни. Резултатите показват сходен сигнификантен ефект на desloratadine и fexofenadine по отношение на облекчаването на симптомите, в сравнение с плацебо. Най-честите странични ефекти са били гадене, инфекции на горните дихателни пътища, главоболие и световъртеж - 18.1% в групата с fexofenadine; 10.7% - при desloratadine и 13.2% в плацебо-групата. (ИТ) Допълнителна информация: Новини от годишната среща на Американската колегия по алергия, астма и имунология", MD, декември 2005, брой 10 * desloratadine е регистриран в Българияс търговското име Aerius (на Schering-Plough) ** fenofexadine е регистриран в България с търговското име Telfast (на Aventis) Използвани източници: 1. Raphael G. Diphenhydramine hydrochloride 50 mg exhibits superior efficacy to desloratidine 5 mg and placebo in patients with moderate-to-severe seasonal allergic rhinitis. (Abstract 60) 2. Korenblat P. Clinical challenges in recognizing, diagnosing and treating anaphylaxis. (Abstract 77) 3. Nsouli S. Azelastine plus montelucast vs. mometasone plus montelucast for the treatment of seasonal allergic rhinitis for patients not currently controlled using monotherapy intranasal antihistamine or intranasal corticosteroid. (Abstract 103) 4. Eng P. 12-year follow-up after discontinuation of preseasonal grass-pollen immunotherapy in childhood. (Abstract 55) 5. Sullivan C. Cognition and allergy: CLEAR study results. (Abstract 115) 6. Berger W. Efficacy of desloratadine 5 mg compared with fexofenadine 180 mg in patients with symptomatic allergic rhinitis (SAR) (Abstract 128) ЛЮБОПИТНО Спътникова информация за степента на атмосферно замърсяване ще се предава чрез SМS на мобилните телефони на страдащи от астма, като част от проекта PROMOTE, съобщиха през януари от Европейската космическа агенция (ESA, www.esa.int) (1). Програмата YourAir покрива част от южен Лондон с население около 330 000 души и предупреждава както за очаквани замърсявания на въздуха, така и за състоянието на озоновия слой. "Доскоро следях прогнозата за времето по вестниците, а сега получавам SMS за очаквано атмосферно замърсяване в района, в който живея", заяви Maria Ryan, която страда от лека форма на астма. Прогнозите се дават по оценъчна скала от едно до 10, в зависимост от предвидения ефект върху здравословното състояние. Програмата позволява да се определи замърсяването дори на отделни улици и магистрали с натоварен трафик. Проектът PROMOTE е изпробван успешно през лятото на 2005, когато концентрирана маса замърсен атмосферен въздух се е предвижила от Централна Европа към Великобритания. *** Високите дози кортикостероиди нямат предимство пред ниските дозировки (methylprednisolone <80 мг/ден или hydrocortisone <400 мг/ден) при начална системна терапия (перорална, интравенозна, интрамускулна) на пациенти, хоспитализирани поради тежка астма, показаха резултатите от мета-анализ на R. Manser и сътр., публикуван в края на 2005 в Cochrane Database of Systematic reviews (www.cochrane.org) (1). Въпреки че кортикостероидите се използват рутинно за лечение на остра, тежка астма, оптималната дозировка и начинът на приложение са все още обект на дебати. В анализа са включени девет рандомизирани клинични проучвания с общо 344 възрастни пациенти, разделени в три групи - ниски, средни и високи дози кортикостероиди (еквивалент на methylprednisolone): ниски дози (360 мг/ден; 163 души). Ефектът от терапията е оценен по промяната на белодробната функция, след период на проследяване от минимум 24 часа. При сравняването на ниски със средни дозировки, средни с високи дозировки и ниски с високи дозировки, няма съществена разлика по отношение на FEV1 между групите. *** Инхалаторните бета-2 агонисти с продължително действие (като salmeterol* или formoterol**) са ефективни при хронична астма, като наличните данни подкрепят тяхната употреба като добавъчна терапия към инхалаторните кортикостероиди (ИКС), показаха резултатите от мета-анализ на E. Walters и сътр., публикуван в края на 2005 в Cochrane Database of Systematic Reviews (1). Цел на анализа е да се установят ползите от редовно прилагане на инхалаторни бета-2 агонисти с продължително действие при пациенти с хронична астма. Включени са 85 рандомизирани клинични проучвания (60 със salmeretol и 25 с formoterol), при които продължителността на терапията е била минимум две седмици. Терапията с дългодействащи бета-2 агонисти (със или без ИКС), прилагани два пъти дневно, е довела до сигнификантно подобрение на симптомите и на белодробната функция (измерена с върхов експираторен дебит сутрин и вечер), в сравнение с плацебо-групата. Освен това пациентите са имали по-малко пристъпи през деня и през нощта; използвали са по-рядко допълнителни бронходилататори; имали са по-ниска честота на изостряне на заболяването и по-добро качество на живот. Необходими са допълни проучвания, които да установят доколко инхалаторните бета-2 агонисти с продължително действие имат предимства при деца на възраст под 12 години и при пациенти с лека астма, които не получават ИКС, смятат авторите. (ИТ) * salmeterol e регистриран в България с търговското име Salmeterol (на GlaxoSmithKline) (www.bda.bg) ** formoterol е регистриран в България с търговските имена Foradil (на Novartis) и Oxis Turbuhaler (на AstraZeneca)