Нови стандарти за кардио-пулмонална ресусцитация



01/03/2006
Нови стандарти за кардио-пулмонална ресусцитация (cardio-pulmonary resuscitation - CPR) публикува през декември Европейският съвет по кардио-пулмонална ресусцитация (European Resuscitation Council - ERC), пълния текст на които може да намерите на www.erc.edu. Новите указания заменят приетите през 2000 година правила на ERC. Основни промени в кардио-пулмоналната ресусцитация при възрастни 1. Поддържане на основните жизнени функции при възрастни (adult basic life support - BLS): -CPR се започва, ако пострадалият е в безсъзнание или няма нормално дишане. -сърдечният масаж се извършва с поставени върху стернума ръце, а не на границата стернум-ребра -всяко вдишване трябва да е с продължителност от една секунда (две секунди в предишните стандарти) -съотношението сърдечни компресии/вдишване трябва да е 30:2 за всички възрастни със сърдечен арест; при деца трябва да се спазва същото съотношение, ако реанимацията не се извършва от медицинско лице -при възрастни със сърдечен арест се започва с 30 сърдечни компресии (вместо две начални вдишвания) 2. Външна дефибрилация: -поддържа се програмата за разполагане на дефибрилатори на обществени места, където се очакват повече от два случая на сърдечен арест годишно -подава се единичен електрошок (при бифазни дефибрилатори 150 J; при монофазни - 360 J), последван от две минути непрекъсната CPR 3. Разширено поддържане на основните жизнени функции при възрастни (adult advanced life support - ALS): -CPR преди дефибрилация: - при сърдечен арест в извънболнични условия и отсъствие на медицински персонал, се прилага CPR за две минути (около пет цикъла сърдечни компресии/вдишвания в съотношение 30:2), преди извършването на дефибрилация - при сърдечен арест в присъствие на медицински персонал (в болнични или извънболнични условия) дефибрилацията не трябва да се забавя -стратегия за дефибрилация: - при наличие на камерна фибрилация/камерна тахикардия (ventricular fibrillation/ventricular tachycardia - VF/VT) се прилага единичен електрошок, последван от непрекъсната CPR (съотношение 30:2) в продължение на две минути, след което се проверява сърдечния ритъм и при нужда се прилага нов електрошок - препоръчителната начална енергия за дефибрилация с бифазен дефибрилатор е 150-200 J; вторият и последващите електрошокове трябва да са с енергия 150-360 J - препоръчителната енергия за дефибрилация с монофазен дефибрилатор е 360 J (за всички електрошокове) - при неяснота дали става въпрос за нискоамплитудна VF или асистолия, не трябва да се извършва дефибрилация; вместо това се продължава CPR -adrenaline: -при персистиране на VF/VT след втория електрошок, се прилага adrenaline 1 mg i.v.; тази доза се повтаря на всеки 3-5 минути, ако VF/VT персистира -при наличие на безпулсова електрическа активност или асистолия се прилага adrenaline 1 mg i.v. веднага след осигуряването на венозен достъп, като дозата се повтаря на всеки 3-5 мин до възстановяването на спонтанната циркулация -антиаритмични медикаменти: -ако след три електрошока VF/VT персистира, се прилага amiodarone 300 mg i.v. като болус доза; при рефрактерна или рекурентна VF/VT се прилага допълнителна доза от 150 mg i.v., последвана от продължителна инфузия от amiodarone 900 mg за 24 часа -при липса на amiodarone, като алтернатива може да се приложи lidocaine 1 mg/kg i.v.; lidocaine не трябва да се прилага, ако преди това е използван amiodarone. Дозата на lidocaine не трябва да надвишава 3 mg/kg за първия час -тромболитична терапия при сърдечен арест: -тромболитична терапия може да се приложи при сърдечен арест с доказана или суспектна белодробна емболия; тромболиза може да се приложи и при пациенти, при които първоначалната реанимация няма успех и които са със съмнение за остра тромботична етиология на сърдечния арест. Извършването на CPR не е противопоказание за тромболиза -при прилагане на тромболитична терапия, CPR трябва да се продължи за период от 60-90 мин -терапевтична хипотермия: -възрастни пациенти в безсъзнание, но с възстановена спонтанна циркулация след преживян извънболничен VF сърдечен арест, трябва да се охладят на 32-34 С за период от 12-24 часа -леката хипотермия може да е от полза при възрастни пациенти в безсъзнание и с възстановена спонтанна циркулация, след преживян сърдечен арест (без VF) и при сърдечен арест в болнични условия Основни промени в кардио-пулмоналната ресусцитация при деца 1. Поддържане на основните жизнени функции при деца (pediatric basic life support - BLS): -при липса на медицинско лице, CPR трябва да се започне с пет начални вдишвания, последвани от сърдечни компресии/вдишване в съотношение 30:2 (както при възрастни) -при наличие на двама спасители, съотношението сърдечни компресии/вдишване е 15:2 (за деца до началото на пубертетна възраст) -при деца на възраст под една година се запазват предишните стандарти за CPR: сърдечни компресии с два пръста (при наличието на един спасител) или с двата палеца, като ръцете обгръщат гръдния кош (при наличие на двама спасители) -при деца на възраст над една година, сърдечните компресии могат да се извършват с една или с две ръце (по преценка на извършващия CPR) -външна дефибрилация може да се прилага при деца на възраст над една година, като се използват ограничители на електрическата мощност (за възрастта 1-8 години) -при деца в безсъзнание и обструкция на горните дихателни пътища от чужди тела се прилагат пет начални вдишвания и при липса на отговор веднага се започват сърдечни компресии, без необходимост от оценка на циркулацията 2. Разширено поддържане на основните жизнени функции при деца (pediatric advanced life support - ALS): -ларингеалната маска може да се използва като начално средство за осигуряване на проходими дихателни пътища. В болнични условия, при някои случаи, може да се използва ендотрахеална тръба (намален белодробен комплаянс, високо съпротивление в дихателните пътища и др.). Налягането в маншетата на тръбата трябва да се проследява периодично и да се поддържа <20 см H2O -по време на CPR трябва да се избягва хипервентилацията -при дефибрилация трябва да се използва енергия от 4 J/kg (за бифазни и монофазни дефибрилатори) 3. Асистолия и безпулсова електирческа активност: Прилага се adrenaline в доза 10 mcg/kg i.v. на всеки 3-5 мин; при липса на венозен достъп, adrenaline може да се прилага през ендотрахеалната тръба в доза 100 mcg/kg 4. Стратегия за дефибрилация: -при VF/VT трябва да се приложи единичен електрошок, последван от CPR (съотношение 15:2) за две минути, след което се проверява сърдечния ритъм и при нужда се прилага електрошок -при персистиране на VF/VT след втория електрошок, се прилага се adrenaline 10 mcg/kg i.v. -при персистиране на VF/VT, дозата adrenaline се прилага на всеки 3-5 минути 5. Температурен контрол: -наличието на фебрилитет след сърдечен арест при деца, трябва да се лекува агресивно -при дете, което е възстановило спонтанната си циркулация след сърдечен арест, но все още е в безсъзнание, може да се приложи хипотермия на 32-340 С за период от 12-24 часа. След период на лека хипотермия, детето трябва да се затопли постепенно (0.25-0.50 С на час) 6. Реанимация на новороденото: -новороденото трябва да се предпази от загуба на телесна топлина, като след повиването се оставя под лъчист нагревател -прилагат се няколко начални вдишвания с продължителност 2-3 сек, за разгъване на белите дробове -при новородени не се препоръчва прилагането на adrenaline през ендотрахеалната тръба; ако това се наложи, се прилага дозировка от 100 mcg/kg -аспирацията на мекониум от носа и устата на новороденото, преди раждането на гръдния кош (интрапартална аспирация) не се препоръчва, поради липса на ефект -стандартната реанимация на новороденото в залата за раждане трябва да се извършва със 100% кислород (допуска се използването и на по-ниски концентрации) (ИТ)