Нови факти за терапията на СПЯ



01/03/2006
Нискодозираната комбинирана терапия с flutamide и metformin повлиява по-широк кръг от нарушения при необезни девойки и млади жени със синдром на поликистозните яйчници (СПЯ, поликистозен овариален синдром - ПКОС) отколкото оралните контрацептиви (OK), показаха резултатите от проучване, публикувани през януари на уебстраницата на Humane Reproduction Update (1). Според изследователите, flutamide* (блокер на андрогенните рецептори, нехормонален антиандроген) и metformin (инсулинов сенситайзер/очувствител) подобряват двете ключови нарушения - хиперинсулинемията и хиперандрогенизма - в патофизиологичната каскада на СПЯ и това може да води до профилактиране или до обратно развитие на свързаните с хиперинсулинемичния хиперандрогенизъм отклонения. За разлика от това, ОК намаляват само повърхностните клинични симптоми на СПЯ като акне, хирзутизъм и нередовни менструални цикли, без да повлияват подлежащите биохимични и ендокринни нарушения или дори могат да ги задълбочават. СПЯ се свързва с широк кръг от ендокринни отклонения като хиперандрогенемия, инсулинова резистентност, хиперинсулинемия, дислипидемия, абдоминален адипозитет и нискостепенна инфламация. Комбинацията флутамид-метформин увеличава честотата на овулациите, но приложението й е противопоказано при настъпила бременност поради опасения за ембриотоксичност. Поради това, изследователите са я използвали при млади жени заедно с орален или трансдермален естроген-прогестаген или нехормонален метод за контрацепция. Потенциалните възможности на флутамид и метформин да намаляват хиперинсулинемичния хиперандрогенизъм при пациентките със СПЯ налагат по-нататъшно изучаване. До момента тази комбинация не е одобрена от лекарствените агенции за стандартна терапия на синдрома и поради това се използва "извън инструкцията" само в клинични проучвания. * flutamide е показан да се прилага като антиандрогенна терапия на рак на простатата. Регистриран е и в България с различни търговски имена. Няма разрешение за приложение при СПЯ. Използван източник: 1. Ibatez L., Zegher F. Low-dose flutamide-metformin therapy for hyperinsulinemic hyperandrogenism in non-obese adolescents and women. Hum Reprod Update 2006, Jan 11, doi:10.1093/humupd/dmi054 http://humupd.oupjournals.org Изходните стойности на индекса на телесната маса (BMI, ИТМ) и на инсулиновите нива са показател за клиничните резултати, които постига терапията с metformin при пациентки със СПЯ, показаха резултатите от проучване, публикувани през декември в European Journal of Obstetrics, Gynecology, and Reproductive Biology (1). Целта на проспективното рандомизирано двойно-сляпо плацебо-контролирано изследване е да се установят предикторите за овулация при различни подгрупи жени със синдрома, както и да се оцени, при кои пациентки - с нормално тегло или със затлъстяване, с хипер или нормоинсулинемия - терапията с метформин постига най-добри ефекти върху честотата на овулациите, биохимичните показатели, хормоналния профил и клиничните симптоми на хиперандрогенизъм. Лечението с метформин (850 mg два до три пъти дневно в зависимост от изходния ИТМ) за период от шест месеца е било свързано със значимо в сравнение с плацебо намаление на: -съотношението талия/ханш при нормоинсулинемичните пациентки с наднормено тегло (p<0.05) -продължителността на менструалните цикли при нормоинсулинемичните пациентки със затлъстяване (p<0.05) -хирзутизма при хиперинсулинемичните пациентки с нормално тегло (p<0.05) -DHEAS (дехидроепиандростерон сулфат) при хиперинсулинемичните и нормоинсулинемичните жени с нормално тегло (p<0.05) Терапията с инсулиновия сенситайзер е постигнала значим ефект върху честотата на овулациите само при хиперинсулинемичните жени с нормално тегло (p<0.05). Участвали са общо 116 пациентки със СПЯ, разделени предварително в шест подгрупи в зависимост от двете изходни характеристики - съотношение глюкоза/инсулин (G-I) и BMI: група 1 - нормоинсулинемични (G-I >/=4.5 mg/10(-4) U) с нормално тегло (BMI/=30); група 4 - хиперинсулинемични (G-I <4.5 mg/10(-4) U) с нормално тегло; група 5 - хиперинсулинемични с наднормено тегло и група 6 - хиперинсулинемични със затлъстяване. Използван източник: 1. Onalan G., Goktolga U., Ceyhan T. et al. Predictive value of glucose-insulin ratio in PCOS and profile of women who will benefit from metformin therapy: obese, lean, hyper or normoinsulinemic? Eur J Obstet Gynecol Reprod Biol 2005, 1: 123 www.elsevier.com/locate/ejogrb Редукцията на тегло чрез промяна в начина на живот подобрява значимо честотата на менструалните цикли при олиго-/аменорични жени със СПЯ и обезитет (индекс на телесна маса >30 kg/m2), като приложението на metformin не предлага допълнителна полза, показаха резултатите от рандомизирано, плацебо-контролирано, двойно-сляпо проучване, публикувани през януари в списание Human Reproduction (1). В сравнителното изследване са участвали 143 пациентки, 69 от които са получавали метформин в доза 850 mg дневно за период от шест месеца, а останалите - плацебо. И двете групи са получавали сходни диетични съвети. Първични крайни точки на проследяване са: менструалната цикличност, антропометричните показатели и ендокринните параметри, инсулиновата чувствителност и липидния профил. И в двете групи е регистрирано сигнификантно подобрение в честотата на менструациите (еднакво средно увеличение с един цикъл, р<0.001) както и значима загуба на тегло (при лекуваните с метформин средно -2.84 kg спрямо -1.46 kg при контролите на плацебо, p=0.011). Разликите обаче между двете групи са недостоверни. Проведеният логистичен регресионен анализ е установил, че единствено процентът на редукция в теглото корелира с подобрението на менструалната честота (регресионен коефициент =0.199, р=0.047). Не е настъпила промяна в инсулиновата резистентност или в липидните показатели в нито една от двете групи. При лекуваните с метформин е постигнато значимо намаление на обиколката на талията и на нивото на свободния тестостерон. Използван източник: 1. Thomas Tang T., Glanville J., Hayden C. et al. Combined lifestyle modification and metformin in obese patients with polycystic ovary syndrome. A randomized, placebo-controlled, double-blind multicentre study. Hum Reprod 2006, 21: 80-89http://humrep.oxfordjournals.org/content/vol21/issue1/index.dtl Rosiglitazone промотира при инсулин-резистентни недиабетни пациентки със СПЯ появата на овулация и дозозависимо намалява инсулиновата резистентност и инсулинемията, като овуларащите имат по-ниски нива на циркулиращ инсулин и тестостерон, показаха резултатите от проучване, публикувани през януари в списание Human Reproduction (1). Целта на проспективното, отворено изследване е да тества хипотезата доколко инсулиновите сенситайзери (тиазолидиндиони), като rosiglitazone, имат благоприятни ефекти върху метаболизма и овулаторната функция при СПЯ. Участничките - 42 недиабетни пациентки с инсулинова резистентност, са били рандомизирани на rosiglitazone 2, 4 или 8 mg дневно за 12 седмици. Първичните крайни точки на проследяване са били: честота на овулаторните и менструалните цикли; серумен тестостерон; глобулин, свързващ половите хормони (SHBG) и лутеинизиращ хормон (LH); промени в инсулиновата резистентност и постпрандални глюкоза-инсулинови профили при прием на смесена храна. Овулация е настъпила при 55% от получавалите тиазолидиндиона (23 от 42) жени, без значима зависимост от дозата. Преди и по време на лечението с розиглитазон, овулиращите са имали по-ниски нива на циркулиращ инсулин и свободен тестостерон и по-високи на SHBG отколкото неовулиращите. След прилагане на розиглитазон 8 mg дневно за 12 седмици, инсулиновата резистентност се е подобрила и инсулинемията е намаляла с 46%, но по-ниските дози са постигнали по-слаби ефекти. Серумните нива на LH, на тоталния и свободния тестостерон са останали непроменени, докато това на SHBG се е повишило. Tестостеронът се е понижил само в подгрупата на овулиращите с ранна поява на вагинално кървене след започването на лечението с розиглитазон. Използван източник: 1. Cataldo N., Abbasi F., McLaughlin T. et al. Metabolic and ovarian effects of rosiglitazone treatment for 12 weeks in insulin-resistant women with polycystic ovary syndrome. Hum Reprod 2006 21 (1): 109-120