Нов минимално инвазивен подход за отстраняване на липоми



01/03/2006
Интралезионалното приложение на deoxycholate* в ниски концентрации може да бъде относително безопасен, минимално инвазивен и ефективен метод за лечение на малки натрупвания от зряла мастна тъкан, показаха резултатите от проучване на д-р Adam Rotunda и сътр., публикувани през декември в Journal of the American Academy of Dermatology (1). Този метод може да се окаже добра алтернатива на хирургичната ексцизия на липомите, предполагаща някои усложнения и образуването на цикатрикси. В проучването са проследени шест пациента с общо 12 лезии. Всеки липом е третиран интралезионално с натриев деоксихолат - жлъчна сол (1.0%, 2.5% и 5.0%) през интервали от две до двадесет седмици. Проследявани са промяната в размерите на туморите, появата на кожни реакции, както и субективните усещания на пациентите. Чрез ултразвук е установено, че размерите на всички липоми са намалели средно със 75% (37-100%) след 2.2 апликации на деоксихолат. Мастните тумори не само са се "свили", но и са станали по-меки или са се фрагментирали. Ефектът от терапията не е зависел от концентрацията на деоксихолата. Нежеланите лекарствени реакции в мястото на инжектирането са били чувство на парене, еритем, подуване, екхимози, болезненост или загуба на чувствителност. Честотата им е била по-висока при по-големите концентрации на жлъчната сол. Страничните реакции са отзвучали спонтанно. До момента е проведено проучване за минимално инвазивна терапия на липомите с phosphatidyl cholinе** (250 mg/ml), разтворен в деоксихолат. Комбинацията е прилагана интралезионално през 7-15 дни, като тя представлява "безопасен, евтин и ефективен метод" за лечение на мастни натрупвания и липоми, според авторите на това изследване (2). Резултатите от проучването на д-р Rotunda, обаче, потвърждават и установения in vitro и ex vivo самостоятелен липолитичен ефект на деоксихолата, което доказва, че действието на комбинацията фосфатидил холин-деоксихолат се дължи преди всичко на деоксихолата. Терапията с жлъчната сол или подобни детергенти може евентуално да се превърне в лесно приложим нехирургичен метод за премахване на липоми, предлагат авторите. За целта обаче е необходимо провеждането на контролирани клинични проучвания, за да се потвърди безопасността и ефективността на такава интервенция. (АЦ) * деоксихолат - сол на жлъчната деоксихолиева киселина ** фосфатидил холин е употребяван първоначално при исхемична болест на сърцето за разтварянето на атероматозни плаки Използвани източници: 1. Rotunda A., Ablon G., Kolodney M. Lipomas treated with subcutaneous deoxycholate injections. J Am Acad Dermatol 2005;53:973-978www.elsevier.com/wps/find/journaldescription.cws_home/623370/description#description 2. Hexsel D., Serra M., Mazzuco R. et al. Phosphatidylcholine in the treatment of localized fat. J Drugs Dermatol 2003 Oct;2(5):511-8www.drugsindermatology.com Риск за немеланомни кожни тумори при ревматоиден артрит Пациентите с ревматоиден артрит (РА) имат повишен риск за развитие на немеланомни кожни тумори (НМКТ), като тази тенденция е най-изразена при болни на терапия с prednisolon и инхибитори на TNF alpha*, показаха резултатите от проучване на д-р Eliza Chakravarty и сътр., публикувани през ноември в Journal of Rheumatology (1). Това е първото обширно кохортно проучване на връзката между НМКТ, РА и имуносупресивната терапия, отбелязват авторите. До момента такава асоциация е наблюдавана при приложението на инхибитори на TNF alpha (анти-TNF alpha биологични модулатори) и развитието на спиноцелуларен кожен карцином, множествени кератоакантоми, кожни Т-клетъчни лимфоми (2, 3, 4). Приложението на имуносупресори, като циклоспорин и кортикостероиди, е било свързвано с по-висока честота на спиноцелуларния кожен карцином. В проучването са включени 15 789 души с РА, при които честотата на НМКТ е сравнявана с тази при 3 639 болни с остеоартрит (ОА). При пациентите с РА е проследена и честотата на неопластичните кожни лезии спрямо тази при терапия с имуносупресивни медикаменти. След корекция на резултатите по отношение на общоприетите рискови фактори за развитието на кожни тумори: напреднала възраст, мъжки пол, светла кожа, предишна анамнеза за НМКТ, при пациентите с РА е отчетен 19% по-висок риск отколкото при болните с ОА. Сред наблюдаваните болни с РА приложението на prednisolon е свързано с нарастване на риска с 28%, а употребата на някой от инхибиторите на TNF alpha (infliximab, etanercept) е довела до увеличаването му с 24%, което не е статистически значимо. Пациентите на терапия с инхибитор на TNF alpha и methotrexate са били с два пъти по-висок риск за развитие на НМКТ. "Надяваме се, че такива проучвания не само ще подпомогнат лекарите и пациентите в осъзнаването на рисковете и изпълнението на съответните профилактични мерки, но и ще дадат нови възможности за разгадаване на биологичните ефекти на на цитокиновата инхибиция", отбелязват авторите. До момента няма установени препоръки за рутинно извършване на скрининг за неопластични заболявания на кожата. "Ако се потвърди, че ревматоидният артрит самостоятелно и/или имуносупресивните медикаменти повишават риска за НМКТ, би могло да се препоръча годишен скрининг на тези групи болни", заключават изследователите. (АЦ) * Tumor necrosis factor-alpha (тумор некротичен фактор алфа) Използвани източници: 1. Chakravarty E., Michaud K, Wolfe F. Skin cancer, rheumatoid arthritis, and tumor necrosis factor inhibitors. J Rheumatol 2005; 32: 2130-2135 www.jrheum.com 2. Adams A., Zwicker J., Curiel C. et al. Aggressive cutaneous T-cell lymphomas after TNF-alpha blockade. J Am Acad Dermatol; 51 (4): 660-662 www.elsevier.com/wps/find/journaldescription.cws_home/623370/description#description 3. Esser A., Abril A., Fayne S. et al. Acute development of multiple keratoacanthomas and squamoue cell carcinoma after treatment with infliximab. J Am Acad Dermatol; 50 (5): 75-77 4. Smith K., Skelton H. Rapid onset of cutaneous squamous cell carcinoma in patients with rheumatoid arthritis after starting tumor necrosis factor alpha IgG1-fusion complex therapy. J Am Acad Dermatol; 45 (4): 953-956