Levocetirizine – доказана ефективност при терапия на сезонен алергичен ринит



01/03/2006
Levocetirizine* е с доказана ефективност при терапията на сезонния алергичен ринит (САР)** по отношение на облекчаване на назалните симптоми, подобряване на назалния въздушен поток, намаляване на левкоцитния инфилтрат и на нивата на цитокините, показаха резултатите от пилотно проучване на д-р G. Ciprandi и сътр., публикувани в списание Clinical and Experimental Allergy (1). Алергичният ринит е най-честото IgE-медиирано заболяване, като броят на засегнатите непрекъснато нараства. Отличителна черта на възпалението при САР е наличието на еозинофили. Откриването им в назалния смив е в подкрепа на алергичната генеза на заболяването. Имунологичните характеристики на алергичния ринит са свързани с отделяните от Th-2 цитокини - IL-3, IL-4, IL-5, IL-13 и GM-CSF. Ключова роля в процеса на алергичното възпаление има IL-4, който "дирижира" синтеза на IgE, струпването на еозинофилите и мукусната продукция. От друга страна, IL-8 е отговорен за миграцията на неутрофилите. Именно затова се провеждат изследванията на различни медикаменти за въздействието им върху тези два цитокина. Антихистамините са отдавна въведени в терапията на САР поради своето симптоматично действие. Повечето от тях, дори най-старите, повлияват субективните оплаквания от кихане, секреция и дразнене в носа. Само някои от най-съвременните молекули антихистамини обаче, имат въздействие върху назалната обструкция, определяща се от три основни патогенетични механизма: възпалителен едем на мукозата, съдова конгестия и хиперсекреция на мукус. В последните години бяха проведени проучвания, които доказаха деконгестивен ефект при приложението на някои от най-съвременните антихистамини. Това предполага наличието на противовъзпалително действие на тази група медикаменти, което все още е в етап на проучвания. Levoceti-rizine е активният енантиомер на cetirizine и има два пъти по-висок афинитет към Н1-рецепторите в сравнение с cetirizine. Той потиска и еотаксин-индуцираната транс-ендотелна миграция на еозино-филите. Проучването на д-р Ciprandi е първото, даващо данни за действието на levocetirizine върху назалната обструкция и модулацията на цитокините при пациенти със САР. В двойно-сляпото, плацебо-контролирано, рандомизирано, с паралелни групи изследване са включени 30 пациенти със САР на възраст 26.9+/-5.4 години (27 мъже и 3 жени), разделени в три групи, получаващи: levocetirizine 5 mg/ден, desloratadine 5 mg/ден или плацебо. На всеки е снета подробна анамнеза и статус. Диагнозата САР е потвърдена и от положителното алергологично тестуване за полени. Състоянието на участниците е проследено преди и след терапията чрез така наречения общ скор на симптомите (Total Symptom Score = TSS), включващ: ринорея, назален сърбеж, кихане и назална обструкция. Всички пациенти са били подложени на риноманометрия, назален лаваж и натривка преди и след терапията. За изброяването на клетки на възпалението е направено обикновено оцветяване, а нивата на цитокините IL-4 и IL-8 са установени чрез имунологичен анализ на течностите от назалния лаваж. Преди началото на терапията TSS в трите групи не са се различавали съществено. След лечението обаче TSS в двете групи на антихистамин са били значително по-ниски спрямо групата на плацебо. Лечението с levocetirizine е довело до сигнификантно облекчение на симптомите (p = 0.0009) и подобрение на назалния въздушен поток (p = 0.038). Desloratadine също е облекчил симптомите (p = 0.01), но не е подобрил назалния въздушен поток. Levocetirizine е облекчил по-ефективно от desloratadine назалния сърбеж (p = 0.028) и ринореята (p = 0.017). Levocetirizine е намалил сигнификантно броя на еозинофилите (p = 0.029), неутрофилите (p = 0.005), и нивата на IL-4 (p = 0.041) и IL-8 (p = 0.02), докато desloratadine е намалил само нивата на IL-4. Отчетените резултати доказват противовъзпалителното действие на levocetirizine in vivo в терапевтични дози при хора. Това е първото пилотно проучване, даващо доказателства, че levocetirizine може да подобри назалните симптоми и назалния въздушен поток (отчетено с обективен метод: риноманометрия) при пациенти със САР, отбелязват в заключение авторите. Освен това проучването демонстрира имуномодулаторната активност, която проявява levocetirizine in vivo, тъй като той намалява нивата и на двата цитокина IL-4 и IL-8, както и броя на клетките на възпалението (еозинофилите и неутрофилите), което е в подкрепа на данни от предишни проучвания. * Levocetirizine е регистриран в България ?(www.bda.bg) като Xyzal (www.xyzal.com) на UCB ( www.ucb-group.com). Xyzal е мощен и високоселективен H1-антихистаминов препарат и най-новият медикамент в Европа, индициран за симптоматично лечение на алергичния ринит (включително персистиращ ринит) и хронична идиопатична уртикария при възрастни и деца над шест години. В някои страни (като Швейцария) Xyzal перорални капки се прилагат за лечение на алергичен ринит и при деца над двегодишна възраст (в Германия - за алергичен ринит и хронична идиопатична уртикария при тях) ** seasonal allergic rhinitis (SAR) Използвани източници: 1. Ciprandi G., Cirillot A., Vizzaccarot A., Tosca M. Levocitirizine improves nasal obstruction and modulates cytokine pattern in patients with seasonal allergic rhinitis. Clin Exp Allergy 2004; 34: 958-964 www.blackwellpublishing.com