Корупция в здравеопазването или “плащания на ръка”



01/03/2006
Между $50 и $1100 са сумите, които плащат "на ръка" пациентите в българските болници, се казва в публикуван през февруари доклад на организацията Прозрачност без граници* (1). "Цената на корупцията в здравеопазването не се измерва само в пари - тя води до загуба на доверието на обществото в здравната система", заяви David Nussbaum, главен изпълнителен директор на Transparency International. България* е спомената на две места в доклада - в раздела за незаконни плащания за здравни услуги и в раздела за лекарствено снабдяване на национално и болнични ниво. Като форми на корупция са посочени дребни кражби и изнудване, подкупи на официални лица и влияние върху различни аспекти на здравната политика. Незаконниплащанияза здравни услуги Най-често плащания "под масата", за които не се издават никакви документи, се извършват в София (51% от анкетираните в проведено проучване). Кешовите плащания от пациенти (законни и незаконни) са се увеличили от 9% през 1991 на 21% през 1997 година. Средната сума, искана за операция, надхвърля 80% от официално регистрираната средна заплата в страната. Средният разход на домакинство за неофициални плащания, свързани със здравни услуги, е 4.4% от общия семеен доход. Според авторите на доклада, само ниските заплати на лекарите не могат да са обяснение за широко разпространената корупция. Анкетираните лекари много по-често от други групи декларират втори източник на доходи и оценяват социалното си положение като "добро". Най-често най-големи неофициални плащания са получавали лекари с висок социален статус. Трудно е да се измери влиянието на незаконните плащания върху здравната система. Даването на пари, след извършването на услугата или под формата на дарение за болниците, няма негативен ефект върху ефикасността и качеството на здравната система и не нарушава принципа на равнопоставеност на пациентите, според доклада. От другата страна, формулата "плати, за да получиш" има силно негативен ефект върху системата. Нерегламентираните плащания могат да се разглеждат като "доплащане" на здравната услуга или като злоупотреба от страна на лекаря, тъй като пациентът е поставен в ситуация, когато няма много възможности за избор. Докато при първия вариант се налага увеличение на здравните ресурси, включително въвеждане на законови доплащания, при втория се изисква по-силен контрол и наблюдение. И в двата случая обаче, неофициалните плащания водят до нарушение на социалния оптимум на системата - те насочват ресурсите не към най-нуждаещите се, а към най-платежоспособните. Най-пострадали в случая са бедните слоеве от населението, които макар че плащат най-малко в абсолютна стойност, дават най-много като процент от доходите си. Влиянието на нерегламентираните плащания върху качеството на медицинските услуги не е еднозначно. От една страна то се подобрява, което се изразява в съкратено време на чакане, по-добро обслужване и по-продължителен болничен престой. От друга страна обаче, тези предимства са само за индивида, който плаща. Парите, които лекарите получават, най-често се използват за лични нужди и рядко се инвестират в модерно оборудване, обучение и други необходими елементи на модерната здравна система. Липсата на достатъчно финансови здравни ресурси води до неофициални плащания, които с течение на времето се превръщат в "нормална" практика. Недостатъчният контрол върху системата за заплащане води до задълбочаване на корупцията и ерозира доверието и в правителството. Един от начините за ограничение на плащанията "на ръка" е въвеждането на законово доплащане в болниците. Тази форма е защитавана от редица политици, но опитът от държави в които е прилагана, показва, че тя не ликвидира корупцията. Въвеждането й в държави с ниски доходи на населението може да стане ако се ограничат предлаганите безплатни здравни услуги. Необходим е и стриктен контрол, за да се гарантира, че доплащането реално ще замени незаконните плащания. Втори начин за ограничение на корупцията е развитие на частния сектор в здравеопазването - създаване на частни болници и частни здравно осигурителни фондове. В Литва успоредно с развитието на частния медицински сектор са намалели незаконните плащания. Подобни резултати са наблюдавани и в Чехия, където се е стигнало до големи разлики в заплатите на лекарите в частните и държавните болници. Частните здравноосигурителни фондове също могат да намалят корупцията в сектора. Не трябва обаче да се забравя, че голяма част от пациентите могат да предпочетат плащане "на ръка", пред използването на трета страна като посредник. Корупцияв лекарственотоснабдяване В доклада са разгледани лекарственото снабдяване на централно (държавно) и периферно (болнично) ниво. Според авторите, вземането на решения на основата на цена/полза, както и на обективни оценки от търговете са повлияни силно от натиска на месни и чуждестранни фармацевтични компании върху различни елементи от системата - Министерство на здравеопазването, парламентарната комисия, организации на пациенти и лекари и др. Към това трябва е добавено и твърдението, че в България е трудно да се проведат независими клинични проучвания или фармако-икономически анализи. Заключението на авторите се базира както на данни от мониторинг на пресата (5000 статии за периода 2003-2004 година), така и от анализ на позитивната листа на МЗ и списъка за реинбурсиране на медикаменти на НЗКО. При сравнение с Критериите за необходими лекарствени средства на СЗО, се установяват редица случаи на изключване от списъците на стари, с доказани качества медикаменти, за сметка на нови, по-скъпи такива. От друга страна в списъците са включвани голям брой сходни медикаменти, някои от които с неясна ефективност. При сравнение на цените на медикаментите в България с тези в съседни държави се вижда, че страната не получава най-доброто качество за вложените средства. Това показва лошо провеждана лекарствена политика и поражда съмнения за корупция. При анализ на лекарственото снабдяване на отделните болници се наблюдава нарушения в процедурите по търговете, несъответствия спрямо тръжните документи и корекции на цените с допълнителни споразумения, подписвани след приключването на конкурсите. Провеждането на търгове се извършва на "закрито" при липса на публичност и на информация за външен наблюдател. Критериите за селекция в повечето случаи са неясни и общи. Регистрирани са и опити за повлияване на резултатите от търговете чрез дарения от фирми-доставчици. (ИТ) Основни препоръкиот доклада: -здравните власти да осигурят публичен достъп до информация, свързана със здравни проекти, бюджет и политика -данните от здравния бюджет да са достъпни в интернет и да могат да се подлагат на независима ревизия -въвеждане на правила за конфликт на интереси при лекарствената регулация -осигуряване на независим контрол на здравната политика и на проекти на национално и международно ниво -провеждане на антикорупционно обучение[QQ] * Всички изнесени факти, цифри и препоръки са от доклада на Transparency International. Много от тях се основават на неспециализирани и непроверени публикации в масови вестници. Очакваме мнения на колеги по повдигнатите въпроси, които ще публикуваме. Използван източник: 1. Corruption in health: Global corruption report 2006www.transparency.org