Статини и болест на Alzheimer?



01/02/2006
Статините вероятно могат да забавят влошаването на когнитивните функции при болестта на Alzheimer, като упражняват невропротективни ефекти, показаха резултатите от проучване на д-р Masse и сътр. от University Hospital в Lille, Франция, публикувани през декември в Journal of Neurology, Neurosurgery and Psychiatry (1, 2). Данните за наличието на връзка между нивата на холестерола, лечението с липидопонижаващи средства и честотата на болестта на Alzheimer, са твърде противоречиви. Натрупаните резултати за по-ниската честота на заболяването сред пациентите, които приемат статини не са равнозначни на твърдението, че медикаментите, понижаващи холестерола (Lipid Lowering Agents – LLAs) имат благоприятен клиничен ефект при болни с деменция (2). Именно тези неясноти в етиопатогенезата на заболяването са подтикнали авторите да изследват дали терапията с LLA е свързана със забавяне на прогресирането на когнитивните нарушения при болни с Alzheimer. Проследени са 342 пациенти (средна възраст 73.5 години) за среден период от 34.8 месеца. Общо 234 участници са били с нарушен липиден статус. От тях 129 са били лекувани с LLA (47% със статини), останалите 105 не са провеждали терапия. Познавателните им възможности са оценени с помощта на Мini-Mental State Examination (MMSE) – сбор 21.3 точки в началото на изследването. Скоростта на прогресиране на деменцията е изчислена въз основа на разликата на MMSE-сбора в началото и в края на проучването, спрямо времето, измерено в години. Болните са разделени на две групи – с бързо и с бавно прогресиране на заболяването (съотнесено към скоростта на развитие на дементните нарушения за една година в общата популация). При пациентите, лекувани с LLA, не е било наблюдавано значимо влошаване на когнитивните функции (спад в MMSE с 1.5 пункта за година), за разлика от тези, които са били с нарушен липиден статус, но не са били на липидопонижаваща терапия (спад в MMSE с 2.6 пункта за година), както и сравнени с болните с нормални нива на холестерола (спад в MMSE с 2.4 пункта за година). Повишените плазмени концентрации на холестерола се считат за рисков фактор за развитие на болестта на Alzheimer, като ниските нива на липопротеините с висока плътност (HDL) се свързват с по-голяма вероятност за когнитивни нарушения и дементни прояви. Изследвания, проведени in vitro, показват, че холестеролът улеснява формирането на beta-амилоид в ЦНС. В трансгенни животински модели на болестта, хиперхолестеролемията ускорява натрупването на амилоида. При зайци, поставени на диета богата на холестерол, също се наблюдава повишено екстрацелуларно натрупване на субстанцията, намаляващо значително, при изключване на холестерола от храната. От друга страна, високите нива на холестерола водят до активиране на микроглията и формиране на левкоцитни инфилтрати. Отделят се цитокини и свободни радикали, които задълбочават дегенеративните процеси. Установената връзка между високите стойности на холестерола и развитието на болестта на Alzheimer дава основание да се предположи, че терапията с липидопонижаващи медикаменти може да забави развитието на заболяването. Статините намаляват концентрацията на вътреклетъчния холестерол и потискат образуването на бета-амилоид в клетъчни култури. Извън протективния си ефект по отношение на деменцията, LLA притежават допълнителни качества - плейотропно действие. То включва ендотелна протекция чрез повлияване на ензима NO-синтаза, антиоксидантни, противовъзпалителни и антитромбоцитни ефекти. Приложени в терапевтични дози, статините повлияват метаболизма на холестерола в ЦНС, но вероятно не променят амилоидните натрупвания при индивиди без когнитивни нарушения. Според някои епидемиологични проучвания, честотата на болестта на Alzheimer и съдовата деменция е сравнително по-ниска при болни с хиперхолестеролемия, лекувани със статини или други LLA. Резултатите от рандомизирано клинично изпитване с pravastatin при пациенти без дементни прояви не показват значим ефект върху когнитивните функции. В изследване, продължило четири години и обхващащо 1037 жени в постменопауза с исхемична болест на сърцето (ИБС), лекуваните със статини са имали по-висок MMSE сбор. Отбелязана е тенденция към по-нисък риск за когнитивни нарушения, независимо от липидния статус. Рандомизираното, контролирано проучването PROSPER с над 5000 участници (среден MMSE сбор 28, анамнеза за рискови фактори за сърдечносъдови заболявания) не е показало наличието на статистически значим ефект на pravastatin спрямо плацебо върху когнитивните функции. Проектът MRC/BHF Heart Protection Study с над 20 000 участници с ИБС, диабет, атеросклероза, проследени в продължение на пет години, също не е установил значим протективен ефект на simvastatin в сравнение с плацебо по отношение развитието на деменция. В уводна статия на същия брой на Journal of Neurology, Neurosurgery and Psychiatry, д-р F-E de Leeuw твърди, че е необходима „още много работа преди да се направи заключение, че липидопонижаващите агенти са ефективни при болестта на Alzheimer“ (2). (КД) Използвани източници: 1. Masse I., Bordet R., Deplanque D. et al. Lipid lowering agents are associated with a slower cognitive decline in Alzheimer’s disease. J Neurol Neurosurg Psychiatry 2005; 76: 1624-1629 http://jnnp.bmjjournals.com 2. F-E de Leeuw. Lipid lowering agents to delay cognitive decline in Alzheimer’s disease? J Neurol Neurosurg Psychiatry 2005; 76: 1611-1613