Продължителното кърмене намалява риска от диабет



01/02/2006
Продължителното кърмене намалява риска за развитие на диабет тип 2 при жени в млада и средна възраст, показаха резултатите от две големи проучвания, проведени от д-р Karin Michels и сътр. от Brigham and Women`s Hospital, Harvard Medical School в Boston, САЩ, публикувани през ноември в списание JAMA (1). Клиничните изследвания както с животински модели, така и при хора доказват, че при кърмачки инсулиновата чувствителност е повишена, а глюкозната хомеостаза – подобрена, в сравнение с тези, които не кърмят. Въпреки че няколко проучвания проследяват връзката между кърменето и метаболизма на кръвната глюкоза, нито едно до момента не е изследвало как лактацията повлиява вероятността за поява на диабет тип 2. Авторите са използвали данните от две големи кохортни проспективни изследвания – Nurses` Health Study (NHS) и Nurses` Health Study II (NHS II)*. Информация за общата продължителност на кърменето след всяко раждане е събрана с помощта на въпросници – еднократно за участниците от NHS (през 1986) и трикратно за тези от NHS II (през 1993 и впоследствие актуализирана през 1997 и 2003). Резултатите: В двете проучвания по-високият паритет е бил свързан с по-голяма продължителност на кърменето Жените, кърмили за по-дълъг период от време, по-рядко са били пушачки и по-малък процент от тях са били фамилно обременени за диабет Кърмачките имат по-малък риск да отключат диабет тип 2, като всяка допълнителна година кърмене намалява вероятността за заболяването с 15% (за участниците от NHS) и с 14% (за тези от NHS II), независимо от влиянието на рискови фактори като начин на хранене, обездвижване, пушене, висок индекс на телесната маса При жените с едно дете, не е открита връзка между лактацията и риска за диабет, ако кърменето е продължило само шест месеца. Ако обаче жената е кърмила повече от половин година, то вероятността за диабет е толкова по-малка, колкото по-продължително е кърменето Прилагането на медикаменти, които потискат лактацията при кърмачки, води до нарастване на риска от заболяването с близо 50% в сравнение с тези, които никога не са кърмили Участничките, фамилно обременени за гестационен диабет, са имали по-голяма вероятност да отключат подобно нарушение. В NHS II са регистрирани 624 случая на гестационен диабет при наличие на фамилна анамнеза и само 118 случая при тези, които не са обременени с това заболяване Лактацията не повлиява риска за гестационен диабет Основното предимство на настоящото проучване е, че са използвани две големи кохортни изследвания, които да подкрепят хипотезата на авторите. Според екипа на д-р Michels, това е първият подобен проект, който проследява връзката между лактацията и риска за диабет тип 2. Един от проблемите, с който се сблъскват изследователите, е дали индексът на телесна маса (ИТМ) повлиява и променя връзката лактация-диабет. Резултатите от няколко проучвания показват, че наднорменото тегло и инсулиновата резистентност в периода около раждането въздействат неблагоприятно върху лактацията. В NHS II по-високият индекс на телесна маса на 18-годишна възраст е бил свързан с по-малка продължителност на кърменето. След като се вземе под внимание влиянието на фактори като фамилна обремененост и индекс на телесна маса, резултатите от NHS и NHS II, които доказват, че кърменето има протективен ефект по отношение на диабет тип 2, не се променят съществено. Известно е, че лактацията намалява инсулиновата резистентност в постпарталния период. В експериментални модели на плъхове, Burnol и сътр. откриват, че на 12-ия ден от началото на лактацията, нивата на кръвна глюкоза са редуцирани с 20%, а тези на инсулина – с 35%, сравнени с тези, при животни, които не кърмят (2). Kjos и сътр. изследват хомеостазата на кръвната глюкоза при 809 жени с гестационен диабет. В постпарталния период на проследяване между четвъртата и 12 седмица, лактацията е била свързана с подобряване на инсулиновата резистентност и намаляване на стойностите на кръвната глюкоза на гладно (3). Проучване на Buttle и сътр. установява статистически значима разлика в метаболитните показатели между жените-кърмачки и тези, които не кърмят. ИТМ не е повлиял резултатите. При участниците, които са кърмили, стойностите на инсулина са били значимо по-ниски, а енергийните нужди и приемът на въглехидрати – по-високи (4). Интересен факт в настоящото изследване е, че медикаментозното потискане на лактацията води до повишаване на риска за диабет. Това предполага, че намесата в хормоналните промени, свързани с лактацията, може да има важни последствия върху метаболизма. Протективният ефект на лактацията може да е резултат от хормоналните промени в хипофизата. Кърменето потиска освобождаването на гонадотропните хормони и предизвиква продължителна аменорея. Много вероятно е да настъпват промени и в останалите хормони, синтезирани от хипофизата. Zegher и сътр. показват, че жените, които кърмят имат намален афинитет към соматотропин-освобождаващия хормон (releaseing peptide). Възможно е да настъпват и продължителни промени в оста хипоталамус-хипофиза (5). Физиологичните механизми на протективния ефект на лактацията по отношение на диабет тип 2 остават обект на бъдещи клинични проучвания. (КД) * Nurses` Health Study (NHS) започва през 1976 и обхваща 121 700 жени на възраст 30-55 години от 11 щата на територията на САЩ. В началото на проекта, а впоследствие на всеки две години от участниците е събирана информация, свързана със здравния им статус, паритет, начин на хранене, физическа активност, наличие на вредни навици като пушене, фамилна обремененост за диабет, антропометрични показатели. Nurses` Health Study II (NHS II) стартира през 1989 и включва 114 671 участници на възраст между 25 и 42 години от 14 щата. Дизайнът на двете проучвания е сходен. NHS II идентифицира всички случаи на гестационен диабет за разлика от NHS. В NHS са регистрирани общо 5145 случая на диабет тип 2 за периода 1986-2002. В NHS II броят на жените с диагностициран диабет тип 2 за времето между 1989-2001 е 1132. Начинът на хранене (прием на фибри, полиненаситени мастни киселини, обременяване с въглехидрати) е оценен по петстепенна скала. Колкото по-висок е сборът, толкова рискът за диабет е по-нисък. Физическата активност е оценена въз основа на общия брой часове седмично, ангажирани в активно спортуване. Използвани източници: 1. Stuebe A., Rich-Edwards J., Willett W. et al. Duration of lactation and incidence of type 2 diabetes. JAMA 2005; 294: 2601-2610 http://jama.ama-assn.org 2. Burnol A., Leturque A., Ferre P., Kande J., Girard J. Increased insulin sensitivity and responsiveness during lactation in rats. Am J Physiol. 1986; 251: 537-541 http://ajpendo.physiology.org 3. Kjos S., Henry O., Lee R., Buchanan T., Mishell D. Jr. The effect of lactation on glucose and lipid metabolism in women with recent gestational diabetes. Obstet Gynecol. 1993; 82 :451-455 www.greenjournal.org 4. Butte N., Hopkinson J., Mehta N., Moon J., Smith E. Adjustments in energy expenditure and substrate utilization during late pregnancy and lactation. Am J Clin Nutr. 1999; 69: 299-307 www.ajcn.org 5. Zegher F., Spitz B., van den Berghe G. et al. Postpartum hyperprolactinemia and hyporesponsiveness of growth hormone (GH) to GH-releasing peptide. J Clin Endocrinol Metab. 1998; 83: 103-106 http://jcem.endojournals.org