Новости в сърдечната хирургия



01/02/2006
Миниинвазивен аортокоронарен байпас, извършен с помощта на робота da Vinci и комбиниран със стентирана ангиопластика, може да се превърне в една от алтернативите за лечение на пациенти с многоклонова болест, показаха резултатите от проучване, представено на годишната среща на American Heart Association, проведена в края на 2005 (1). „Миниинвазивната операция доведе до успешно извършване на байпас и поставяне на стент при всичките 27 пациенти, което е по-добър резултат, в сравнение с операциите при отворен гръден кош с екстракорпорално кръвообращение (ЕКК)“, заяви д-р Mark Katz, директор на Virginia Transplant Center в Richmond, САЩ и водещ автор на проучването. Следоперативният болничен престой на пациентите е бил два дни и половина, в сравнение с едноседмичния престой след конвенционален аортокоронарен байпас с ЕКК. Хирурзите са отпрепарирали a. mammaria и са извършили байпас на LAD (left anterior descending artery) ендоскопски при затворен гръден кош с помощта на хирургичния робот. Успоредно с това, на част от пациентите са имплантирани стенове на другите засегнати коронарни артерии. Роботизираната операция е извършена през три инцизии с големина от 1 cm в лявата гръдна половина. През единия отвор е вкарана триизмерна камера с десеткратно увеличение, а през другите два отвора – манипулаторите на робота. „Роботизираната хирургия е значително по-малко инвазивна, в сравнение с операциите с ЕКК, което води до по-бързо възстановяване на пациентите, по-малко следоперативна болка и по-ниска степен на инвалидизация“, допълни д-р Katz. В изследването са включени 27 пациенти на средна възраст 59 години с многоклонова болест и стенози на LAD. 23 пациенти са били с предхождаща ангиопластика: при 11 пациенти - 38 дни преди оперативната интервенция, a при 12 - 16 дни преди това. На четирима души стентовете са имплантирани интраоперативно. На 10 болни са имплантирани метални стентове (bare-metal stents - BMS), а на 17 – отделящи медикамент стентове (drug-eluting stents - DES). Пациентите са проследени чрез ангиография на третия месец след операцията. При 26 души графтовете са били напълно проходими; при един пациент е имало стеноза на мястото на анастомозата, която е била разширена с балонна дилатация. Две трети от стентовете са били проходими, а една трета са били със стеноза на лумена на стента. При тях са извършени повторни интервенции за възстановяване на проходимостта на коронарните артерии. Кръвоносни съдове, създадени с тъканно инженерство, могат да се използват за аортокоронарен байпас. „Технологията позволява създаването на кръвоносни съдове от клетки на пациента, които да се използват в сърдечната или съдовата хирургия. Това ще бъде алтернатива за болни, които нямат подходяща a. mammaria или венозни съдове на долните крайници“, заяви д-р Todd McAllester, президент и изпълнителен директор на Cytograft Tissue Engineering в Novato, САЩ и съавтор на проучването. Кръвоносни съдове, създадени чрез тъканно инженерство, могат да намерят приложение при пациенти на хемодиализа, байпас на артериите на долните крайници и в сърдечната хирургия. Проучването е върху девет болни на хемодиализа, като след период на проследяване от пет месеца не е установена оклузия на имплантираните кръвоносни съдове. Процедурата по създаването на съдовете включва вземането на кожна биопсия от пациента, от която се отделят фибробластите и ендотелните клетки. Фибробластите изграждат скелета на бъдещия кръвоносен съд, а ендотелните клетки – вътрешното покритие. „Тази технология може да се използва и в детската сърдечна хирургия за корекции на вродени сърдечни дефекти“, допълни д-р McAllister. Отделящите медикамент стентове (DES) могат да се използват при оклузия на венозни графтове след аортокоронарен байпас, показаха резултатите от проучване, публикувани през декември в списание Catheterization and Cardiovascular Interventions (2). Около половината от венозните графтове, използвани за байпас, са с оклузия след период от 5-10 години. Въпреки че извършването на перкутанна коронарна интервенция (PCI) е за предпочитане пред повторен сърдечен байпас, честотата на вътрелуменна стеноза на BMS е честа. От друга страна, все още има малък опит с прилагането на DES при оклузия на коронарни графтове. Учени от Cedar-Sinai Medical Center в Los Angeles, САЩ са приложили PCI при 223 души с оклузия на венозни графтове, 30% от които са били с остър коронарен синдром. Средния период от извършването на аортокоронарния байпас и PCI е бил 7.6 години. DES са приложени при 189 пациенти (paclitaxel или sirolimus), а BMS – при 84. Резултатите показват, че след деветмесечен период на проследяване, смъртността в групата с DES е била 1%, а в групата с BMS – 4% (р=0.03); честотата на миокарден инфаркт - 4.3% срещу 20% (р=0.04); а таргетната съдова реваскуларизация – 10.1% срещу 36.9% (р=0.035). „PCI с DES е ефективно лечение, дори при високорискови възрастни пациенти с намалена левокамерна функция“, смятат авторите. (ИТ) Допълнителна информация за робота da Vinci: Роботът da Vinci ще извършва коронарна реваскуларизация чрез миниинвазивна хирургия MD 2004; Брой 1 (септември) Робот коригира диафрагмална херния при новородено MD 2005; Брой 3 (април) Роботът da Vinci ще извършва и гинекологични операции MD 2005; Брой 5 (юни) Използвани източници: 1. American Heart Association Annual Meeting www.americanheart.org 2. Lee М., Shah А., Aragon J. et al. Drug-eluting stenting is superior to bare metal stenting in saphenous vein grafts. Catheter Cardiovasc Interv 2006; 66: 507-511 www3.interscience.wiley.com