Нови указания за диагноза и лечение на синуит



01/02/2006
Американските Академия и Колегия по алергия, астма и имунология* издадоха нови съвместни препоръки за диагноза и лечение на синуит, които бяха публикувани през декември в Journal of Allergy and Clinical Immunology (1). „Новите практически указания имат за цел да подобрят диагнозата и терапията, което да доведе до намаляване на разходите за лечение на заболяването и до по-добро качество на живот при пациентите със синуит“, заяви водещият автор в публикацията Raymond Slavin от Saint Lois University в САЩ. Синуитът (възпаление на един или повече параназални синуси) засяга приблизително 16% от възрастните американци, като годишните разходи за лечение му само в САЩ са $5.8 милиарда. Заболяването се класифицира според броя и вида на включените синуси. При острия синуит, симптомите продължават по-малко от четири седмици и включват инфекция на горния респираторен тракт, пурулентна ринорея, постназален дренаж, аносмия, назална конгестия, лицева болка и главоболие, висока температура, кашлица и/или отделяне на гноен секрет. При подостро протичане, оплакванията продължават от един до два месеца. Хронично засягане се приема при сходна симптоматика повече от осем седмици, с варираща тежест, като се регистрират типични отклонения при компютърна томография (КТ) или магнитно резонансно изобразяване (МРИ). Често симптомите не са ясно изразени. Рекурентният синуит се определя като три или повече епизода на остър синуит в рамките на една година, причинени от различен микроорганизъм. Вирусните инфекции и алергичният ринит са най-често срещаните предразполагащи фактори за заболяването, предшествайки бактериалните инфекции със Streptococcus pneumoniae, Haemophillus influenzae и Moraxella catarrhalis. Други възможни патогени са Staphylococcus aureus, Pseudomonas aeruginosa, анаероби и гъби. Често средният отит и бронхиалната астма също водят до развитие на синуит, възникващ на фона и на гастроезофагеален рефлукс, девиация на септума и назални полипи. Симптомите при деца са лесна раздразнителност, повръщане, продължителна кашлица и по-рядко гадене, отпадналост, хипосмия и възпаление на гърлото. Диагнозата се поставя на базата на клинична картина, физикален преглед, образни и/или лабораторни методи. Използването на KT или МРИ при острия синуит не се налага, тъй като е лесно разпознаваем. Образната диагностика е препоръчителна при маскирана клиника, неясни физикални данни и липса на ефект от оптимална терапия. КТ е метод на избор, тъй като показва отклоненията в остиомеаталния комплекс и синусните кухини. МРИ предоставя полезна информация за ангажиране на меките тъкани. Лабораторните изследвания могат да включват назална цитология, биопсия или тестове за имунен дефицит и муковисцидоза. Антибиотичното лечение е метод на избор при острата форма на заболяването, като времето за лечение е от 10 до 14 дни. Поради нарастващата резистентност към penicillin, често се налага използването на алтернативни антибиотици, като изборът се базира на предполагаемата ефикасност, цена и странични действия. Amoxicillin е средство на избор, като негова алтернатива е trimethoprim-sulfamethoxazole. Обикновено посоченият срок за терапия е достатъчен, но при по-новите средства той може да бъде и по-кратък. Ако няма подобрение в рамките на три до пет дни, се прибягва до смяна на антибиотика с висока доза amoxicillin-clavulanate, цефалоспорини, макролиди или покриване на анаеробната флора с clindamycin или metronidazole. Според авторите на новите указания, ролята на антимикробните средства при хроничния синуит е противоречива – лечението може да продължи и по-дълго време, като трябва да се мисли и за анаеробни патогени. При хиперпластичен еозинофилен синуит (който е рядка, неинфекциозна форма на хроничния ситуит) може да се наложи приложението на системни кортикостероиди. При рекурентна или хронична форма, в терапията могат да се включат интраназални кортикостероиди, антихистаминови препарати, деконгестанти, муколитици и/или експекторанти. Интравенозните имуноглобулини са показани само при случаи с доказано функционално нарушение на хуморалния имунитет. Консултация с алерголог и/или имунолог е необходима при персистираща симптоматика след хирургична интервенция (показана само след неуспешнo консервативно лечение), липса на ефект от антибиотичната терапия, влошаване на качеството на живот, съпътстващ алергичен ринит. Персистирането на хроничния синуит се дължи на локализираната в остиомеаталната система инфекция, въпреки че и други (общо състояние, околна среда) фактори играят значима роля. Често ендоскопската синусова хирургия има добър ефект върху хода на заболяването, но дефинитивното подобряване на състоянието изисква комбинирана консервативна и инвазивна намеса. (ОИ) * American Academy of Allergy, Asthma and Immunology (AAAAI) www.aaaai.org American College of Allergy, Asthma and Immunology (ACAAI) www.acaai.org Използван източник: 1. Slavin R., Spector S., Bernstein I. et al. The diagnosis and management of sinusitis: A practice parameter update. Journal of Allergy and Clinical Immunology, December 2005, S13-S47 www.jacionline.org/issues/contents