Глюкозният толеранс предсказва изхода при анорексия нервоза



01/02/2006
Глюкозният толеранс може да предсказва терапевтичния изход при краткосрочно захранване на пациентки с анорексия нервоза (АН), като има тясна връзка между предварителния глюкозен отговор, терапевтичния прогрес при намаляване на страха от приема на енергия и процеса на постепенно захранване, показаха резултатите от проучване на д-р Daisuke Yasuhara и сътр., публикувани през 2005 в списание Psychosomatic Medicine (1). Малко е известно за биологичните фактори, които предсказват прогнозата при захранването на пациентки с АН. Глюкозният метаболизъм отразява хранителния статус при тях при извършване на орално обременяване с глюкоза (ОГТТ). Авторите съпоставят резултатите на пациентките при ОГТТ преди започване на лечението и продължителността на процеса на постепенно захранване. Включени са 64 участнички с АН (33 с намален прием на хранителни вещества, наречени рестриктори и 31 жени, които след прием на храна, използват очистителни) и 13 здрави контроли. При всички е проведен ОГТТ преди започване на нутритивна рехабилитация, включваща и намаляване на страха (desensitization) от прием на енергия от 1000 на 1600 ккал/ден. В зависимост от резултатите от ОГТТ, пациентките са разделени на групи с нисък, нарушен и нормален глюкозен толеранс. Дневният енергиен прием, седмичното наддаване на тегло и продължителността на периода за намаляване на страха от прием на хранителни вещества са проследявани до 12-та седмица. От пациентките с анорексия 20 са били с нисък, 21 с нарушен и 23 с нормален отговор при ОГТТ. Болните, независимо с какъв вид АН, които са имали нормален отговор, са били с по-къс период на преодоляване на страха от захранване спрямо останалите (p=0.003 за рестрикторите, p<0.001 за жените, които след прием на храна използват очистителни). И при двата типа АН пациентките с нисък или с нарушен глюкозен толеранс, са имали по-труден и продължителен период на преодоляване на страха от захранване и по-нисък дневен енергиен прием при нутритивната рехабилитация спрямо болните с нормален толеранс, чието седмично наддаване на тегло е било по-добро. Възстановяването на телесната маса по време на болничния престой се смята за важен прогностичен фактор. „Клиницистите трябва да извършват стриктно мониториране и оценка на глюкозния метаболизъм още в началото на терапията, което може да даде полезна информация за прогнозиране на резултатите от захранването при пациентки с АН,“ заявява д-р Yasuhara (2). „Нарушенията в глюкозния метаболизъм при АН могат да се дължат на множество биоповеденчески, психологични и хранителни фактори. Ето защо смятаме, че са необходими по-нататъшни проучвания на тези параметри, за да се открият по-надеждни прогностични маркери за изхода от захранването при болни с АН,“ отбелязват в заключение авторите. (АЦ) Използван източник: 1. Yasuhara D., Naruo T. et al. Glucose tolerance predicts short-term refeeding outcome in females with anorexia nervosa. Psychosomatic Med 2005; 67: 669-676 www.psychosomaticmedicine.org