Фактори, свързани с риска за фрактури при много възрастни пациенти



01/02/2006
Влиянието на генетичните фактори върху риска за фрактури се модулира от възрастта на пациента и вида на фрактурата, показаха резултатите от проучване на д-р Karl Michaelsson и сътр., публикувани през 2005 в списание Archives of Internal Medicine (1, 2, 3). Според изследователите, „профилактиката на фрактурите при много възрастни пациенти трябва да бъде насочена към промяна в начина им на живот“, включваща най-вече повишаване на физическата активност и отказ от тютюнопушене. Фрактурите, резултат на остеопоротични изменения, силно влошават качеството на живот. Повече от една трета от пациентите не възвръщат предишния си функционален капацитет, като при много от тях нараства рискът за смъртен изход, свързан със залежаването, обездвижването и съответните усложнения (1). Влиянието на генетичните фактори върху риска за остеопоротични фрактури е все още неизяснено. Затова авторите проследяват в проучването си двойки близнаци - идеалния модел за оценка на генетичния риск и за сравняване на влиянието на гените спрямо това на средата. При изследването е проследена кохорта от 33 432 близнаци (3724 еднояйчни и 6314 разнояйчни, еднополови двойки и 5736 разнояйчни, разнополови двойки), родени в Швеция в периода 1896–1944. Използвани са Swedish Twin Registry (Регистър на близнаците), Swedish Inpatient Registry (Регистър за хоспитализирани пациенти) и телефонни интервюта, за да се определи генетично-обусловената склонност към фрактури при много възрастни пациенти. При 6021 близнаци са наблюдавани фрактури, като счупванията са били по-чести при жените – 23%, в сравнение с мъжете – 14%. Повече от половината случаи са остеопоротични фрактури, настъпили след 50-годишна възраст (3599), като най-тежкият вид – фрактура на бедрената кост, е наблюдаван при 1055 пациенти. Генетичната предразположеност към фрактури е била различна в зависимост от типа счупване и от възрастта. Влиянието на наследствеността в зависимост от възрастта за появата на остеопоротични фрактури е било умерено или слабо спрямо общия риск за счупване. Наследствените фактори са имали най-подчертано влияние при първа фрактура на фемура под 69 години (0.68), по-слабо за подобни фрактури във възрастта 69-79 години (0.47) и изключително ниско над 79 години (0.03), показват резултатите от проучването. „Наследствеността за остеопоротични фрактури има по-силно влияние, отколкото й е приписвано при предишни изследвания, особено за ранната им поява“, отбелязват авторите на изследването. „Трябва да се насърчава търсенето на гените, определящи предразположеността към ранни остеопоротични фрактури и факторите на средата, които модулират тяхната експресия, особено при възрастни с фрактура на бедрената кост“. (АЦ) Използвани източници: 1. Michaelsson К., Melhus H., Ferm H. et al. Genetic liability to fractures in the elderly. Arch Intern Med 2005; 165: 1825-1830 www.archinte.ama-assn.org, www.jamamedia.org 2. Genetic susceptibility to fractures varies with age www.medscape.com 3. Propensity to bone fractures in the elderly has a genetic factor www.medicalnewstoday.com