Високи дози atorvastatin забавят прогресирането на деменцията



01/12/2004

Аtorvastatin в дневна доза от 80 mg може да забави прогресирането или да стабилизира болестта на Alzheimer (Alzheimer disease – АD), показаха резултатите от плацебо-контролирано пилотно проучване на д-р Larry Sparks и сътр. от Sun Health Research Institute в Sun City, Arizona, САЩ (www.shri.org), които бяха представени на годишната среща на American Heart Association (AHA http://www.americanheart.org) през ноември (5, 6).

В едногодишното изследване ADCLT (Alzheimer’s Disease Cholesterol-lowering Treatment) са участвали 46 болни с АD на средна възраст 78 години (60% мъже). При получавалите atorvastatin не е наблюдавано влошаване на когнитивните функции и се отчита стабилизиране на заболяването.

Според д-р Sparks, „минималният ефект на медикамента е, че отлага влизането на пациента в специализирано заведение, а оптималният, че подобрява качеството на живот на болните“.

Участниците в ADCLT са получавали рандомизирано atorvastatin или плацебо. Състоянието им е било оценявано по следните показатели – Alzheimer`s Disease Assessment Scale (ADAS-cog), Mini-Mental State Examination (MMSE), Geriatric Depression Index (GDS) и Neuropsychiatric Inventory score (NPI).

Всички показатели са претърпели съществено подобрение при болните на atorvastatin в края на изследването. Например, средната стойност на NPI* в началото на проучването е била 7.5 за двете групи. На 12-ия месец тя се е увеличила до 9 за участниците в групата с atorvastatin и до 16 за плацебо групата.

В края на изследването 53% от пациентите, лекувани с atorvastatin, са били стабилизирани или са показали подобрение в когнитивните функции срещу 28% за плацебо-групата.

Без да бъде критерий за включване в проучването, при всички болни е изследван липидният статус. При участниците, получавали atorvastatin, нивата на LDL-холестерола са се понижили от 124 mg/dl до 57 mg/dl, а общият холестерол е намалял с 40%.

Аtorvastatin не преминава през кръвно-ликворната бариера, поради което наблюдаваното подобрение в когнитивните функции и в качеството на живот е много вероятно да е резултат от намалените серумни нива на холестерола (статините са инхибитори на синтезата на холестерол).

Д-р Sparks предлага хипотеза, според която статините намаляват не само холестерола, но и серумните нива на бета-амилоида. Това служи като сигнал за ЦНС, която освобождава нови количества бета-амилоид в системното кръвообращение. Друг вероятен механизъм на действие е метаболизирането на патологичния протеин до метаболитно-неактивно вещество, което лесно се елиминира от организма.

Възможно е статинът да имат и други физиологични ефекти – плейотропни, противовъзпалителни и съдови, които да допринасят за наблюдаваното благоприятно действие.

Според д-р William Thies, вицепрезидент на Асоциацията на AD (www.alz.org), резултатите от проучването са обещаващи, но „това са само клинични резултати и няма патоанатомични доказателства, че нивата на бета-амилоид в ЦНС са редуцирани“.

Друг водещ учен в областта на AD, д-р Samuel Gandy, професор по неврология и завеждащ Farber Institute към Thomas Jefferson University във Philadelphia (www.jefferson.edu/fin) оценява резултатите от изследването като обнадеждаващи: „Toва е първото клинично проучване, което съобщава за положителен ефект, но на този етап е трудно да направим реална преценка на данните“.

Д-р Sparks е първият, който започва да изследва връзката между високите нива на холестерола и вероятността за развитието на болестта на Alzheimer, след като установява, че намаляването на стойностите на липидите при зайци с атеросклероза води до редуциране на амилоидните плаки в ЦНС.

В момента в САЩ се провежда голямо многоцентрово проучване, което ще оцени ефективността и безопасността на simvastatin (статин, преминаващ кръвно-ликворната бариера) в повлияването на симптоматиката и еволюцията на леката и умерена форма на AD (7). Изследването CLASP (Cholesterol Lowering Agent to Slow Progression of AD) ще приключи през декември 2005 година и включва около 400 участници. (КД)

* Neuropsychiatric Inventory score (NPI) оценява невропсихичните нарушения по 12-степенна скала въз основа на данните от личния асистент на болните в два аспекта – поведението на пациента (оценка от 0 до 144) и тежестта на работата по обгрижването на болния (оценка от 0 до 60), като 0 е оптималната оценка

Използвани източници:

1. Animal study suggests safer immunization approach to Alzheimer`s http://www.inovations-report.com

2. Antibodies injected into the brain slow growth of Alzheimer`s plaques in mice http://www.medscape.com

3. Trial of new type of drug that attacks amyloid http://www.news-medical.net

4.Evaluation of Alzhemed in patients with mild to moderate Alzheimer`s Disease http://www.clinicaltrials.gov

5. High-dose atorvastatin can slow progression of Alzheimer`s disease http://www.medscape.com

6. ADCLT: Alzheimer’s disease cholesterol-lowering treatment trial http://www.medscape.com

7. http://www.clinicaltrials.gov/show/NCT00053599