Силиконовите импланти в гърдите не са рискови за съединителнотъканни заболявания



01/12/2004

Няма статистически значим риск за развитие на съединителнотъканни заболявания (СТЗ) сред пациентки със силиконови импланти в гърдите, показаха резултатите от ретроспективно кохортно проучване на д-р Louise Brinton и сътр. от Националния раков институт на САЩ (National Cancer Institute – NCI), публикувани в American Journal of Epidemiology (AJE) през октомври (1, 2).

Изследователите са използвали данни от едно от продължителните и мащабни изследвания в тази област (National Cancer Institute Breast Implant Study) за изучаване на нежеланите странични прояви от имплантиране на силиконов материал в гърдите на 13 500 жени с козметична цел.

Проучването на д-р Brinton и сътр. е първото, което:

изучава последствията от имплантиране на силиконов материал в гърдите, използвайки за контроли не само жени от общата популация, но и тези, подложили се на друг вид пластична хирургия

обхваща голям контингент от жени

има продължително наблюдение във времето (средно 13 години)

анализира детайлно видовете импланти и поднася анамнестични данни за развили се преждевременно съпътстващи заболявания

Резултатите от този мащабен ретроспективен анализ са обект на няколко публикации след 2000 година в различни научни списания, последната от които е тази в AJE.

В проучването са включени три групи участнички:

3500 пациентки с имплантиран преди 1989 (1962-1988) силиконов материал в двете гърди

4000 жени на съответстваща възраст, при които е осъществена друг вид пластична хирургия (липосукция, корекция на бръчки на лицето и шията)

жени от общата популация, които не са се подлагали на хирургични корекции

По отношение на вида на имплантирания материал (вж. по-долу) са обособени няколко категории (3):

при най-голям процент от жените (49.7%) са имплантирани материали на базата на силиконов гел

при 34.1% – импланти с двоен лумен (двойната обвивка загражда два сака, вътрешният е изпълнен със силиконов гел, а външният – със солеви разтвор)

при 12.2% – импланти, съдържащи солеви разтвори

при 3.9% – друг вид имплант, който не е описан в проучването

Без да подлагат участничките на клинични прегледи и изследвания, авторите са използвали информация от медицинските им досиета, относно проведената хирургична интервенция, наличието на рискови фактори от страна на пациентките за възникване на постоперативни усложнения и техния характер и най-вече за развитие в рамките на посочения интервал от 13 години на неоплазми и СТЗ.

Д-р Brinton и сътр. са верифицирали лансираната от няколко малки предходни проучвания хипотеза за двойно по-голямата честота на СТЗ (Rheumatoid arthritis -RА, Lupus erythematosus systematisatus – LES, Sclerodermia – Scl, Sjogren syndrome – SS) сред пациентки със силиконови импланти чрез ревизиране „на сляпо“ на медицинските досиета на заболелите от СТЗ жени в рамките на постоперативния период.

Двама независими ревматолози са установили, че само малка част – 17-30% от документираните случаи на СТЗ вероятно са свързани с имплантирането на силиконови материали – относителен риск RR – 2.0 (доверителен интервал CI – 95%) за RA, Scl, SS и в частност RR – 1.3 (CI – 95%) за RA, т.е. относителният риск не е сигнификантен.

„Тези данни сочат, че анамнестичната интерпретация на пациентките за възникване на СТЗ в резултат на имплантиране на силиконовите материали се влияе от статистическите данни и собствените им предубеждения. Ако съществува някакъв риск, то той е незначителен, дори според проучване от такъв мащаб“, коментират авторите.

Други по-важни резултати, дефинирани в хода на голямото проучване на NCI:

Жените, при които е извършена друг вид пластична хирургична намеса, са по-подходяща контролна група, в сравнение с тези от общата популация (6)

Силиконовите импланти не увеличават риска от развитие на рак на гърдата (7)

Силиконовите импланти не увеличават риска от развитие на други ракови заболявания, с изключение на неоплазми на ЦНС и на дихателната система, като тази зависимост е статистически значима само за последните и не се свързва с продължителната експозиция на силикон (8)

Жените с импланти в гърдите не са изложени на повишен риск от преждевременна смърт, с изключение на случаите, в които смъртта настъпва в резултат на малигнено заболяване на дихателната система (три пъти по-голяма вероятност), на ЦНС (два пъти) или на самоубийство (до пет пъти по-висок риск!). Тези данни подлежат на бъдеща интерпретация и верификация (9). (MM)

Използвани източници:

1. Brinton L., Buckley L., Dvorkina O. et al. Risk of connective tissue disorders among breast implant patients. Am J Epidemiol 2004, Oct; 160, 7: 619 -27 http://www.aje.oupjournals.org

2. No convincing evidence that breast implants effect development of connective tissue disorders; 19 Oct. 2004 http://www.news-medical.net

3. National Cancer Institute Breast Implant Study http://www.cancer.gov

4. Edworthy S., Martin L., Barr S. et al. A clinical study of the relationship between silicone breast implants and connective tissue disease. J Rheumatol. 1998 Dec; 25, 12: 2474 – 5 http://www.jrheum.com

5. Janowsky E., Kupper L., Hulka B. Meta-analyses of the relation between silicone breast implants and the risk of connective-tissue diseases. NEJM. 2000 Mar; 342, 11: 781 – 9 http://www.nejm.org

6. Brinton L., Brown S., Colton T. et al. Characteristics of a population of women with breast implants compared with women seeking other types of plastic surgery. Plastic and Reconstructive Surgery 2000; 105, 3: 919 – 27 http://www.plasreconsurg.com

7. Brinton L., Lubin J., Burich M., et al. Breast cancer following augmentation mammoplasty (United States). Cancer Causes & Control 2000; 11, 9: 819 – 827 http://www.kluweronline.com

8. Brinton L., Lubin J., Burich M. et al. Cancer Risk at sites other than breast following augmentation mammoplasty. Annals of Epidemiology May 2001; 11, 4: 248 – 256 http://www.sciencedirect.com/science/journal/10472797

9. Brinton L., Lubin J., Burich M. et al. Mortality among augmentation mammoplasty patients. Epidemiology May 2001; 12, 3: 321 – 326 http://www.epidem.com