Сърдечносъдовите заболявания при пациенти с диабет тип 2 не се лекуват адекватно



01/12/2004
Пациентите с диабет тип 2 и изявена атеросклероза не получават адекватно лечение за намаляване на сърдечносъдовата заболеваемост и смъртност, като най-вероятната причина за това е „глюкоцентричната“ представа за диабета, показаха резултатите от изследване на Lauren C. Brown и сътр. от University of Alberta, Канада, публикувани в Journal of Canadian Medical Association през ноември (1). По-малко от 25% от пациентите с диабет тип 2 и симптомна атеросклероза получават лечение със статини или антиагреганти и под 50% се лекуват с АСЕ инхибитори, са установили канадските изследователи при проследяване за период от пет години на медицинските досиета на 12 106 души. Най-честите клинични изяви на атеросклерозата при диабет сa ИБС (исхемична болест на сърцето), MСБ (мозъчносъдовата болест) и периферносъдова болест (ПСБ). Лекарствените групи, намаляващи сърдечносъдовия риск при диабетици с изявена атеросклероза, са антиагрегантите, статините и АСЕ инхибиторите. Спирането на тютюнопушенето и стриктният контрол на артериалното налягане също редуцират риска. „Пациентите с ИБС, въпреки че по-често са лекувани със статини, антиагреганти или АСЕ инхибитори в сравнение с пациентите без ИБС (p<0.001 за трите групи препарати), получават субоптимално лечение“, подчертават Brown и сътр. Сходен модел на субоптимално лечение е наблюдаван и при болните с установена МСБ или ПСБ. Сред популацията с диабет тип 2, заедно трите групи лекарства са предписвани само при 11% от случаите с ИБС, при 22% - от тези с МСБ и при 12% с ПСБ. Болните с ПСБ, претърпели ампутация на долен крайник, не получават по-често терапия с антиагрегант или със статин, в сравнение с тези без ампутация. ПСБ се наблюдава при 25% до 50% от пациентите с диабет тип 2 и е важен предиктор за кардиоваскуларния риск. Петгодишната преживяемост на тези болни е по-малка (72%) в сравнение с рака на гърдата (85%), но въпреки това лекарите не отчитат важността да управляват цялостния сърдечносъдов риск при пациентите с диабет. Смъртността сред диабетната популация е 5% годишно, приблизително два пъти по-голяма в сравнение с останалото население. Макроваскуларните усложнения на заболяването са водещата причина за високия риск от смъртност, което налага агресивното управление на кардиоваскуларния риск с доказано ефективни лекарства (2). (ОИ) Използвани източници: 1. Brown L., Johnson J., Sumit R. et al. Evidence of suboptimal management of cardiovascular risk in patients with type 2 diabetes mellitus and symptomatic atherosclerosis. Journal of Canadian Medical Association 2004; 171: 1189-1192 www.cmaj.ca 2. Beckman J., Creager M., Libby P. Diabetes and Atherosclerosis - Epidemiology, Pathophysiology and Management JAMA 2002; 287: 2570-2581 www.jama.ama-assn.org