Ранна рехабилитация при активна ХОББ



01/12/2004
Ранната рехабилитация след хоспитализация по повод на изостряне на симптомите при пациенти с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) води до значимо подобрение в клиничното им състояние, показаха резултатите от проучване на William D-C Man и сътр. от King’s College Hospital в Лондон, публикувани в British Medical Journal през ноември (1). Хоспитализацията по повод на екзацербация на ХОББ представлява значителна финансова тежест за здравноосигурителната система на всяка страна. През последното десетилетие разходите за пациентите в болниците във Великобритания нараснаха с 50%, достигайки 850 милиона евро. Подходящото и навременно лечение спомага за бързо възстановяване на пациентите, подобрява качеството им на живот и намалява риска от повторен болничен прием. Пулмоналната рехабилитация е мултидисциплинарна програма за пациенти с хронични дихателни заболявания, целяща подобряване на физическия капацитет и социална адаптация на пациентите. За оценка на ефекта от рехабилитацията се използват тестът за ходене с постепенно нарастване на скоростта (incremental shuttle walk test), тестове за оценка на респираторните функции (chronic respiratory questionnaire – CRQ и Saint George’s Respiratory Quеstionnaire – SGRQ) и кратък тест за цялостното здравословно състояние (short form SF-36). В проучването на D-C Man и сътр. са включени 42 пациента, хоспитализирани поради изостряне на симптомите при ХОББ и рандомизирани след изписването им в група за ранна рехабилитация (21 души) и контролна група (21). Всички те са получили в болнични условия стандартно лечение – бронходилататори, кислород, перорални или интравенозни антибиотици, едно- или двуседмичен курс на лечение с перорален prednisolone (30-40mg дневно). Рехабилитационната програма е включила двучасови упражнения всяка седмица с обща продължителност два месеца. Един час е отделен за физическо натоварване (бързо ходене, колоездене и силови упражнения за горни и долни крайници) и един час за обучение на пациентите – хранене, поддържащо лечение и начин на живот. Пациентите са наблюдавани от физиотерапевт и медицинска сестра, като се препоръчва извършването на упражнения в домашни условия (най-малко 20 минути на ден). Състоянието на болните е оценено три месеца след започване на рехабилитацията, като критериите за оценка са резултати от теста за продължително ходене, CRQ и SGRQ тестовете при двете групи, както и цялостното здравословно състояние. По отношение на последния критерий няма значими разлики при двете групи (р=0.057). Ранната рехабилитация води до значимо подобрение на четирите компонента на CRQ теста – диспнея (р = 0.003), отпадналост (р = 0.004), контролиране на болестта (р < 0.001) и емоционално състояние (р < 0.001). При теста за ходене пациентите, участвали в програмата, са изминавали значително по-голямо разстояние (60 метра средно, интервал на чувствителност 95%, р = 0.0002). Подобни са и данните от SGRQ теста – общият резултат е с 12.7 пункта по-нисък (р = 0.002) в сравнение с контролната група. Вторичните критерии за оценка показват по-малък брой посещения при личния лекар, на спешните отделения, както и на специализирани болнични заведения за пациентите-участвали в рехабилитационната програма. Хоспитализацията е с 30% по-ниска, в сравнение с контролната група, като е намаляла и продължителността на болничния престой. Настоящите указания за лечение на ХОББ препоръчват пулмонална рехабилитация при пациенти в стабилно състояние. Данните от това проучване потвърждават необходимостта от този метод и при болни с активност на заболяването. Това води до по-малък брой екзацербации и последващи хоспитализации (2). (ОИ) Използвани източници: 1. Man W., Polkey M., Donaldson N. et al. Community pulmonary rehabilitation after hospitalisation for acute exacerbations of chronic obstructive pulmonary disease: randomised controlled study BMJ 329: 1209 www.bmj.com 2. National Institute for Clinical Excellence (NICE). Chronic obstructive pulmonary disease: national clinical guideline for management of chronic obstructive pulmonary disease in adults in primary and secondary care. Thorax 2004;59 www.nice.org