Новини от годишната среща на Американската академия по отоларингология



01/12/2004
От 19 до 22 септември в New York, САЩ се проведе годишната среща на Американската академия по отоларингология и хирургия в областта на главата и шията (American Academy of Otolaryngology-Head and Neck Surgery, AAO-HNS). Представяме ви част от най-интересните доклади и съобщения. Подробна информация за конгреса може да намерите на интернет страниците на AAO-HNS www.entnet.org и www.entlink.net. Хранителните алергии са по-чести при деца, които подлежат на оториноларингологични интервенции Хранителните алергии се срещат два пъти по-често при деца, които подлежат на оториноларингологични (ear, nose, throat - ENT) интервенции, в сравнение с общата популация, показаха резултатите от проучване, проведено в University of Missouri (1). „Все още не можем да установим пряка причинна връзка между по-високата честота на хранителните алергии и пациентите за ENT интервенции, но това може да помогне за ранната им диагноза чрез сравнително прости антигенни тестове“, заяви д-р Shazia Bhombal, автор на проучването. В проучването са включени 242 пациенти на възраст до 18 години (средна възраст - 4.7 години), обект на различни ENT интервенции през последните две години, на които са изследвани серумните нивата на IgE антитела както и IgE антитела към специфични антигени (мляко, яйца, телешко месо...). Документирано е и наличието на фамилна анамнеза за алергии. При пациентите е установена честота на алергия към мляко 10.7% (около 2.5% в общата популация) и алергия към яйца 5% (между 1.6% и 2.6% в общата популация). Общата честота на пациенти с хранителна алергия е била 14.9%. Според д-р Bhombal, „резултатите от проучването ще помогнат за по-точното диагностициране на пациентите в детска възраст, обект на ENT хирургията“. Триизмерен CT подобрява оперативните резултати при лицеви фрактури Използването на триизмерен (3D) компютърен томограф (CT) подобрява диагнозата и оперативния подход при пациенти с комплексни фрактури в лицевата област, се казва в доклад, изнесен на срещата (2). „След изследване на 15 пациенти със стандартен двуизмерен CT, решихме, че девет от тях подлежат на оперативна интервенция. След изследване с 3D СТ се оказа, че при още двама пациенти се налага операция (+13%)“, заяви проф. Amy Hessen от University of Texas Medical School, един от авторите на проучването. Изследването е имало за цел да установи доколко допълнителната информация от 3D-CT ще повлияе на решението за оперативно лечение при лицеви фрактури. Авторите са базирали първоначалните си решения за хирургична интервенция на базата на резултат от стандартен двуизмерен CT. След изследване на пациентите с 3D-CT, те са отбелязвали промените в диагнозата или оперативния план. Според проф. Hessen, „допълнителното изследване с 3D-СT помогна за уточняване на диагнозата при 67% от пациентите“. Резултатите от проучването трябва да се интерпретират внимателно, предвид малкия брой пациенти. Изследването е било ограничено до образната диагноза, като не са отчитани други фактори, които влияят при поставянето на диагнозата и оперативното лечение. В момента проучването се разширява, за да се установи дали в действителност 3D-CT води до по-добри интра- и постоперативни резултати. Синуитът е честа причина за прием в спешните отделения Синуит е причина за пет на всеки 1000 приема в спешните отделения в САЩ, показаха резултати от проучването National Hospital Ambulatory Medical Care Survey (3). „Повечето изследвания за лечението на синуит са върху хоспитализирани пациенти; много малко се знае за лечението му в условията на спешните отделения“, заяви проф. Carlos Camargo от Harvard Medical School. За десет годишен период са регистрирани 12.5 милиона посещения в спешни отделения по повод синуит, като 78% от поставените диагнози са били „хроничен синуит“. Честотата е била най-висока във възрастовата група 20-29 години (7.7%); по-често са били засегнати жените (5.6% срещу 3.7% мъже) и извънградските жители (6.7% срещу 4.2% градски). При посещение в спешно отделение, на 89% от пациентите е бил предписан поне един медикамент. Най-често това са били пеницилини (29%), цефалоспорини (15%), trimethoprim и sulfamethoxazole (11%), макролиди (11%). Хоспитализирани са били 2% от преминалите пациенти. „Резултатите показват, че синуитът е честа причина за посещение на спешните отделения. Насочването на тези пациенти към личните лекари или амбулаториите би облекчило отчасти работата на спешните звена“, допълни проф. Camargo. Мястото за провеждане на рехабилитация не променя резултатите при операции в областта на главата и шията Резултатите в ранния следоперативен период при пациенти със злокачествени заболявания в областта на главата и шията са еднакви при болнични и извън болнични места за рехабилитация, показа проучване, проведено в New England Medical Center в Бостън (4). „В резултат на подобрените периоперативни грижи, както и поради постоянните финансови ограничения, оперираните пациенти прекарват по-кратко време в болнични условия. След преминаване на ранния следоперативен период, голяма част от пациентите се насочват за рехабилитация в извън болнични условия“, заяви д-р Nitin Bhatia, един от авторите на проучването. Целта на изследването е била да се установи дали близкото разположение на местата за рехабилитация до лекуващите лекари влияят върху краткосрочните резултати при операции в областта на главата и шията. Разликата между честотата на усложнения между двете групи не е била значима (37.5% за пациентите, които провеждат рехабилитация в болнични условия и 27.8% - за тези в извън болнични условия, р = 0.496). Честотата на повторна хоспитализация също не е била значима (25% за пациентите, провели рехабилитация в болнична обстановка, срещу 16.7% за тези в извън болнични условия, р=0.505). Не е установена разлика и между продължителността на престоя на пациентите (18.5 дни в болнична обстановка срещу 12.9 дни в извънболничен център, р=0.346). Авторите посочват вероятността пациентите, оставени за болнична рехабилитация, да са имали по-висок риск от развитие на усложнения. Сходна честота на усложненията след паротидектомия, извършена от отоларинголог или от общ хирург Честотата на усложненията след паротидектомия по повод доброкачествени образyвания са приблизително сходни, когато операцията се извършва от специализиран отоларингологичен или от общ хирург, показаха резултати от проучване, проведено в Raigmore Hospital в Инвернес, Шотландия (5). „Честотата на туморите на паротидната жлеза е около 3-4 на 100 000 души, като около 80% от тях са доброкачествени. В момента в районните болници във Великобритания, паротидектомията се извършва от различни специалисти – УНГ хирурзи, лицево-челюстни хирурзи, пластични хирурзи и общи хирурзи“, заяви д-р Chee-Yean Eng, един от авторите на проучването. В проучването са включени 137 пациенти, като 67.9% от операциите са били осъществени от УНГ хирурзи, а 32.1% - от общи хирурзи или лицево-челюстни хирурзи. В групата, оперирани от УНГ хирурзи - 56% са имали преходна пареза на n. facialis; 2% са имали трайна парализа на n. facialis (един или повече клона). В групата, оперирани от общи хирурзи и лицево-челюстни хирурзи - 57% са имали преходна пареза на n. facialis, а 7% трайна парализа. Разликите в честотата на усложненията между двете групи не са били значими. В допълнение, средната продължителност на преходната пареза на n. facialis (14.6 седмици при групата, оперирана от УНГ хирурзи, и 13.3 седмици при групата, оперирана от общи и лицево-челюстни хирурзи), както и честотата на другите следоперативни усложнения (хематом, синдром на Frey, образуване на фистула) са били сходни. (ИТ) Използвани източници: 1. Bhombal S. The prevalence of elevated IgE and food allergies in a series of ENT pediatric patients 2. Hessen A. 3D computerized tomography reconstruction alter management decisions of facial fractures 3. Camargo C. A national study of emergency department visits for sinusitis 4. Bhatia N. Impact of rehabilitation facility on outcomes in head and neck surgical patients 5. Eng Ch. A comparison of the incidence of facial palsy following parotidectomy performed by ENT and non-ENT surgeons