Нови насоки в превенцията и лечението на вторичния хиперпаратиреоидизъм при ХБН



01/12/2004
Нови медикаменти за предотвратяване на нарушенията в минералната обмяна могат да подобрят прогнозата при пациентите с хронична бъбречна недостатъчност (ХБН), показаха резултатите от проучвания, представени на годишната среща на Американското нефрологично общество (American Nephrology Society – АNS - Renal Week) в St.Louis, Missouri, САЩ през ноември (1). В интервю за Medscape Nephrology (www.medscape.com) проф. д-р Kevin Martin от St.Louis University Hospital, обобщава данните от изследванията. Метаболитният дисбаланс и нарушенията в серумните нива на калция - Са (хипокалциемия), фосфора - Р (хиперфосфатемия) и витамин D (дефицит и недостатъчен синтез) са чести усложнения при хроничните бъбречни заболявания. Те са свързани с продължителна стимулация на паращитовидните жлези с последваща хиперплазия и повишена продукция на паратхормон (паратиреоиден хормон, parathyroid hormon) – вторичен хиперпаратиреоидизъм (secondary hyperparathyroidism – SHPT). Нарушенията в калциево-фосфорната (Са-Р) обмяна са предотвратими - лечението на SHPT включва активни форми или аналози на витамин D за контролиране на нивата на PH, Са и Р. Въпреки ефективността си, тази терапия е свързана с редица странични ефекти – промени в серумните нива на електролитите и произтичащи от това усложнения (2). Ранното диагностициране на SHPT при ХБН предпазва от развитието на заболявания на: костномускулната система (ренална остеодистрoфия: фрактури, аваскуларна костна некроза, забавено развитие при деца) сърдечносъдовата система (калциране на сърдечните клапи, натрупване на калцификати в съдовете и повишена смъртност от сърдечносъдови инциденти) Двата главни фактора за развитието и поддържането на патогенетичната верига от нарушения в костноминералната обмяна са фосфатната ретенция и недостатъчната секреция на калцитриол - активната форма на витамин D. Тези проблеми са резултат от нарушената бъбречната функция и са основна терапевтична цел при пациентите. Хипофосфатната диета и прилагането на медикаменти, свързващи фосфора в храната, могат да не се приемат от пациента, тъй като налагат стриктен контрол на приема на протеини. Въвеждането на калцитриол от своя страна води до повишена резорбция на фосфора, хиперкалциемия и хиперкалциурия (3). Тези странични ефекти налагат използването на медикамент с по-малка токсичност, който не води до хиперкалциемия и е с минимален ефект върху фосфорната абсорбция. Интравенозната терапия с paricalcitrol (Zemplar, www.abbottrenalcare.com), аналог на витамин D, с успех се използва при пациенти на диализа в САЩ. При него не се наблюдават описаните странични ефекти на калцитриола. Резултатите от три двойно слепи проучвания (фаза три) на пероралната форма на медикамента, представени на срещата на ASN, показват ползата от приложението на лекарството в ранните стадии на ХБН, преди диализното лечение. Чрез paricalcitrol се контролират нивата на PH и се подобрява преживяемостта на пациентите, в сравнение с лекуваните с калцитриол. Лечението е ефективно, понася се добре от пациентите и е със сравнително малко странични ефекти. При осигурен съдов достъп, интравенозното му приложение е подходящо за болни, показани за хемодиализа. (ОИ) Използвани източници: 1. www.asn-online.org/education_and_meetings 2. Tilman B., Sharon M. Disturbances of bone and mineral metabolism in chronic kidney disease: an international initiative to improve diagnosis and treatment. Nephrol Dial Transplant (2004) 19: 534-536 http://ndt.oupjournals.org/cgi/content/full/19/3/534 3. www.drugs.com/MTM/calcitriol.html