Mагнитно-резонансното изследване на ЦНС в неонаталния период е по-достоверно за предсказване на ДЦП от ултразвуковата диагностика



01/12/2004
Mагнитно-резонансното изследване (Magnetic Resonance Imaging - MRI) на ЦНС в неонаталния период е с по-голяма чувствителност при определяне на вероятността за поява на детска церебрална парализа (ДЦП) в сравнение с периодичното ултразвуковo проследяване (ultrasound - US), показаха резултатите от проучване на др Majid Mirmiran и колеги от Stanford University School of Medicine в Palo Alto, Калифорния, публикувани в списание Pediatrics през октомври (1, 2). Изследователският екип препоръчва промяна на валидните в момента указания, като съветва всички недоносени новородени с много ниско тегло (very low birth weight - VLBW) и нормална находка при US да бъдат рутинно изследвани с MRI преди изписване. „Повече от половината от недоносените новородени с много ниско тегло и ДЦП имат увреждане на ЦНС, което не може да бъде открито с помощта на US“, твърдят авторите. В проучването са включени 31 момчета и 30 момичета, родени преди 30-та гестационна седмица, с тегло под 1250 грама. На децата е направено ултразвуковo изследване на ЦНС поне двукратно през първите две седмици след раждането. Всички новородени са преминали МRI, което е било проведено около вероятния термин на раждане (между 36-та и 40-та гестационна седмица). Двама независими специалисти по образна диагностика, които не са били уведомени за клиничния изход при децата, са разпределели резултатите от US и MRI в четири групи: категория 1 – липса на увреждания категория 2 – субепендимни кръвоизливи категория 3 – умерена до тежка дилатация на вентрикулите категория 4 – огнищно увреждане на паренхима с/без дилатация на вентрикулите Диагнозата ДЦП е била поставена на възраст между 20-ия и 31-ия месец като е използван стандартизираният тест на Amiel-Tison за оценка на невропсихическото развитие. На 20-ия месец чувствителността и специфичността на MRI при определяне на вероятността за поява на ДЦП са били 71% и 91% спрямо 29% и 86% за US. На 31-ия месец чувствителността и специфичността на MRI са били 86% и 89% срещу 43% и 82% за US. „Като метод за предсказване на появата на ДЦП, MRI на ЦНС на недоносени VLBW новородени, проведено около вероятния термин на раждане, е с по-голяма чувствителност от US“, заявява изследователският екип. „Ние предлагаме следната ревизия на валидните в момента практически указания: рутинно провеждане на US между 7-ия и 14-ия ден след раждането и повторно изследване с US и MRI преди изписването между 36-та и 40-та гестационна седмица.“ В САЩ всяка година се раждат около 60 000 VLBW деца. Между 10% и 15% от тях развиват ДЦП със значителен моторен и интелектуален дефицит. Преждевременно родените деца са само 1.4% от всички живородени, но представляват 25% от болните с ДЦП. Клиничното проследяване на тези рискови новородени много често не дава достатъчно информация за поставянето на точна диагноза и определяне на прогнозата, което налага провеждането на специализирани изследвания. Образната диагностика на ЦНС, включваща US, CT и MRI, позволява: Да се диагностицира увреждането на ЦНС на високо-рискови новородени и да се предприеме адекватно терапевтично поведение Да се открият лезии в ЦНС, които определят прогнозата по отношение на дълготрайните последствия като умствено изоставане, епилепсия, двигателни нарушения През юни 2002 година Ment и сътр. публикуваха в списание Neurology практически насоки за провеждането на образни изследвания на ЦНС при новородени. Авторите дават следните препоръки за недоносени новородени – US изследване между седмия и 14-ия ден и повторно проследяване около вероятния термин на раждане. Според изследователския екип, този алгоритъм позволява да бъдат открити както безсимптомно протичащи интравентрикуларни кръвоизливи, така и увреждания като перивентрикуларна левкомалация и/или дилатация на вентрикулите. (4) Ment и сътр. твърдят, че „няма достатъчно доказателства за необходимостта от провеждането на MRI при всички VLBW недоносени с патологична находка от US изследване“ (4) При недоносени новородени уврежданията на ЦНС се изразяват в перивентрикуларна левкомалация (PVL), паренхимни кръвоизливи, умерена до тежка дилатация на вентрикулната система с редукция на бялото вещество. Докато фокалния тип PVL може да бъде открит при US изследване, то дифузната форма може да се докаже единствено с MRI. Ment и сътр. дават препоръки за провеждане на образни изследвания на ЦНС и за доносени новородени с клинични данни за енцефалопатия. Авторите препоръчват използването на CT за откриване на вътречерепни кръвоизливи при деца с анамнеза за родова травма. Ако резултатите от CT са неубедителни, е необходимо провеждането на MRI между втория и осмия ден след раждането. Увреждането на базалните ганглии и таламуса, диагностицирано с помощта на MRI, определя неблагоприятна прогноза. ДЦП може да има дискретни клинични изяви в първите две-три години от живота, което да забави своевременното поставяне на диагнозата. Ето защо е необходимо ранното провеждане на високоспециализирани изследвания на ЦНС. Резултатите от US, CT, MRI могат да наложат промяна в терапевтичното поведение и да дават информация за прогнозата при новородените. (КД) Използвани източници: 1. Mirmiran, M. et al. Neonatal brain magnetic resonance imaging before discharge is better than serial cranial ultrasound in predicting cerebral palsy in very low birth weight preterm infants. Pediatrics 2004; 114: 992-998 http://pediatrics.aappublications.org 2. Neonatal brain MRI more sensitive than serial ultrasound for predicting cerebral palsy www.medscape.com 3. www.nlm.nih.gov/medlineplus/ency 4. Ment L. et al. Practice parameter: Neoroimaging of the neonate. Pediatrics 2002; 58: 1726-1738 http://pediatrics.aappublications.org Допълнителна информация за MRI www.cis.rit.edu/htbooks/mri