Кератопластика с автоложен трансплантат от устна лигавица



01/12/2004
Епителни клетки, взети от устната лигавица на пациента, могат да бъдат използвани за кератопластика при наличие на двустранни дефинитивни роговични мътнини, показаха резултатите от проучване на д-р Kohji Nishida и сътр. от Osaka University Medical School в Япония, публикувани в New England Journal of Medicine през септември (1, 2). „Tравма или роговично заболяване може да доведе до помътняване на корнеята във всичките слоеве и впоследствие до загуба на зрението“, пише д-р Nishida. „Трансплантацията на автоложни корнеални стволови клетки е алтернатива на алогенната трансплантация и не изисква прилагането на имуносупресори, но често е невъзможна поради засягане и на двете очи“. Aвторите са приложили нов метод на транплантация, като са използвали клетъчни култури без носител. Те са били създадени по специална, температуро-зависима технология.* В изследването са участвали четирима пациенти с тотален дефицит на стволовите клетки на очния лимб. Трима от болните са претърпели неуспешна кератопластика с алогенен трансплантат, независимо от приложението на локална и системна терапия с cyclosporine. От устната лигавица на всеки един от пациентите са отделени „матрици“ с размери 3/3 mm. Те са култивирани в специална хранителна среда, съдържаща 3Т3 клетки, третирани с mitomycin C, в продължение на две седмици. Готовите клетъчни трансплантати са били поставени директно върху повърността на една от роговиците на всеки болен, без да се налагат сутури. Участниците в проучването са преминали пълен офталмологичен преглед, включващ определяне на зрителната острота (визометрия), биомикроскопия, тонометрия и индиректна офталмоскопия две седмици след трансплантацията. Прегледът е повтарян периодично на всеки две до четири седмици до края на клиничното изследване. Офталмолозите, извършвали прегледите, са нямали информация за това кое от двете очи е претърпяло кератопластика и дали прегледът е пре- или постоперативен. В края на първата седмица след трансплантацията, авторите са наблюдавали процес на пълна реепителизация на корнеалната повърхност, с възстановяване на прозрачността и значително постоперативно подобряване на зрителната острота. При среден период на проследяване от 14 месеца, трансплантатите са запазили своята прозрачност. Изследователският екип не съобщава за появата на усложнения. „Клетъчните трансплантати, несъдържащи носител, култивирани от автоложни епителни клетки на устната лигавица, могат да се използват успешно за реконструиране на роговицата. Това може да доведе до възстановяване на зрението при пациенти с тежки, двустранни заболявания на външната обвивка на окото“, заявяват в заключение д-р Nishida и сътр. Стволовите епителни клетки на корнеята са разположени в базалния слой на очния лимб, граничната зона между роговицата и склерата, в която завършва конюнктивата. При тотален дефицит на тези клетки в резултат на травма – термична, химична или очно засягане – например синдром на Stevens-Johnson, пемфигоид, започва разрастване на епителните клетки на конюнктивата към роговичната повърхност, последвано от васкуларизацията . Патологичният процес нарушава прозрачността на роговицата, а оттам и зрението. При пациенти с унилатерално очно увреждане, избор на лечение е автоложната трансплантация. До момента няколко автори съобщават за трансплантирането на корнеални епителни клетки, взети от здравото око и култивирани ex vivo върху носители като амниотични мембрани или фибринов гел. (3, 4) При двустранно засягане обаче, се налага провеждането на алогенна трансплантация, която изисква дългосрочна имуносупресивна терапия. В уводна статия на същия брой д-р Graziella Pellegrini от Ospedale Civile de Venezia в Италия коментира: „При трансплантиране на култивираните епителни клетки … те променят микросредата и я превръщат в подходящо място за тяхното оцеляване. Това може да доведе до стимулиране и до пролиферация на собствените стволови клетки на реципиента“ (5). (КД) * Чрез понижаване на температурата на средата, където са били култивирани клетките, изследователите са могли да отделят всички клетки от повърхността като интактен клетъчен лист без носител и без матрица. Използвани източници: 1. Nishida K. et al. Corneal reconstruction with tissue-engineered cell sheets composed of autologous oral mucosal epithelium. N Engl J Med. 2004; 351: 1187-1196 www.nejm.org 2. Autologous oral mucosal cells useful for corneal reconstruction www.medscape.com 3. Tsai R., Li L. Chen J. Reconstruction of damaged corneas by transplantation of autologous limbal epithelial cells. N Engl J Med. 2000; 343: 86-93 4. Rama P. et al. Autologous fibrin-cultured limbal stem cells permanently restore the corneal surface of patients with total limbal stem cell deficiency. Transplantation 2001; 72: 1478-1485 5. Pellegrini G. Changing the cell source in cell therapy. N Engl J Med. 2004; 351: 1170-1172