Eвтаназията и медицинската етика



01/12/2004
Папа Йоан Павел II заклейми евтаназията като криво разбрана представа за медицинска етика, тъй като, според него, „лекарите не могат да решават кой да живее и кой да умре“, в обръщение към работещите в зравеопазването католитици по време на ХIХ международен конгрес по палиативни грижи във Ватикана през ноември, съобщи Reuters (1, 2). Папата се обяви против евтаназията, но същевременно изложи вижданията на католическата църква по отношение на терминално болните, които са в правото си да откажат да бъдат лекувани при липса на надежда и изгледи за повлияване – така наречената „упорита терапия“ (obstinate therapy), удължаваща изкуствено живота им. „Отказът на пациента да бъде подложен на тази „упорита терапия“ не означава отказ от собствения му живот“, заяви Папата и добави, че „коректно от етична гледна точка е лечението да бъде прекратено, когато очакваните резултати са очевидно безполезни и несъответстващи“. „Съчувствието - когато е лишено от готовност да се изправиш лице в лице със страданието и да бъдеш редом с тези, които страдат - слага край на живота, с цел прекратяване на болката. Това изкривява морала и етичните норми на медицинската наука“, според Йоан Павел II. Няколко държави в Европа обсъждат в момента закони за легализиране на евтаназията. Тя вече е разрешена в Швейцария, Холандия и Белгия, като белгийското законодателство се подготвя да разшири обсега на приложението , като включи и тинейджъри и деца. На територията на щата Орегон, САЩ, още през 1998 бе легализирано т.нар. асистирано самоубийство*. В Испания Римокатолическата църква започна кампания срещу евтаназията, с цел да предотврати възможни опити на новото социалистическо правителство да я легализира. Във Великобритания, където започнаха парламентарни обсъждания за узаконяване на евтаназията, резултатите от проучване на общественото мнение показаха, че 47% от анкетираните 790 души са готови да престъпят закона, ако обичан от тях човек ги помоли да му помогнат да сложи край на живота си. Франция възнамерява да промени своето законодателство по отношение на „упоритата терапия“ и макар, че не се очаква легализиране на евтаназията, законодателите смятат да предоставят на терминално болните и техните семейства правото на избор – да могат да прекратят лечението, когато то само забавя смъртта. (MM) Терминът „евтаназия“ произхожда от старогръцки (euthanasia) и в буквален превод означава „лека и красива смърт без външна намеса“. Предложен е през ХVI век от английския философ Ф. Бейкън. С течение на времето променя значението си и днес се използва като понятие за безболезнена смърт, причинена съзнателно за облекчаване на страданията и прекратяване на живота на хора, които са неизлечимо болни. Някои от по-важните термини, свързани с евтаназията: евтаназия - умишлено убийство, посредством определено действие или бездействие, спрямо зависимо човешко същество, с оправдание за негова/нейна полза (ключовата дума тук е „умишлено“, защото ако смъртта не е била планирана, не може да се говори за евтаназия) евтаназия по желание – убийството, извършено спрямо умиращия, е било пожелано от самия него евтаназия не по желание - убийството, извършено спрямо умиращия, което не е било извършено по негова молба и с негово съгласие евтаназия против желанието - убийството, извършено спрямо умиращия, което е било против волята му - той е изказал точно противоположното желание асистирано самоубийство – касае се за случаите, в които някой предоставя на друг информацията, указанията и средствата за прекратяване на живота, при условие те да бъдат използвани за тази цел. Когато този някой е лекар, който помага на човек да сложи край на живота си, се говори за „physician assisted suicide“ (асистирано от лекар самоубийство) евтаназия посредством действие – умишлено индуциране на смъртта на потърпевшия чрез извършване на някакво действие (например прилагане на летална инжекция) евтаназия посредством бездействие - умишлено индуциране на смъртта на потърпевшия, чрез неосигуряване на необходимите и обичайните (привични) за съществуването му грижи, храна и вода Кои случаи се интерпретират погрешно като евтаназия? Не може да се говори за евтаназия, ако смъртта не е индуцирана умишлено, чрез нещо, което лекарят е направил или не е направил. В тази връзка на някои медицински действия често се слага етикета „пасивна евтаназия“, което е неправилно, тъй като при тях липсва умишлената компонента, т.е. намерението за отнемане на живота. Примери: въздържане от започване на терапия, която не носи ползи за пациента прекратяване на лечение, когато то е без ефект, твърде обременяващо или нежелано от страна на болния прилагането на високи дози болкоуспокояващи, които могат да застрашат живота на пациента, но употребата им се е оказала наложителна Всички тези действия на лекаря са добре позната част от рутинната практика и законът застава зад тях, когато се изпълняват lege artis. Повече информация по темата можете да намерите на www.euthanasia.com Доскоро въпросът с евтаназията не бе регламентиран с изрична правна норма на българското законодателство. На практика всеки акт на извършване на евтаназия би бил разглеждан като съставомерно деяние, попадащо под ударите на една или друга разпоредба на Наказателния кодекс. С приемането от парламента на новия Закон за здравето (Обнародван в ДВ бр. 70 от 10.08.2004 г., влизащ в сила от 01.01.2005) бе направен опит тази законодателна рамка да бъде променена. Според разпоредбата на гласувания след бурни дебати член 97 от закона, евтаназията е забранена на територията на Република България. Въпреки желанието на депутатите за изрична уредба на евтаназията, новоприетият текст не внася практическа промяна в цялостния правен режим на този актуален за съвременното общество въпрос. Евтаназията продължава да бъде инкриминирано деяние, а всеки, подпомогнал смъртта на друг човек, е заплашен от налагането на наказателна санкция, включително и затвор. Използвани източници: 1. Euthanasia distorts medical ethics. Pope says. 12 Nov www.reutershealth.com 2. Pope affirms dignity of human being until sickness and old age. Medicine is always at the service of life www.zenit.org