Експертният съвет препоръча на FDA лицензирането на ваксината Menactra



01/12/2004
Експертният съвет към американската Агенция по храните и лекарствените средства (FDA) гласува единодушно през септември да препоръча лицензирането на Menactra. Продуктът на Sanofi-Aventis е първата четиривалентна конюгирана менингококова ваксина, предназначена за хора на възраст между 11 и 55 години (1, 2). Menactra (Meningococcal Polysaccharide Diphtheria Toxoid Conjugate Vaccine) осигурява дълготраен имунитет срещу четири от най-разпространените серотипове на Neisseria meningitidis – A, C, Y и W-135. Ваксината е имуногенна, с добра поносимост и е доказала безопасността си в няколко проучвания. „Менингококовият менингит е животозастрашаваща инфекция, която засяга деца, подрастващи и млади хора. Ние сме удовлетворени от положителния отговор на Експертния съвет за Menactra и възнамеряваме да започнем производство на ваксината колкото се може по-скоро“, заяви д-р Michael Decker, вицепрезидент по научните и медицински въпроси в Aventis Pasteur. FDA не е обвързана с препоръките на Експертния съвет, но обикновено се съобразява с тях при вземането на решение за лицензиране на медикаменти и биологични продукти. В момента Aventis Pasteur изгражда високотехнологично звено за производството на Menactra в Swiftwater, Pensylvania. Менингококовата инфекция е рядко, но тежко протичащо заболяване, което засяга между 2500 и 3000 американци всяка година. Основните клинични изяви включват менингит или сепсис. Инфекцията прогресира изключително бързо, като фаталният изход може да настъпи в рамките на 48 часа. Около 10% от заболелите екзитират. Средно един на пет души, прекарали инфекцията, развива тежки усложнения – загуба на слуха, загуба на двигателни функции, водеща до трайна инвалидизация. Първият пик на заболяването е в ранна детска възраст, с втори пик около 15-24 години. В по-късна възраст смъртността може да достигне 25%. Близо 83% от случаите при подрастващи са предизвикани от серотиповете A, C, Y, W-135. Menactra е конюгирана менингококова ваксина, която е изработена чрез прикрепването на полизахаридната компонента на Neisseria meningitidis върху белтъчен носител. Предимство на конюгираните ваксини е възможността им да провокират напрегнат и дълготраен имунен отговор. След 1990 година в САЩ започват да се прилагат широко конюгирани ваксини срещу Hemophillus influnzae type b и срещу Streptococcus pneumoniae, което води до рязко намаляване на честотата на инфекциите, предизвикани от тези микроорганизми (самите те са сред водещите причинители на менингит). Menomine, лицензираната в момента ваксина на Aventis Pasteur, е изработена на базата на полизахаридната компонента на Neisseria meningitidis. Основен недостатък на продукта е кратката продължителност на имунния отговор – средно между три и пет години. През 1999 и 2000 във Великобритания се проведе национална кампания за имунизирането на 15 милиона деца на възраст под 17 години с конюгирана менингококова ваксина срещу серотип С на Neisseria meningitidis (той причинява преобладаващата част от менингококовите инфекции във Великобритания). Масовата имунизация доведе до намаляване на заболеваемостта и смъртността съответно с 85% и с 90% в рамките на една година. Ефект се наблюдава и сред неимунизираните деца - нивата на заболеваемост са редуцирани с близо 60%. Носителството на патогена сред населението на възраст 15-17 години също е намаляло с 66%. Във Великобритания Neisseria meningitidis B и С серотип са сред водещите причинители на менингит. В САЩ преобладават серотипове В, C, Y, W-135. До момента няма изработена ваксина, която да покрива серотип В. В края на ноември калифорнийската фирма Chiron Corp. съобщи, че е завършила фаза 3 на американско проучване на ваксината Menjugate, осигуряваща протекция срещу серотип С на Neisseria meningitidis, но няма да подава документи за одобрението и от FDA в САЩ. Без да съобщава подробности за резултатите от проучването, Chiron заяви, че фокусира усилията си във фаза 2 клинични изследвания на новата си минингококова ваксина ACWY, която ще навлезе във фаза 3 клинични изпитания следващата година и се очаква на пазара през 2008. Говорител на фирмата съобщи, че резултатите от проучването на Menjugate са били „добри“ и, че най-вероятно ще бъдат представени по време на бъдещи научни конференции. Ваксината е одобрена за прилагане в момента в 20 държави. Според специалистите, причината за отказа на Chiron да продава ваксината в САЩ (най-големият и печеливш за фирмите фармацевтичен пазар в света) е поради очакваната силна конкуренция от страна на Menactra и на други ваксини. Chiron бе фирмата, която предизвика паника в САЩ в началото на грипния имунизационен сезон тази година, като не успя да достави ваксини от своя завод във Великобритания, който беше затворен от местните здравни власти заради опасения от контаминация. (КД) За допълнителна информация: www.fdaadvisorycommitte.com www.fda.gov/ohrms/dockets/ac/04/slides/24 www.who.int/vaccines www.drugs.com/NDA/menactra_040922.html Използвани източници: 1. Data support new meningitis vaccine – US panel www.medscape.com 2. www.aventis.com Нови възможности за диагностициране и лечение на Лаймска болест Рецепторът TROSPA е отговорен за колонизацията на кърлежите (Ixodes scapularis) с Borrelia burgdorferi - етиологичният причинител на Лаймската болест*, съобщиха проф. д-р Erol Finkling и сътр. от Yale School of Medicine в САЩ в списание Cell през ноември (1, 2). „Успяхме да идентифицираме рецептора, необходим за адхезията на спирохетата и по-нататъшната инвазия в чревния тракт на кърлежите“, заяви проф. Finkling. „Когато елиминирахме или блокирахме TROSPA, установихме, че кърлежите в качеството си на вектори (преносители на микроорганизма от естествения резервоар на инфекцията - гризачи, диви и домашни животни до човека) вече не са в състояние да бъдат колонизирани от борелията“. „Това предоставя потенциални възможности за прекъсване на нейния жизнен цикъл и за разработването на нови диагностични и терапевтични стратегии по отношение на Лаймската болест“, добави той. С цел да изучат и охарактеризират новооткрития рецептор, авторите са клонирали гена, отговорен за експресията му в кърлежите. При попадането на борелията в чревния тракт на кърлежа, започва усилена експресия на един от повърхностноклетъчните протеини - outer surface protein A (OspA), който се свързва избирателно с TROSPA. Доказателство за протичане на това взаимодействие е фактът, че след инвазията на патогена в организма на преносителя, нивата на mРНК в рецепторната молекула се увеличават, а след напускането му, респективно преминаването му в гостоприемника, те намаляват. За да потвърдят достоверността на откритието и да потърсят модели за неговото приложение в клиничната практика, неговите автори са провели две идентични по своята същност, но реализирани чрез различен механизъм, интервенции: блокиране на рецептора с помощта на специфични anti-TORSA антитела потискане на експресията на гена, кодиращ синтезата на TORSA, с помощта на биоинженерна техника, известна като „генно заглушаване“ (gene silencing или още - RNA interference). В резултат и на двата вида въздействие върху TORSA, е отчетена in vivo намалена склонност за адхезия на спирохетата към организма на кърлежа, което от своя страна обуславя невъзможност за ефективна колонизация на вектора и съответно предотвратява последващата трансмисия към гостоприемника (в случая човека). „Въодушевени сме да разберем напълно жизнения цикъл на Borrelia burgdorferi. Направеното откритие може да стане основа за изучаването не само на Лаймската болест, но и на други трансмисивни заболявания, например West Nile virus и Malaria“, пише в заключение проф. Fikrig. Ваксини срещу Лаймска болест? Лаймската болест (борелиоза) е най-честата трансмисивна, опосредствaна от кърлежи, зооноза на територията на САЩ и Европа, развитието на която често пъти започва подмолно (пациентите не могат да идентифицират момента на ухапването) и се проявява с усложнения на по-късен етап. Това налага, наред с постоянното актуализиране на терапевтичните модели на поведение, да се търсят и разработват методи за превенция на заболяването под формата на ваксини. Borrelia burgdorferi съдържа различни протеини, от които OspA, OspB, OspC и Decorin-binding protein А (DbpA) са се оказали ефективни в индуцирането на протективен хуморален отговор в животински експериментални модели. От тези протеини, в условията на двойно-слепи, плацебо контролирани рандомизирани проучвания върху хора, единствено рекомбинантният липидиран OspA е доказал своята висока имуногенност, ефективност и протективна стойност в рамките на две годишен период на проследяване. Американската агенция за храните и лекарствените средства (FDA) одобри през 1998 година OspA-ваксина, с търговското име LYMErix на GlaxoSmithKline, за приложение при възрастни в ендемичните за борелиоза райони на САЩ. Тази ваксина се оказа протективна само по отношение на Borrelia borgdorferi sensu stricto - щам, разпространен на територията на САЩ и следователно е неприложима в Европа, където съществува многообразие от генотипове на борелията. Ваксината блокира трансмисията на спирохетата от кърлежа към имунизирания гостоприемник - когато кърлежът започне да се храни с кръв от ваксиниран човек, в организма му попадат anti OspA-антитела, които ако са в нисък титър, инхибират миграцията на борелията до слюнчените жлези на насекомото, а ако са във висока концентрация, директно унищожават спирохетите в чревния му тракт. Макар че ваксината показа добри резултати и не бяха отчетени сериозни странични реакции както в експериментални, така и в клинични условия, при имунизираните над 400 000 пациенти, компанията спря производството на LYMErix през 2002 поради ниските продажби. Успешно протичащото разработване на тривалентна ваксина срещу Лаймска болест, актуална за територията на Европа, също бе прекратено във фаза II на клинично изпитване защото: предходни проучвания в условията на експериментални модели върху животни, лансираха хипотезата, че развитието на имунен отговор срещу OspA, може да отключи възникването на автоимунен синовит в HLA-DR4+ индивиди, поради наличието на прилика в молекулярните епитопи на спирохетния OspA и човешкия LFA1 протеин спорен е въпросът икономически оправдано ли е в Европа разработването и внедряването на подобна скъпо струваща ваксина на този етап не се знае каква е продължителността на протективния ефект на ваксината, вероятно е необходима реваксинация през интервали от една-две години за поддържане на висок титър на антителата в организма В последно време, при разработване на ваксини, базиращи се на синтез на рекомбинантни антитела срещу OspC и DbpA протеините на Borrelia burgdorferi, не бяха регистрирани съпоставими с LYMErix резултати. Има съобщения за експериментиране върху мишки на пречистена OspA-ваксина, при която потенциално опасните автореактивни Т-клетъчни епитопи, са елиминирани. Не се очаква лицензиране на човешка ваксина за Лаймска болест в близко бъдеще (3). (ММ) * Лаймската болест (Lyme - град в САЩ) е трансмисивна зооноза с хронично циклично протичане и скожна, висцерална, ставна и неврологична симптоматика, която се причинява от Gramm (-) спирохета - Borellia burgdorferi и се пренася от кърлежи и кръвосмучещи насекоми. Най-честият преносител в Европа и България е кърлежът Ixodes ricinus. Използвани източници: 1. Pal U., Li X., Montgomery R., Fikrig E. et al. TROSPA, an Ixodes scapularis receptor for Borrelia burgdorferi. Cell, 2004 Nov 12; 119, 4: 457 - 68 www.cell.com 2. Research opens up new avenues to diagnosis and treat Lyme disease www.news-medical.net 3. Hofmann H. New vaccination strategies in lyme borreliosis, Journal of the European Academy of Dermatology and Venerology (JEADV), Nov 2004, 18, suppl. 2: 90 - 91 www.eadv.org/jeadv.asp