Допълнителни предупреждения за Humira



01/12/2004
Abbott Laboratoires Inc. добави няколко нови забележки в графата „предупреждения“ за наблюдавани странични реакции при употребата на антиревматичния медикамент Humira (adalimumab)* и ги направи достояние на заинтересованите лекари (преди всичко ревматолозите), чрез писмо, публикувано през ноември на уеб страницата на Американската агенция за храните и лекарствените средства (FDA) (1, 2). Jim Bozikis, говорител на Abbott, заяви, че компанията е ревизирала и допълнила нежеланите реакции на препарата още през юни, но се обръща с писмо към лекарите чак сега, тъй като е било необходимо време да се потвърди фактът, че посочените странични ефекти се наблюдават и при употребата на други медикаменти от същата група -инхибитори на Tumor Necrosis Factor-alpha (TNF-alpha) - Enbrel (etanercept) на Amgen и Remicade (infliximab) на Johnson&Johnson. По-важните акценти от промените в листовката на препарата: Сериозни инфекции: комбинирането на Humira с Kineret (anakinra), нов медикамент на фирмата Amgen, който се приема за IL-1 антагонист, няма по-добър ефект от монотерапията, а същевременно увеличава риска от развитието на тежки, понякога животозастрашаващи инфекции. Двата препарата не бива да се използват едновременно. Много от наблюдаваните инфекции възникват при пациенти на имуносупресивна терапия, която в съчетание с ревматоидния артрит, създава благоприятен терен за развитие на инфекции (пневмония, септичен артрит, простатит, пиелонефрит, постоперативни усложнения, еризипел и др.), туберкулоза и инвазивни опортюнистични гъбични заболявания (аспергилоза, кокциидомикоза, криптококоза и др.). Според статистически данни, публикувани през август в Morbidity and Mortality Weekly Report, нараства честотата на случаите на активна туберкулозна инфекция при пациенти, лекувани с инхибитори на TNF-alpha. Експертите съветват отлагане на терапията с тези медикаменти при страдащи от латентна или активна туберкулоза до завършване на пълния курс на саниране на туберкулозната инфекция при тях (3, 4). Реакции на свръхчувствителност: в условията на постмаркетингово наблюдение са отчетени някои рядко наблюдавани прояви на свръхчувствителност в хода на лечение с Humira, най-опасна от които е анафилаксията, налагаща незабавно преустановяване на терапията. В условията на клинично проучване са установени и някои други прояви на свръхчувствителност: кожни обриви, анафилактоидни реакции, фиксен медикаментозен еритем (Erythema fixum), неспецифични лекарствени реакции, уртикария и др., като честотата им не надвишава 1%. Хематологични увреждания: има малко на брой нови съобщения, според които лечението с Humira може да доведе до развитие на панцитопения, включително и на апластична анемия (тежко увреждане на хемопоезата, в резултат на нарушения в регенераторната функция и узряването на клетките от трите редици в костния мозък). Нерядко се наблюдават промени в периферната кръвна картина, отговарящи на тромбоцитопения и левкопения, като причината за възникването на всички тези хематологични нарушения остава неясна на този етап. „Всички пациенти, при които в хода на лечение с Humira, се появят някои от следните симптоми, насочващи към хематологичен и инфекциозен проблем: персистираща температура, хеморагични макули по кожата, кървене, бледост, незабавно трябва да се обърнат към своя лекар. Прекратяване на терапията се налага в случаите на потвърдени значими отклонения в хематологичната функция“, съветват от Abbott. (MM) * Humira е медикамент, който принадлежи към най-новия клас антиревматични препарати – така наречените модулатори на биологичния отговор (Biologic Response Modifiers), включващ още моноклонални антитела, интерферон, интерлевкини и различни колонии стимулиращи фактори (4). Препаратът е одобрен за приложение при възрастни пациенти с умерена до тежка форма на ревматоиден артрит, самостоятелно или в комбинация с methotrexat при болни с незадоволителен отговор след прилагането на DMARDs (Disease-Modifying Anti-Rheumatic Drugs – антиревматични медикаменти, повлияващи болестта). Meханизмът на действие на Humira се изразява в свързване с TNF-alpha - естествен цитокин, произвеждан от активираните Т-лимфоцити и макрофагите, който се открива в значителни количества в синовиалната течност при болните от ревматоиден артрит. TNF-alpha играе важна роля в каскадата на възпалението, като индуцира продукцията на други цитокини – IL-1, IL-6 и IL-8, които на свой ред стимулират отделянето на ензими (металпротеинази) от хондроцитите, остеокластите и фибробластите, предизвикващи ерозивна ставна деструкция. След 2003 година около 75 000 души в целия свят са се подложили на лечение с Humira. От компанията планират приходи от медикамента да бъдат около $800 милиона до края на тази година и около $1.2 милиарда за 2005. Трите медикамента - Remicade, Humira и Enbrel са регистрирани в България. За подробна информация за инхибиторите на TNF-alpha: www.humira.com www.enbrel.com www.remicade.com www.kineret.com Използвани източници: 1. Important drug warning, 5 Nov 2004 www.fda.gov/medwatch/SAFETY/2004/HUMIRA_dhcp.pdf 2. Abbott adds warnings to arthritis drug label www.reutershealth.com 3. Tuberculosis associated with blocking agents against tumor necrosis factor-alpha – California, 2002 – 2003, Morb Mortal Wkly Rep, 2004; 53: 683 – 686 www.cdc.gov/mmwr 4. FDA разширява индикациите на Humira, Ревматология, МD, Окт. 2004, 2: 56 – 57 Любопитни факти: Силиконовите импланти се появиха през 1960. В началото производителите им декларираха, че силиконът е неактивна биологична субстанция и следователно не води до нежелани ефекти. Резултатите от няколко малки проучвания в последствие показаха, че имплантирането на силиконовите материали се асоциира с повишен риск от развитие на СТЗ и неоплазми. Тези данни, наред с факта, че липсва достатъчно информация относно последствията от имплантиране на силикон, накараха Американската агенция за храните и лекарствените средства (FDA) през 1992 да излезе със следното становище: „Употребата на силиконови импланти се ограничава за нуждите на контролирани клинични проучвания при жени, нуждаещи се от пластична реконструкция на гърдата след хирургична интервенция по повод карцином.“ (www.fda.gov/cdrh/breastimplants) Същата година Американският конгрес се обърна към NCI на САЩ и даде ход на изследователски проект (National Cancer Institute Breast Implant Study), който да оцени сигурността и продължителния ефект от имплантирането на силиконови материали. Около 80% от имплантите в САЩ се прилагат с козметична цел и едва 20% при реконструкция на гърдата след хирургична интервенция по повод карцином. Те представляват меки силиконови сакове (торбички) или обвивки, изпълнени или със солеви разтвор, или със синтетичен гел. До 1992, когато FDA наложи забраната за масовата им употреба, 90-95% от имплантите се изработваха на базата на силиконов гел, поради по-естетичния му вид и по-физиологичното му възприятие от страна на жените. От 1992 насам 90–95% имплантите се произвеждат като съдържащи солеви разтвори сакове.