Битката при Ватерло и лечението на полиорганната недостатъчност



01/12/2004
От 52 войници от 13-ти драгунски полк, получили тежки порезни и огнестрелни рани в битката при Ватерло (Waterloo) през 1815 година, само двама по-късно са починали, съобщи в лекция през ноември проф. Mervyn Singer от Institute of Intensive care Medicine на University College of London (UCL), Великобритания, заявявайки, че все още се подценяват възможностите на организма за възстановяване при екстремни ситуации (1). „Въпреки липсата на антибиотици, на кръвопреливане и на медицинска апаратура, повечето от войниците с тежки и животозастрашаващи травми и наранявания в битките при Ватерло и Трафалгар (1805 година) са се възстановили. Постиженията на съвременната медицина не са променили съществено процента на смъртността от сепсис през последните 100 години“, заяви проф.Singer. Според него, съвременното лечение често повлиява възпалителния и имунологичния отговор, което може да доведе до нарушения в кръвообращението, хормоналния и метаболитния баланс: „Дори намаляването на температурата на пациент с треска може да бъде вредно. Може би трябва да се придържаме към естествения отговор на организма при терапията на сепсис и други критични заболявания“. Данните от битката при Ватерло са повод и за по-радикална теория – възможно ли е полиорганната недостатъчност, настъпила в резултат на тежка травма и инфекция, всъщност да е последната защитна линия за оцеляване на организма. Намалената органна функция може да е реакция за съхранение, подобно на зимния сън при животните. Това се потвърждава от факта, че при пациентите, преживели полиорганна недостатъчност, органните функции понякога се възстановяват забележително. Лекари от UCL (www.ucl.ac.uk) започват проучване върху пациенти с полиорганна недостатъчност, настъпила в резултат на сепсис, което е причина за около 30% от смъртността в интензивните отделения. Според първоначалните данни, ключов момент, определящ шанса на пациента да се възстанови, е способността на организма да складира и използва енергийните депа. Авторите смятат, че важен елемент в енергийния баланс при сепсис-индуцираната полиорганна недостатъчност, е лептинът – хормон, който участва в регулацията на телесното тегло, метаболизма и чувството за глад. Установяването на евентуална връзка между лептина, енергийната регулация на организма и тежестта на заболяването ще покаже, дали лептинът ще бъде ново средство за борба с полиорганната недостатъчност при пациенти със сепсис. (ИТ) Използван източник: 1. How the battle of Waterloo could help doctors fight deaths from multiple organ failure www.innovations-report.com