Тютюнопушенето е високорисков фактор за …хъркане



01/11/2004
Активните и пасивните, настоящите и бившите пушачи са по-предразположени към проблеми с хъркането, показаха резултатите от проучване на проф. Franklin и сътр. от University Hospital в Умеа, Швеция, публикувани в American Journal of Respiratory and Critical Care Medicine през октомври (1). „Пушенето, даже и пасивното, е честа причина за хъркане сред общата популация“, коментира проф. Franklin. Общо 15 555 мъже и жени от Дания, Естония, Исландия, Норвегия и Швеция, на възраст между 25 и 54 години, са попълнили специални въпросници, разпратени по пощата. Анкетираните е трябвало да отговарят на въпроси, свързани с пол, възраст, наличие на други рискови фактори за хъркане - хроничен бронхит, затлъстяване, както и дали са пушачи. Резултатите показват, че постоянното хъркане (habitual snoring), което се дефинира като шумно и смущаващо хъркане през поне три нощи от седмицата, е по-често сред настоящите пушачи (24%, р<0.0001) и бившите такива (20.3%, р<0.0001), в сравнение с тези, които никога не са пушили (13.7%). Учените са установили също, че индивидите, изложени на всекидневно пасивно тютюнопушене, хъркат по-често от хората, които нямат директен контакт с цигарения дим – съответно 19.8% спрямо 13.3% (р<0.0001). От атрибутивния популационен риск за хабитуално хъркане, според авторите, активното тютюнопушене заема дял от 17.1%; затлъстяването (body mass index - BMI30 кг/м2) – 4.3% и пасивното тютюнопушене – 2.2%. Защо и как възниква хъркането? Инцидентното хъркане се среща при 45% от възрастните, а хабитуалното – при 25% и проблемът обикновено се задълбочава с възрастта, според данни на Американската академия по отоларингология - хирургия на глава и шия (American Academy of Otolaryngology - Head and Neck Surgery) (2). Шумните звуци при хъркането се дължат на обструкция по пътя на преминаване на въздушната струя през дихателния просвет в областта зад носната и устната кухина (назофаринкс и орофаринкс), където колабирането на въздушния просвет води до вибрации от страна на мекото небце и корена на езика при всяко вдишване и издишване. Причините могат да бъдат: прекалено релаксирана мускулатура на езика и ларинкса (в резултат на токсични нокси – алкохол или употреба на сънотворни) прекомерно разрастване на лимфоретикуларната тъкан в епи- и мезофаринкса – децата с аденоидни вегетации имат затруднено носово дишане и хъркат при възрастните със затлъстяване, натрупването на мастна тъкан притиска лигавицата в областта на орофаринкса, като я избутва навътре, при което се стеснява дихателният просвет в тази област поява на тумори и кисти удължено меко небце и/или увула – патологично удължените структури формират механизъм, подобен на клапа, което прави преминаването на въздушната струя шумно обструкция на носа при остра и хронична хрема, алергичен ринит, синуити и наличие на деформиращи малформации – например девиация на септума и др. Сериозен проблем ли е хъркането? Наред със социалния характер на усложненията, до които води хъркането – нарушаване на съня, хронично недоспиване както на хъркащия, така и на партньора му, неработоспособност и сънливост през деня, не по-маловажни са и здравословните проблеми, които то причинява. Най-сериозен измежду тях е така наречената обструктивна сънна апнея – състояние, при което шумното хъркане се редува с епизоди на тотално прекъсване на дишането за десет или повече секунди, над седем пъти за час. Пациентите, страдащи от апнея, преживяват между 30 и 300 такива моменти всяка нощ, което води до редуциране на кислородното съдържание в кръвта, а това затруднява помпената функция на сърцето. В резултат на апнеичните паузи, хъркащият започва да спи компенсаторно по-леко, за да поддържа добър тонус на мускулатурата, свързана с доставяне на достатъчен въздушен поток за белите дробове. Това причинява хронично недоспиване и може да доведе до неприятни инциденти през деня, а след години до развитие на артериална хипертония и сърдечна патология. Как се лекува хъркането? Лечението на хъркането зависи от естеството на причините, които го обуславят. Наред с прилаганите хирургични прийоми (увулопалатофарингопластика; термална аблационна палатопластика; издърпване напред на m.genioglossus и на подезичната кост, при което се издърпва напред и базата на езика – това предотвратява обструкцията на дишането от пропадане на корена на езика назад и др.), има и над 300 патентовани продукта за лечение на хъркането. Повечето от тях се базират на старата идея за пришиване на топка за тенис в чорап към гърба на пижамата, за да се възпрепятства спането по гръб, което усилва хъркането. Други са създадени така, че да предизвикат репозиция на долната челюст напред или да разширят носовите проходи. Една част от продуктите предизвикват неприятни за спящия стимули, когато той започне да хърка. Хъркането е неосъзнат процес, така че недостатък на повечето от изброените прийоми е, че действат именно защото пречат на хъркащия да спи. Ако хирургичното лечение е рисковано или не е желано от пациента, може да се приложи постоянно нощно обдишване с повишено налягане посредством назална маска, с което се предотвратява колапса на ГДП (CPAP – continuous positive airway pressure). В коментар към публикуваното проучване на проф. Franklin и сътр., д-р Marc Siegel, интернист към New York Medical Center, съветва: „Просто спрете цигарите, избягвайте компанията на пушещите около вас, опитайте се да редуцирате килограмите и да се справите с алергичния ринит и синуитите. Освен това ограничете консумацията на големи количества алкохол и храненето непосредствено преди сън.“ (3). (ММ) Използвани източници: 1. Franklin K., Gislason T., Omenaas E., et al. The influence of active and passive smoking on habitual snoring Am J. Respir. Crit Care Med. 2004, 170: 799 -803 http://ajrccm.atsjournals.org 2. www.entnet.org/healthinfo/snoring/snoring.cfm 3. Gordon S. Smoking spurs snoring www.forbes.com