Супермен, който победи и гръбначната травма



01/11/2004
Смъртта на актьора Christopher Reeve през октомври отново привлече вниманието към подобряване на грижите, рехабилитацията и профилактиката на животозастрашаващите усложнения от сериозни травми на гръбначния стълб. Известен с ролята си на Супермен в едноименния американски филм, Christopher получи пълна фрактура на втори шиен прешлен (С2) през 1995 година при падане от кон (1, 2). Chris е уникален случай в медицината - в учебниците по рехабилитация няма информация за начини за възстановяването на пациенти с пълни фрактури на С2. Хората с подобни травми в шийния отдел на гръбначния мозък обикновено умират непосредствено след инцидента и няма документиран случай на преживял повече от седем години. Не случайно преди девет години много центрове за рехабилитация отказаха да се ангажират с лечението му. С възможно най-високото ниво на фрактура, с пълна липса на моторна и сетивна функция под нивото на травмата и липса на възстановяване в рамките на първите пет години, Chris е бил определян като безнадежден случай. В резултат на специална програма за рехабилитация, насочена към стимулиране на развитието на клетките на гръбначния мозък, за няколко години той успя да възстанови частична сетивност и движение. За първи път при Chris са прилагани водни процедури за рехабилитация в басейн на пациент на постоянна апаратна вентилация. Част от възстановяването му се дължи и на използваната функционална електрическа стимулация за укрепване на мускулите. Това се отнася особено за мускулните групи, които трудно се упражняват при традиционната рехабилитация – на ръцете, рамото и корема. Три години след началото на терапията, Chris възстановява част от сетивността си и успява да раздвижи по-голяма част от ставите си в условията на намалена гравитация във воден басейн. Според специалисти, в основата на частичното му възстановяване са упражненията за поддържане на сърдечносъдовата система, мускулната маса и костната плътност, които са помогнали за предотвратяване на хроничните усложнения на парализата. При Chris са използвани и методи за регенерация на нервната тъкан, които в момента се проверяват в рандомизирано проучване. Въпреки необходимостта от комплексна терапия при пациенти с травми на гръбначния мозък, специалистите смятат, че в основата е неврорехабилитацията, особено ако тя може да се провежда в домашни условия. Използването на ембрионални стволови клетки, като източник за възстановяване на нервна тъкан е друг перспективен метод, който се подкрепяше и от фондацията на Chris, която събра над $40 милиона за научни проучвания. Christopher Reeve почина на 52-годишна възраст от сърдечна недостатъчност, причината за която най-вероятно са били развитието на сепсис, в резултат на декубитални рани. (ИТ) Използвани източници: 1. Barclay, L. Christopher Reeve’s lasting effect on spinal cord injury field www.medscape.com 2. Christopher Reeve Paralysis Foundation www.christopherreeve.org