Разходките предпазват възрастните хора от деменция



01/11/2004
Редовните разходки профилактират възрастните мъже и жени от спад в когнитивните способности и развитие на деменция, показаха резултатите от две проспективни кохортни проучвания, публикувани в Journal of the American Medical Association (JAMA) през септември (1, 2). Първото изследване обхваща контингент от 2257 пенсионирани мъже, физически активни, на възраст между 71 и 93 години, проследени в периода 1991-1999, при които е документирано всекидневно извървяното разстояние (1). За идентифициране на случаите с деменция е използван тест за скриниране на когнитивните способности (Cognitive Abilities Screening Instrument), който дава обективна оценка на интелектуалната функция. Провеждани са и обстойни неврологични прегледи - в началото на проучването, между 1994-1996 и 1997-1999 години. Резултатите показват, че сред мъжете, които са се движили най-малко (под 0.4 км/ден) честотата на деменцията е били приблизително двойно по-голяма (1.8 пъти), в сравнение с тези, извървявали над 3.2 км/ден. Второто проучване, проведено от д-р Weuve и сътр. от Harvard School of Public Health в Бостън, показа, че жените на възраст над 70 години с по-висока степен на физическа активност (разходки с бавна стъпка над 1.5 часа/седмично) са показали с 20% по-добри резултати на тестовете, оценяващи когнитивните способности, и при тях по-рядко е наблюдавано спадане в когнитивния потенциал спрямо жените с по-слаба активност (разходки в рамките на по-малко от 40 минути/седмично) (2). Изследването, започнало през 1978 година, е обхванало 18 000 жени на възраст между 71 и 81 години. На всеки две години участничките е трябвало да попълват въпросници и да отговарят на интервюта по телефона с цел оценяване на промените в когнитивните способности, вербалната памет, концентрацията и др. И двете проучвания формулират извода, че редовната физическа активност, в продължение на години, е свързана с по-добра когнитивна функция и по-слабо понижение на познавателния капацитет при възрастните индивиди (3). Няколко хипотези обясняват дефинираната зависимост: физическата активност регулира артериалното налягане, подобрява липопротеиновия профил, стимулира продукцията на азотен окис от съдовия ендотел и осигурява добра клетъчна перфузия, което от своя страна предполага нормално функциониране на съдовата мрежа на мозъка има данни за връзка между нивата на инсулина и формирането на beta-амилоидните плаки в мозъка (патогномоничен белег за болестта на Alzheimer) - едно възможно обяснение на факта, че понижавайки инсулиновата резистентност и коригирайки глюкозния интолеранс, физическата активност предотвратява или забавя когнитивните нарушения двигателната активност има и директен механизъм на влияние върху невроните – запазва структурата им и потенцира увеличението на нервните влакна, съответно на синапсите и хранещите ги капиляри. (ММ) Използвани източници: 1. Abott R., White L., Ross W., et al. Walking and Dementia in Physically Capable Elderly Men. JAMA 2004; 292: 1447 – 1453 http://jama.ama-assn.org 2. Weuve J., Keng H., et al. Physical activity, including walking and cognitive function in older women. JAMA 2004; 292: 1454 – 1461 http://jama.ama-assn.org 3. Tanne J. Walking protects elderly people from dementia, studies show. BMJ 2004; 329: 761 www.bmj.com