Прием на лекарства по време на Рамадана



01/11/2004
Спирането на приема на лекарства по време на мюсюлманския месец на постите Рамадан* може да доведе до сериозни терапевтични проблеми при хронично болни пациенти, показаха резултатите от обзорeн анализ на N. Aadil и сътр. от Fаculty of Medicine and Pharmacy от Университета в Казабланка, Мароко, публикувани в октомврийския брой на British Medical Journal (BMJ) (1). По време на Рамадана мюсюлманите се въздържат от прием на храна, вода и перорални лекарства (говеене) от изгрев до залез слънце. Рамаданът може да бъде по различно време на годината и гладуването може да продължи от 11 до 18 часа. Мюсюлманите с хронични заболявания често сами настояват да започнат постите, въпреки че религията не задължава в тези случаи. Проведените досега изследвания показват, че над половината от пациентите променят часа на приема и дозировката на лекарствата по време на говеенето, без да се посъветват със своя лекар. За преодоляване на различните гледни точки с начина на въвеждане на лекарствените средства, през 1997 година в Мароко се състоя религиозно-медицински семинар, в който участваха религиозни експерти, лекари и фармаколози с цел да решат кой начин на приема на лекарства не нарушава каноните на исляма по време на Рамадана. Лекарства, които не водят до нарушаване на ислямските правила: очни и ушни капки всички вещества, абсорбирани през кожата – кремове, унгвенти и пластири вагинални промивки и песари мускулни, ставни и венозни инжекции, с изключение на парентералното хранене кислород и инхалационни анестетици таблетки с нитроглицерин, поставяни под езика при лечението на ангинозен пристъп орални спрейове и течности за гаргари, при условие, че съдържанието им не попада в стомаха Повечето от участниците в семинара приеха, че по време на говеене могат да се използват и капки за нос, назални спрейове и инхалатори, супозитории и хирургия с обща анестезия. Дозиране на лекарствата Схемите на дозиране на пероралните средства се променят по време на постите, тъй като приемът им е възможен само от залез до изгрев. При пациентите с еднократен вечерен прием постите не се нарушават. Когато лекарствaта трябва да се вземат сутрин или през деня, лекарят трябва да внимава с отлагането на дозата за вечерта, поради опасност от промяна в ефикасността на терапията и поносимостта към медикамента. Проучването на G. Perk и сътр. от Hadassah University Hospital в Йерусалим, Израел доказа, че няма разлики в ефикасността на терапията с еднократна дневна доза при пациенти с артериална хипертония по време на Рамадана и извън него (2). Изследователите са използвали различни схеми на дозиране преди и по време на Рамадана. Преди започването на дневното гладуване лекарството е вземано сутринта в осем часа, а по време на Рамадана вечер около седем-осем часа. Проучените 17 хипертензивни пациенти не са показали статистически значими разлики в средните стойности на систолното и диастолното им артериално налягане преди (138.5 ± 18.5/77.2 ± 8.1 mm Hg) и след (136.4 ± 20.4/75.7 ± 5.9 mm Hg) постите. При пациентите с артериална хипертония, ако продължават да взимат антихипертензивната си терапия, гладуването през месеца на Рамадана може да бъде съблюдавано без нежелани ефекти и рискове, заключават авторите. При лекарствата с двукратен или многократен дневен прием не е възможно спирането им, поради опасност от нарушение в бионаличността на медикамента и неговата ефективност. При двукратен прием пациентите могат да приемат едната доза сутрин преди започване на гладуването и вечер след приключването му. Препоръчително през Рамадана е приемането на лекарства с бавно освобождаване (slow release), когато това е възможно. Взаимодействие на лекарствата с храната Приемът на храна може да доведе до увеличаване или намаляване на лекарствената концентрация, което зависи от химическия състав на медикамента, типа храна и от интервалите между приема на храна и дозирането. Последните два фактора са важни за медикаментозния прием през Рамадана. Качеството на вечерния прием на храна влияе върху абсорбцията на някои медикаменти. Напитки като чай, кафе, портокалов сок водят до повишена стомашна киселинност, което увеличава абсорбцията на слаби киселини като салицилати, дипиридамол, сулфонамиди, някои антибиотици и хипнотици, а същевременно потиска действието на антихистаминовите медикаменти и други препарати. (ОИ) * Постът (саум) е установен от самия Мухаммад (Мохамед) през 624 г., но е унаследен от предшестващи религии. Задължителният пост се съблюдава по време на деветия месец от ислямския лунен календар – Рамадан. Тогава от мюсюлманите се изисква пълно въздържане от всякаква храна, течности, перорални лекарства и секс от изгрев до залез слънце. Рамадан, благодарение на лунния календар, често се пада през летните месеци, когато въздържанието от течности, особено в горещите страни и през работно време, представлява действително голям подвиг. След падането на нощта, забраните се снемат, но същевременно на вярващите се препоръчва да не се отдават на излишества, а да прекарат времето си в размисли за Бога, да извършват добри дела, да раздават милостиня и т.н. Използвани източници: 1. Aadil N., Houti I., Moussamih S. Drug intake during Ramadan. British Medical Journal 2004; 329: 778-782 www.bmj.com 2. Perk G, Ghanem J, Aamar S, Ben-Ishay D, Bursztyn M. The effect of the fast of Ramadan on ambulatory blood pressure in treated hypertensives. J Hum Hypertens 2001, 15; 10: 723-5 www.stockton-press.co.uk/jhh