Очни капки с анти-CD4 антитела лекуват офталмологичната симптоматика при синдром на Sjogren



01/11/2004
Очни капки, съдържащи анти-CD4 моноклонално антитяло (anti-CD4 mAb), предотвратяват автоимунно-медиираното разрушаване на слъзните жлези при мишки със синдром на Sjogren (SS)*, показаха резултатите от проучване на д-р Yuki Hayashi и сътр. от University of Tokushima в Япония, който бяха публикувани в Аrthritis&Rheumatism през септември (1, 2). „Проучването доказва забележителната ефективност на anti-CD4 mAb в лечението на очната симптоматика при SS и илюстрират нова, антитяло-базирана, терапевтична стратегия за пациентите с офталмологични нарушения при SS както и при други заболявания“, твърди изследователският екип. Авторите са използвали NFS/sld - мутантни мишки, които са тимектомирани на тридневна възраст. Те са започнали да развиват SS-подобна патология на четвъртата седмица. На животните са поставяни очни капки в двете очи всеки ден, еднократно между четвъртата и осмата седмица или между 10 и 12 седмица след раждането им. По време на проучването са проследени отделените количества слъзна течност. След неговото приключване, са изследвани хистологичните промени в слюнчените и слъзните жлези, фенотипната характеристика и функционалната активност на Т-клетките и серумните нива на анти-алфа фодриновите антитела. Анализът на резултатите показва, че ранното локално лечение с anti-CD4 mAb, предотвратява автоимунно-медиираното разрушаване на слъзните жлези, но не и промените в слюнчените жлези. Отделените количества слъзна течност са близки до нивата, измерени при контролите, лекувани с имуноглобулин G (Ig G). При прилагането на терапията между 10-та и 12-та седмица се наблюдава потискане на локалната активност на Т-клетките и значително намаляване на инфилтративните мононуклеарни възпалителни промени в слъзните жлези. Серологичните изследвания показват понижаване на серумните нива на анти-алфа фодриновите антитела. „Антителата се свързват специфично с рецепторите, което предполага, че има възможност да се изгради терапевтична стратегия с минимум неблагоприятни странични ефекти“, пишат авторите. Те отбелязват, че използването на cyclosporin A при пациенти със SS, e свързано с риск за развитие на нежелани реакции, дори при локалното му приложение. (КД) * Синдромът на Sjogren, наричан още „синдром на сухите очи“, е често срещано автоимунно заболяване, засягащо специфични органи и манифестиращо се със системни прояви, сред които най-чести са: дисфункция на слъзните и слюнчените жлези, водещи до xerostomia („суха уста“), keratoconjunctivitis sicca и уголемяване на паротидните жлези. Може да се развива както първично, така и заедно с други автоимунни заболявания на съединителната тъкан (3). Използвани източници: 1. Hayashi Y, et al. Effective treatment of a mouse model of Sjogren syndrome with eyedrop administration of anti -CD4 monoclonal antibody. Arhtritis Rheum 2004; 50: 2903-2910 http://www3.interscience.wiley.com/cgi-bin/jhome/76509746 2. www.medscape.com 3. Кassan S., Moutsopoulos M. Clinical manifestation and early diagnosis of Sjogren syndrome. Arch Intern Med 2004, 164: 1275-84 http://archinte.ama-assn.org