Нови законови основи за опазване на психичното здраве



01/11/2004
Нови нормативни основи за опазване на психичното здраве са създадени в Закона за здравето (www.mh.government.bg/norm_acts/zzz.doc), обнародван в Държавен вестник, брой 70 от 10.08.2004 г., и влизащ в сила от януари 2005 година. Лица с психични разстройства, нуждаещи се от специални здравни грижи, са: психично болни с установено сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване лица с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция лица с други нарушения на психичните функции, затруднения в обучението и трудности в адаптацията, изискващи медицинска помощ, грижи и подкрепа, за да живеят пълноценно в семейството и социалната среда Никой не може да бъде подложен на медицински дейности за установяване или лечение на психично разстройство освен при условия и по ред, определени със закон. Оценката за наличие на психично разстройство не може да се основава на семейни, професионални или други конфликти, както и на данни за прекарано в миналото психично разстройство. Основни принципи при лечението на лица с психични разстройства са: минимално ограничаване на личната свобода и зачитане правата на пациента намаляване на институционалната зависимост на лицата с психични разстройства от продължително болнично лечение, при условие че това не противоречи на утвърдените медицински стандарти изграждане на широка мрежа от специализирани заведения за извънболнична психиатрична помощ и приоритет на грижите в семейството и социалната среда интегрираност и равнопоставеност на психиатричната помощ с останалите медицински направления спазване на хуманитарните принципи и норми при осъществяване на лечебния процес и социална адаптация стимулиране на само на помощта и взаимопомощта, но и осигуряване на активна обществена и професионална подкрепа на лицата с психични разстройства специализирано обучение, професионална подготовка и преквалификация на лицата с психични разстройства с цел тяхната социална адаптация участие на хуманитарни неправителствени организации в процеса на лечение и социална адаптация Медицинските дейности, свързани с лечението на лица с психични разстройства, включват диагностични изследвания, медикаментозни и инструментални методи на лечение и психотерапия. Условията и редът за тяхното провеждане се определят с наредба на министъра на здравеопазването. Забранява се използване на хирургични методи за промяна в морфологията на централната нервна система с цел постигане на определени психични характеристики. При пациенти с установени психични разстройства, изпаднали в състояния, които представляват пряка и непосредствена опасност за собственото им здраве или живот или за здравето и живота на други лица, могат да се прилагат мерки за временно физическо ограничаване. Вземането на мерки за физическо ограничаване се разпорежда от лекар, който определя вида на мярката и срока за прилагането . Този срок не може да бъде по-дълъг от шест часа. Видът на взетите мерки за физическо ограничаване, причините, наложили това, срокът за прилагането им, името на лекаря, който ги е разпоредил, и приложеното медикаментозно лечение се вписват в специална книга на лечебното заведение и в историята на заболяването. Лицето, спрямо което са взети мерки за физическо ограничаване, трябва да бъде под постоянно наблюдение от лекар или медицинска сестра. Спешна психиатрична помощ: спешната психиатрична помощ е съвкупност от медицински правила и дейности, които се прилагат спрямо лица с очевидни признаци за психично разстройство, когато поведението или състоянието им представлява пряка и непосредствена опасност за собственото им здраве или живот или за здравето или живота на други лица спешна психиатрична помощ се оказва от психиатричните диспансери, лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ, психиатричните отделения или клиники към многопрофилните болници и центровете за спешна медицинска помощ Когато състоянието на лице налага продължаване на лечението след овладяване на спешното състояние, ръководителят на лечебното заведение взема решение лицето да бъде настанено временно за лечение за срок не по-дълъг от 24 часа, като уведомява незабавно близките на пациента за това. По изключение срокът може да бъде продължен еднократно с не повече от 48 часа с разрешение на районния съдия. При необходимост от вземане на решение за провеждане на задължително лечение ръководителят на лечебното заведение незабавно внася в съда мотивирано искане за това, придружено със становище за психичното състояние на лицето, изготвено от психиатър. (ИТ) Насилието в медиите и децата Американската медицинска асоциация (American Medical Association - AMA), в изслушване пред Американския конгрес през септември, предупреди за вредата от нарастващото присъствие на насилие в развлекателната индустрия и медиите, свидетели на което стават децата. „АМА е все по-загрижена за психичното и физическото здраве на подрастващите, изложени на непрекъснатото присъствие на насилие в медиите. Ние трябва да съветваме родителите, че гледането на програми, изпълнени с насилие е лошо за техните деца“, заяви д-р Ronald Davis, член на борда на АМА, пред подкомисията за Телекомуникации и интернет, на Комисията по Енергетика и търговия към Сената на САЩ. Насилието в електронните медии е заплаха за общественото здраве и трябва да се обърне сериозно внимание на съдържанието на развлекателната индустрия, според АМА (www.ama-assn.org). Насилието, което присъства в телевизионните програми, видеофилми и компютърни игри, може да доведе до агресивно поведение и промяна на ценностната система. Въпреки, че продължителността и интензитета на влияние могат да са различни при различните деца, рано или късно могат да настъпят следните негативни ефекти: децата възприемат насилието като ефективен начин за решаване на конфликти децата стават безразлични към проявите на насилие и не биха защитили жертви на насилието в реалния живот у децата се развива страх, че могат лесно да станат жертва на насилие; те изграждат повишени защитни механизми и недоверие към околните деца, които са свидетели на постоянно насилие, са по-склонни да развият агресивно и антисоциално поведение в по-късен етап от живота си. (ИТ)