Нови законови основи за генетичните изследвания



01/11/2004
Нови нормативни основи за генетично здраве и генетични изследвания са създадени в Закона за здравето, обнародван в Държавен вестник, брой 70 от 10.08.2004 г., и влизащ в сила от 01.01.2005 г. Основните положения в него са: Опазването на генетичното здраве се осигурява чрез провеждане на здравни дейности, насочени към: профилактични и диагностични изследвания за доказване и класифициране на генетични заболявания диспансеризация на лицата с повишен риск за поява и развитие на генетични заболявания лечение на наследствени заболявания, вродени аномалии и предразположения установяване на наследствени признаци и идентифициране на родител съхраняване на генетична информация Профилактични генетични изследвания се извършват за: определяне на риска за възникване на генетично заболяване в потомството идентифициране на клинично здрави носители на генетични отклонения диагностика на наследствени и други заболявания в периодите преди и по време на бременността и след раждането Генетичните изследвания в периода преди раждането се извършват при доказан риск за предаване на генетично заболяване в потомството. Изследванията се извършват под контрола на лекар и включват: доказване на генетични отклонения при клинично здрави и при болни родители установяване на предразположение за генетично заболяване установяване на генетични отклонения, възникнали вследствие на начина на живот или на влиянието на околната среда доказване на генетични заболявания при клиничната им проява За установяване на вида и честотата на генетичните отклонения и определяне на генетичния фонд чрез национални здравни програми се провеждат целеви проучвания: генетични изследвания и вземане на биологичен материал за генетични изследвания за медицински или научни цели се правят само след получаване на писмено информирано съгласие от изследваните лица генетични изследвания върху деца, лица с психични разстройства и лица, поставени под запрещение, се извършват и след разрешение на комисията по медицинска етика към съответното лечебно заведение резултатите от проведени генетични изследвания и скрининг не могат да бъдат основание за дискриминация на изследваните лица данните за човешкия геном на лицата са лични данни и не могат да се предоставят на работодатели, здравноосигурителни организации и застрахователни компании Генетични изследвания за медицински или научни цели се извършват от акредитирани: генетични лаборатории към лечебни заведения за болнична помощ генетични лаборатории към лечебни заведения за извън болнична помощ самостоятелни лаборатории Министърът на здравеопазването определя със заповед Национална генетична лаборатория. Лабораторията осъществява методическо ръководство и контрол върху дейността на генетичните лаборатории. Националната генетична лаборатория създава и поддържа национален генетичен регистър. Условията и редът за работа на Националната генетична лаборатория и регистъра се определят с наредба на министъра на здравеопазването. Лечебните заведения информират всеки месец Националната генетична лаборатория за проведените генетични изследвания и резултатите от тях. Лечебните заведения създават и поддържат служебен регистър на извършените от тях изследвания. Генетичните лаборатории към лечебните заведения могат да създават ДНК банки за вземане и съхраняване на генетичен материал за научни и медицински цели. Лечебните заведения регистрират в 7-дневен срок създадените от тях ДНК банки в Министерството на здравеопазването. (ИТ) Използван източник: 1. Министерство на здравеопазването: Закон за здравето www.mh.government.bg/norm_acts/zzz.doc Националната научна академия на Великобритания (The Royal Society) започна проучване, което да установи дали фармакогенетиката (индивидуализиране на терапията според генетичния профил) е реално достижима цел. Докладът на комисията се очаква през есента на 2005 година. Подробна информация за инициативата можете да намерите в Интернет на адрес www.royalsoc.ac.uk/policy/pharmacogenetics.htm Едни от най-авторитетните медицински списания са New England Journal of Medicine (NEJM), Journal of American Medical Association (JAMA), The Lancet, British Medical Journal (BMJ), Annals of Internal Medicine (AIM), Archives of Disease in Childhood (ADC), The Cochrane Database Systematic Reviews (CDSR), показаха резултатите от проучване на US National Library of Medicine, публикувани през септември. Проучването е класирало 170 северноамерикански и европейски медицински издания, в зависимост от научния принос на публикациите в тях. „Установихме, че по-голямата част от значимите проучвания са концентрирани в малка група списания и то публикации, които отразяват цялата медицина, а не отделни специалности. Това, което прави едно списание значимо е комбинация от важност на клиничните проучвания, добра методология и статистика, и резултати, които променят практиката“, заяви проф. Ann McKibbon от McMaster University, един от авторите на проучването. www.biomedcentral.com/1741-7015/2/33/abstract