Нарушената бъбречна функция предсказва сърдечносъдови усложнения след остър миокарден инфаркт



01/11/2004
Нарушенията в бъбречната функция са мощен независим фактор, който предсказва риск за появата на сърдечносъдови усложнения при пациенти, преживели тежък остър миокарден инфаркт (ОМИ), показаха резултатите от проучването на д-р Marc A. Pfeffer и сътр. от Brigham and Women`s Hospital в Бостън, САЩ, публикувани в New England Journal of Medicine през септември (1). „Над 50% от смъртните случаи при болни с терминална бъбречна недостатъчност са резултат от сърдечносъдови усложнения“, според изследователския екип. „Смъртността през първите две години след ОМИ е близо 50% или два пъти по-голяма от тази в общата популация“. Авторите са си поставили за цел да определят дали умереното нарушение на бъбречната функция повлиява еволюцията на ОМИ. Те са проследили 14 527 пациенти, участвали в проучването VALIANT* . Болните са преживели ОМИ, усложнен с развитие на сърдечна недостатъчност и/или контрактилна дисфункция на лява камера. Пациентите са получавали рандомизирано valsartan 160 mg два пъти дневно, captоpril 50 mg три пъти на ден или комбинирано valsartan 80 mg два пъти дневно с captоpril 50 mg три пъти на ден. Средният период на проследяване е 24.7 месеца. При всички болни състоянието на бъбречната функция е оценено чрез определяне на степента на гломерулната филтрация (glomerular filtration rate - GFR). Средната GFR в изследваната група е 70.2 ± 21.3 ml/min/1.73m2. Анализът на резултатите от проучването показва, че рискът от сърдечносъдови усложнения, повторен инфаркт, застойна сърдечна недостатъчност, инсулт и сърдечен арест нарастват с намаляване на GFR. Рискът е прогресиращ, като при GFR < 81 ml/min/1.73m2 всяко намаляване на стойностите с 10 е свързано с увеличаване на относителната честота на сърдечносъдовите усложнения с 10%. Патофизиологичният механизъм, по който умерената бъбречна недостатъчност повишава сърдечносъдовите рискове, не е напълно изяснен. Частично може да се обясни с наличието на анемия, оксидативен стрес, нарушение в хомеостазата на калциево-фосфорната обмяна, възпалителната активност и повишената склонност към тромбози като фактори, произтичащи от увреждането на бъбречната функция. Всички те са свързани с ускоряване на атеросклеротичния процес. Няколко големи клинични изследвания (www.incirculation.net/whatswhat/index.asp) са проучили връзката между бъбречната функция и крайните клинични резултати при болни с нарушен контрактилитет на лява камера: Тhe Studies of Left Ventricular Dysfunction (SOLVD), Trandolapril Cardiac Evaluation (TRACE), Survival and Ventricular Enlargement (SAVE). Изводите на д-р Pfeffer и сътр. потвърждават резултатите от тези проучвания. (КД) * VALIANT = VALsartan In Acute myocardial iNfarcTion, e най-голямото и продължително проучване, обхванало пациенти, преживели ОИМ. Целта му е била да се сравнят ефективността и безопасността на дълготрайната терапия с valsartan, captopril и комбинацията от двата медикамента (2). Използвани източници: 1. Anavekar, N. et al. Relationship between renal dysfunction and cardiovascular outcomes after myocardial infarction. N Engl J Med 2004; 351:1285-1295 www.nejm.com 2. www.novartis.com