Микробиологичното изследване на храчка не е надежден метод за диагноза на придобита в обществото пневмония



01/11/2004
Културата от храчка не е от голяма полза за етиологичната диагноза на пневмонията, придобита в обществото (ППО), и това изследване трябва да се ограничи, показаха резултатите от кохортно клинично проучване на д-р Elisa Garcia-Vazquez и сътр. от Hospital Clinic в Барселона, публикувани в Archives of Internal Medicine през септември (1). „Ролята на микробиологичната култура от храчка като бърз диагностичен метод, който може да насочи антимикробната терапия, е противоречива. Има трудности при получаването на достатъчно добри проби. Методът не е достатъчно надежден, поради възможната контаминация с микрофлора от горните дихателни пътища (ГДП) и е с ниска чувствителност, поради което има малко практическо значение при избора на антимикробна терапия“, смята д-р Garcia-Vazquez (2). Проучването е проведено сред кохорта пациенти с ППО (известна още като контактно-битова пневмония), от които са взети храчки преди да бъде започната антибиотична терапия. Пробите са били оцветени по Gram, като тези с добро качество са били изследвани морфологично за определяне на преобладаващ морфотип и е направено стандартно културелно изследване. От 1669 пациенти едва 983 (59%) са успели да дадат храчка за изследване и само 54% от дадените проби са били достатъчно качествени. При морфологичното изследване на качествените проби, 45% от тях са били с преобладаващ морфотип. По този начин, от всичките 1669 пациенти само 14.4% са дали проби с добро качество, в които е установен преобладаващ морфотип и които биха могли да бъдат полезни при избора на антибиотик. Streptococcus pneumoniae е бил най-често откриваният микроорганизъм с растеж в 55.7% от положителните култури. Чувствителността и специфичността за идентификация на Gram-позитивни диплококи в културите със Streptococcus pneumoniae са 60% и 97.6%, като положителната или отрицателната предиктивни стойности са съответно 91% и 85.3%. В свързана редакционна статия Madison и Irwin описват още някои от недостатъците на микробиологично изследване на храчка при ППО като например факта, че много пациенти са колонизирани от S. pneumoniae през зимните месеци, което дава фалшиво положителни резултати (3). Докато много пациенти не могат да продуцират достатъчно качествена проба, поради контаминация с микрофлора от ГДП и епителни клетки, пациентите с хронична обструктивна белодробна болест по принцип експекторират епителни клетки от долните дихателни пътища, което може да накара изследователят да мисли, че качествената проба е контаминирана. Също така атипични микроорганизми, като Chlamydia pneumoniae и Mycoplasma pneumoniae, не се откриват в стандартната култура от храчка. „Ние назначаваме микробиологично изследване на храчка само в случаите, когато подозираме причинители, които не се повлияват от стандартната емпирична антибиотична терапия и не могат да бъдат контаминанти, като например Mycobacterium tuberculosis“, пише д-р Garcia-Vazquez. (РК) Използвани източници: 1. Barclay L., Vega C. Medscape Medical News. Sputum culture of little value in diagnosing community-acquired pneumonia. Medscape Medical News 2004, September 14 www.medscape.com 2. Garcia-Vazquez E., Marcos M., et al. Assessment of the usefulness of sputum culture for diagnosis of community-acquired pneumonia using the PORT predictive scoring system. Archives of Internal Medicine 2004, 164: 1807-1811 http://archinte.ama-assn.org 3. Madison M., Irwin R. Expectorated sputum for community-acquired pneumonia: a sacred cow. Archives of Internal Medicine 2004, 164: 1725-1727