Кучета диагностицират рак на пикочния мехур



01/11/2004
Кучетата могат да бъдат обучени да идентифицират рак на пикочния мехур при хора, по миризмата на тяхната урина, показаха резултатите от проучване на д-р Willis и сътр., публикувани през септември в British Medical Journal (BMJ) (1). „Нашето изследване е първото експериментално доказателство за това, че кучетата успяват да разпознаят случаите с карцином, благодарение на обонянието си. Постигнатите от нас резултати ще станат основа за бъдещи сравнителни проучвания, а натрупаният опит в тренирането на кучетата ще бъде от полза на занимаващите се с подобна дейност изследователи“, коментира д-р Willis. В продължение на седем месеца, шест кучета от различни породи са били обучавани да идентифицират урината на пациенти с преходноклетъчен карцином на пикочния мехур от тази на пациенти, страдащи от други заболявания или здрави индивиди. За целта са използвани уринни проби под формата на течни екскреционни продукти или изсушени екстракти. За увеличаване на достоверността на резултатите (че кучетата разпознават специфични раково-асоциирани летливи вещества в урината на болните с неоплазия) е приложен така нареченият мултивариантен модел: в контролната група са включени уринни проби от пациенти с диабет, съдържащи глюкоза и кетони, с хроничен цистит – левкоцити и белтък, жени в период на менструация - кръв в урината. В проучването са участвали 36 пациенти с новооткрит или рецидивиращ преходноклетъчен карцином на пикочния мехур, при които е взета урина за експериментални цели преди извършване на хирургична интервенция. 108 души на възраст над 30 години, с негативни данни за видима неоплазия на пикочния мехур от проведена неотдавна цистоскопия, са били включени като контроли. Мъжете на възраст над 50 години са допускани за участие само след провеждане на хистологично изследване на простатата за изключване на малигнено заболяване. След периода на обучение, в условията на „сляп експеримент,“ кучетата е трябвало да идентифицират урината от раково болен, поставена на произволно място сред други шест уринни проби, взети от контролите. Резултатите са категорични: животните са показали средна успеваемост – 41% (22 от 54 случая, доверителен интервал CI = 95%), спрямо изчислената теоретично вероятност за случайно разпознаване на „раковата“ урина – 14%. Мултивариантният модел на подбор на уринните проби доказва, че кучетата са способни да идентифицират миризмата на съдържащите се в „раковата“ урина вещества от тези в контролните проби. Тези от животните, тренирани върху течни екскреционни продукти, са се справили по-добре – 50% успеваемост, спрямо 22% за обучаваните върху изсушени екстракти (р = 0.03). „Кучетата имат потенциала да допринесат за развитието на онкологията“, коментират авторите. „Способността им да идентифицират урината на пациенти с рак на пикочния мехур предполага наличието в нея на специфични, произвеждани от тумора летливи вещества, чиято миризма е различна от тази на други съединения, отделяни вторично при асоциираните с неоплазмите процеси на възпаление, кървене и улцерация“. Туморите произвеждат специфични, бързо изпаряващи се органични съединения, които се отделят в атмосферата при дишане и чрез потта. Някои от тези вещества вероятно имат характерна миризма, която дори и в минимални концентрации се улавя от кучетата поради силното им обоняние. Какъв е точният им химичен състав на този етап може само да се спекулира. С помощта на газ хроматография и мас спектроскопия, са отчетени повишени нива на формалдехид, алкани и производни на бензена, продуцирани от някои неоплазии. Хипотезата за способността на кучетата да идентифицират малигнени новообразувания е лансирана за пръв път от Williams и Pembroke в писмо до The Lancet, публикувано през 1989 г. (2). Идеята за това им е хрумнала при преглед на пациентка, потърсила лекарска помощ поради необичайния „интерес“ на кучето към лезия на кожата, оказала се в последствие малигнен меланом. Оттогава насам в литературата има единични съобщения за разпознаване от кучета на неоплазми не само на кожата, но и на вътрешните органи – белите дробове и млечните жлези (3, 4). Кучета усвояват нови трикове Под това заглавие в същия брой на BMJ излезе и коментар на професора по медицинска статистика T J Cole за дизайна на проучването и неговата статистическа значимост (5). „Най-любопитният момент по време на обучението на кучетата беше случката с един пациент от групата на контролите, чиято уринна проба постоянно се идентифицираше от животните като „ракова“. Същият пациент имаше предварително документирани негативни резултати от цистоскопия и ехография. Лекарите бяха изключително впечатлени от упоритостта на кучетата, повториха изследванията и откриха ...рак на бъбрека“, разказва проф. Cole. (ММ) Използвани източници: 1. Willis C., Church S., Guest C., et al. Olfactory detection of human bladder cancer by dogs: proof of principle study. BMJ 2004; 329: 712 www.bmj.com 2. Williams H., Pembroke A. Sniffer dogs in the melanoma clinic? Lancet 1989; 1: 734 www.thelancet.com 3. Phillips M., Gleeson K., Hughes J., et al. Volatile organic compounds in breath as markers of lung cancer: a cross-sectional study. Lancet 1999; 353: 2897-8 www.thelancet.com 4. Phillips M., Cataneo R., Ditkoff B., et al. Volatile markers of breast cancer in the breath. Breast Journal 2003; 9: 184-9 www.ncbi.nlm.nih.gov 5. Cole T. Teaching dogs new tricks. BMJ 2004; 329: 715 www.bmj.com